ТЕКСТ 27
TEXT 27
Текст
Tekstas
двандва-мохена бха̄рата
сарва-бхӯта̄ни саммохам̇
сарге я̄нти паран-тапа
dvandva-mohena bhārata
sarva-bhūtāni sammohaṁ
sarge yānti paran-tapa
Дума по дума
Synonyms
иччха̄ – желание; двеш̣а – и омраза; самуттхена – възникнали от; двандва – от двойственост; мохена – от илюзия; бха̄рата – о, потомъко на Бхарата; сарва – всички; бхӯта̄ни – живи същества; саммохам – в заблуда; сарге – когато се раждат; я̄нти – отиват; парам-тапа – о, победителю на враговете.
Превод
Translation
О, потомъко на Бхарата, о, победителю на враговете, всички живи същества се раждат в заблуда, объркани от двойственостите, които възникват от желание и омраза.
O Bharatos aini, o priešų nugalėtojau, visos gyvosios esybės gimsta apimtos iliuzijos, suklaidintos priešybių, kylančių iš troškimo ir neapykantos.
Пояснение
Purport
Истинската, органично присъща на живото същество позиция, е покорство пред Върховния Бог, който е чисто знание. Когато някой е заблуден и откъснат от това чисто знание, той е във властта на илюзорната енергия и не може да разбере Върховната Божествена Личност. Илюзорната енергия се проявява в двойствеността желание – омраза. Поради желанието и омразата невежият иска да стане едно с Господа и завижда на Кр̣ш̣н̣а, че е Върховната Божествена Личност. Чистите предани, които не са замърсени от желание и омраза, разбират, че Господ Шрӣ Кр̣ш̣н̣а се появява посредством вътрешните си енергии, докато заблудените от двойствеността и незнанието мислят, че Бог, Върховната Личност, е създаден от материални енергии. В това е трагедията им. Характерна черта на заблудените е да съществуват сред двойствености като безчестие и чест, нещастие и щастие, жена и мъж, добро и зло, удоволствие и страдание и т.н., мислейки по следния начин: „Това е моята съпруга; това е моята къща; аз съм господарят в тази къща; аз съм съпругът на тази жена“. Това са двойственостите на илюзията. Под тяхно влияние хората напълно оглупяват и не могат да разберат Върховната Божествена Личност.
KOMENTARAS: Tikroji, prigimtinė gyvosios esybės padėtis – paklusti Aukščiausiajam Viešpačiui, kuris įkūnija gryną žinojimą. Suklaidintą ir atsitraukusią nuo gryno žinojimo gyvąją būtybę užvaldo iliuzinė energija ir ji nebegali suvokti Aukščiausiojo Dievo Asmens. Iliuzinė energija pasireiškia troškimo ir neapykantos dualizmu. Troškimų ir neapykantos valdomi neišmanėliai užsigeidžia susivienyti su Aukščiausiuoju Viešpačiu ir pavydi Kṛṣṇai Aukščiausiojo Dievo Asmens padėties. Tyri bhaktai, kurių nepaklaidino ir neužteršė troškimas ir neapykanta, supranta, kad Viešpats Kṛṣṇa apsireiškia per Savo vidines galias, bet dualizmo ir nežinojimo paklaidintieji mano, kad Aukščiausiąjį Dievo Asmenį sukūrė materialios energijos. Štai čia jų bėda. Būdinga, kad paklydėliai gyvena draskomi priešybių: garbė ir nešlovė, vargas ir laimė, moteris ir vyras, gėris ir blogis, malonumas ir skausmas etc. Jie galvoja: „Štai mano žmona, štai mano namai, aš esu šių namų šeimininkas, aš – tos moters vyras.“ Tokių priešybių forma ir reiškiasi iliuzija. Priešybių suklaidinti žmonės visai sukvailėja ir todėl negali suvokti Aukščiausiojo Dievo Asmens.