ТЕКСТ 15

VERSO 15

Текст

Texto

ма̄м упетя пунар джанма
дух̣кха̄лаям аша̄шватам
на̄пнуванти маха̄тма̄нах̣
сам̇сиддхим̇ парама̄м̇ гата̄х̣

mām upetya punar janma
duḥkhālayam aśāśvatam
nāpnuvanti mahātmānaḥ
saṁsiddhiṁ paramāṁ gatāḥ

Дума по дума

Sinônimos

ма̄м – мен; упетя – достигат; пунах̣ – отново; джанма – раждане; дух̣кха-а̄лаям – място на страдания; аша̄шватам – временно; на – никога; а̄пнуванти – достигат; маха̄-а̄тма̄нах̣ – великите души; сам̇сиддхим – съвършенство; парама̄м – върховно; гата̄х̣ – след като постигнат.

mām — a Mim; upetya — alcançando; punaḥ — novamente; janma — nascimento; duḥkha-ālayam — lugar de misérias; aśāśvatam — temporário; na — jamais; āpnuvanti — alcançam; mahā-ātmānaḥ — as grandes almas; saṁsiddhim — perfeição; paramām — última; gatāḥ — tendo alcançado.

Превод

Tradução

След като ме достигнат, великите души, преданите йогӣ, никога повече не се връщат в този временен, пълен със страдания свят, защото са постигнали висшето съвършенство.

Após Me alcançarem, as grandes almas, que são yogīs em devoção, jamais retornam a este mundo temporário que é cheio de misérias, porque eles obtiveram a perfeição máxima.

Пояснение

Comentário

Временният материален свят е пълен със страданията на раждането, старостта, болестите и смъртта; напълно естествено е този, който стане съвършен и достигне върховната планета Кр̣ш̣н̣алока, Голока Вр̣нда̄вана, да не желае да се върне обратно. Най-висшата планета е описана във ведическата литература като авякта, акш̣ара и парама̄ гати. Тоест тя е невъобразима, отвъд материалното ни възприятие, но е висшата цел, мястото, към което се отправят маха̄тмите (великите души). Маха̄тмите, слушайки трансценденталните послания на себеосъзнатите предани, постепенно усъвършенстват преданото си служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание и така се вглъбяват в него, че повече не се стремят към някоя от висшите материални планети, нито дори към духовните планети. Те желаят единствено Кр̣ш̣н̣а и общуване с Кр̣ш̣н̣а. Това е висшето съвършенство на живота. В стиха специално се говори за персоналистите – преданите на Върховния Бог. Тези предани в Кр̣ш̣н̣а съзнание достигат висшето съвършенство на живота; с други думи, те са възвишени души.

Já que este mundo material temporário é cheio de misérias sob a forma de nascimento, velhice, doença e morte, naturalmente, aquele que alcança a perfeição máxima e vai ao planeta supremo, Kṛṣṇaloka, Goloka Vṛndāvana não deseja regressar. Na literatura védica, descreve-se o planeta supremo como avyakta, akṣara e paramā gati; em outras palavras, esse planeta fica além da nossa visão material e é inexplicável, mas é a meta mais elevada, o destino dos mahātmās (grandes almas). Os mahātmās recebem mensagens transcendentais dos devotos conceituados e assim desenvolvem aos poucos serviço devocional em consciência de Kṛṣṇa e ficam tão absortos no serviço transcendental que perdem o desejo de elevarem-se a algum dos planetas materiais e nem mesmo querem ser transferidos a nenhum planeta espiritual. Eles só querem Kṛṣṇa e a associação com Kṛṣṇa, e nada mais. Esta é a mais elevada perfeição da vida. Este verso menciona especificamente os devotos personalistas do Senhor Supremo, Kṛṣṇa. Estes devotos em consciência de Kṛṣṇa alcançam a mais elevada perfeição da vida. Em outras palavras, eles são as almas supremas.