ТЕКСТ 27
TEXT 27
Текст
Tekst
двандва-мохена бха̄рата
сарва-бхӯта̄ни саммохам̇
сарге я̄нти паран-тапа
dvandva-mohena bhārata
sarva-bhūtāni sammohaṁ
sarge yānti paran-tapa
Дума по дума
Synonyms
иччха̄ – желание; двеш̣а – и омраза; самуттхена – възникнали от; двандва – от двойственост; мохена – от илюзия; бха̄рата – о, потомъко на Бхарата; сарва – всички; бхӯта̄ни – живи същества; саммохам – в заблуда; сарге – когато се раждат; я̄нти – отиват; парам-тапа – о, победителю на враговете.
Превод
Translation
О, потомъко на Бхарата, о, победителю на враговете, всички живи същества се раждат в заблуда, объркани от двойственостите, които възникват от желание и омраза.
O Bharatas efterkommer, O du fjendens betvinger, fordi de forvildes af begæret og hadets dualiteter, fødes alle levende væsener ind i illusion.
Пояснение
Purport
Истинската, органично присъща на живото същество позиция, е покорство пред Върховния Бог, който е чисто знание. Когато някой е заблуден и откъснат от това чисто знание, той е във властта на илюзорната енергия и не може да разбере Върховната Божествена Личност. Илюзорната енергия се проявява в двойствеността желание – омраза. Поради желанието и омразата невежият иска да стане едно с Господа и завижда на Кр̣ш̣н̣а, че е Върховната Божествена Личност. Чистите предани, които не са замърсени от желание и омраза, разбират, че Господ Шрӣ Кр̣ш̣н̣а се появява посредством вътрешните си енергии, докато заблудените от двойствеността и незнанието мислят, че Бог, Върховната Личност, е създаден от материални енергии. В това е трагедията им. Характерна черта на заблудените е да съществуват сред двойствености като безчестие и чест, нещастие и щастие, жена и мъж, добро и зло, удоволствие и страдание и т.н., мислейки по следния начин: „Това е моята съпруга; това е моята къща; аз съм господарят в тази къща; аз съм съпругът на тази жена“. Това са двойственостите на илюзията. Под тяхно влияние хората напълно оглупяват и не могат да разберат Върховната Божествена Личност.
FORKLARING: Det levende væsens virkelige naturlige position er at være underordnet den Højeste Herre, der er ren kundskab. Når man bliver vildledt til at lade sig skille fra denne rene viden, kommer man under den illusoriske energis kontrol og kan ikke forstå Guddommens Højeste Personlighed. Den illusoriske energi kommer til udtryk som dualiteten af begær og had. På grund af begær og had ønsker den uvidende person at blive ét med den Højeste Herre og misunder Kṛṣṇa som Guddommens Højeste Personlighed. Rene hengivne, der ikke er vildledte eller besmittede af begær og had, kan forstå, at Herren Śrī Kṛṣṇa åbenbarer Sig gennem Sine indre energier, men de, der er vildledte af dualitet og uvidenhed, tror, at Guddommens Højeste Personlighed er skabt af materielle energier. Dette er deres ulykke. Sådanne vildledte personer dvæler symptomatisk ved dualiteter som ære og vanære, lykke og lidelse, mand og kvinde, god og dårlig, nydelse og lidelse osv., alt imens de tænker: “Her er min kone. Her er mit hus. Jeg er herre i dette hus. Jeg er denne kvindes mand.” Disse er illusionens dualiteter. De, der på den måde vildledes af dualiteter, er fuldstændigt tåbelige og derfor ude af stand til at forstå Guddommens Højeste Personlighed.