Skip to main content

Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 8.2

Текст

адхиягях̣ катхам ко 'тра
дехе 'смин мадхусӯдана
прая̄н̣а-ка̄ле ча катхам
гйейо 'си нията̄тмабхих̣

Дума по дума

адхиягях̣ – Господ на жертвоприношението; катхам – как; ках̣ – който; атра – тук; дехе – в тялото; асмин – това; мадхусӯдана – о, Мадхусӯдана; прая̄н̣а-ка̄ле – в мига на смъртта; ча – и; катхам – как; гйеях̣ аси – Ти можеш да бъдеш опознат; нията-а̄тмабхих̣ – от себеовладения.

Превод

О, Мадхусӯдана, кой е Господ на жертвоприношението и как живее Той в тялото? И как могат заетите в предано служене да те разберат в мига на смъртта?

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: „Господ на жертвоприношението“ може да се отнася до Индра или до Виш̣н̣у. Виш̣н̣у е главният сред основните полубогове като Брахма̄ и Шива, докато Индра оглавява управляващите полубогове. И Индра, и Виш̣н̣у са почитани с жертвени церемонии, ягя. Но тук Арджуна пита кой е истинският господар на ягя (жертвоприношението) и как Той присъства в тялото на живото същество.

Арджуна се обръща към Бога с името Мадхусӯдана, защото някога Кр̣ш̣н̣а е убил демона Мадху. Всъщност тези въпроси, породени от съмнение, не би трябвало да възникнат в ума на Арджуна, защото той е Кр̣ш̣н̣а осъзнат. Съмненията са като демони. И тъй като Кр̣ш̣н̣а е известен унищожител на демони, Арджуна го нарича Мадхусӯдана с надеждата Кр̣ш̣н̣а да унищожи демоничните съмнения, възникнали в ума му.

В този стих думата прая̄н̣а-ка̄ле е много важна, защото всичко, което правим през живота си, ще бъде подложено на изпитание в мига на смъртта. Арджуна искрено се интересува от тези, които постоянно са в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Какво ще стане с тях в последния момент? В мига на смъртта телесните функции се нарушават и умът е объркан. Така разстроен от състоянието на тялото си, човек може да е неспособен да помни Върховния Бог. Един велик предан, Маха̄ра̄джа Кулашекхара, се моли: „Мой скъпи Господи, сега съм напълно здрав и по-добре да умра веднага, така че лебедът на моя ум да намери цвета на твоите лотосови нозе“. Използваната метафора е свързана с лебеда, защото във водата той си играе, като пъха човката си в цветовете на лотоса; това е неговото забавление – да влиза в лотосовия цвят. Маха̄ра̄джа Кулашекхара казва на Бога: „Сега умът ми е спокоен и съм напълно здрав. Ако умра веднага, мислейки за лотосовите ти нозе, сигурен съм, че преданото служене, което извърших за теб, ще стане съвършено. Но ако трябва да чакам естествената си смърт, не зная какво ще се случи; тогава телесните ми функции ще бъдат разстроени, гърлото ми ще бъде сковано от спазми и не знам дали ще мога да повтарям твоето име. По-добре да умра веднага“. Въпросът на Арджуна е как може в такъв момент умът да се съсредоточи върху лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а.