ТЕКСТ 19
TEXT 19
Текст
Tekstas
гя̄нава̄н ма̄м̇ прападяте
ва̄судевах̣ сарвам ити
са маха̄тма̄ су-дурлабхах̣
jñānavān māṁ prapadyate
vāsudevaḥ sarvam iti
sa mahātmā su-durlabhaḥ
Дума по дума
Synonyms
бахӯна̄м – много; джанмана̄м – повтарящо се раждане и смърт; анте – след; гя̄на-ва̄н – човек, с пълно знание; ма̄м – на мен; прападяте – се отдава; ва̄судевах̣ – Божествената Личност, Кр̣ш̣н̣а; сарвам – всичко; ити – така; сах̣ – това; маха̄-а̄тма̄ – велика душа; су-дурлабхах̣ – много рядко се среща.
Превод
Translation
След многократно раждане и смърт, този, който наистина има знание, ми се отдава, разбирайки, че Аз съм причината на всички причини и всичко съществуващо. Такава велика душа се среща много рядко.
Po daugybės gimimų ir mirčių tas, kuris iš tikrųjų žino, atsiduoda Man, nes suvokia, kad Aš – visų priežasčių priežastis ir visa, kas egzistuoja. Bet tokia didi siela labai reta.
Пояснение
Purport
Като служи предано или извършва трансцендентални ритуали в продължение на много, много раждания, живото същество може наистина да постигне чистото трансцендентално знание, че Върховната Божествена Личност е крайната цел на духовната реализация. В началото на духовния път, докато се опитва да изостави материалните си привързаности, човек има известна склонност към имперсонализъм, но когато напредне, той разбира, че в духовния живот също има дейности и тези дейности представляват предано служене. Осъзнал това, той се привързва към Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, и му се отдава. Постепенно той проумява, че милостта на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е всичко, че Той е причината на всички причини и че това материално проявление не е независимо от него. Човек възприема материалния свят като изкривено отражение на духовното многообразие и разбира, че всичко има отношение с Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а. Така той мисли за всичко във връзката му с Ва̄судева, Кр̣ш̣н̣а. Това всеобхватно възприемане на Ва̄судева води до пълно отдаване на Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а като най-висшата цел. Такива велики отдадени души се срещат много рядко.
KOMENTARAS: Gyvoji esybė, daugybę gyvenimų pašventusi dvasinei praktikai ir pasiaukojimo tarnystei, gali įgyti transcendentinį gryną žinojimą, kurio esmę sudaro tai, kad galutinis dvasinio pažinimo tikslas – Aukščiausiasis Dievo Asmuo. Kai dvasinio pažinimo pradžioje žmogus stengiasi nugalėti potraukį materializmui, jis linksta į impersonalizmą, tačiau darydamas pažangą supranta, kad dvasinis gyvenimas – tai veikla, o ta veikla yra pasiaukojimo tarnystė. Tai suvokęs žmogus pajunta potraukį Aukščiausiajam Dievo Asmeniui ir atsiduoda Jam. Tuomet jis jau supranta, kad viskas – Viešpaties Śrī Kṛṣṇos malonė, kad Kṛṣṇa – visų priežasčių priežastis, ir kad šis materialus pasaulis negali egzistuoti nepriklausomai nuo Jo. Toks žmogus supranta, kad materialus pasaulis – tai iškreiptas dvasinio pasaulio įvairovės atspindys, suvokia, kad viskas susiję su Aukščiausiuoju Viešpačiu Kṛṣṇa. Todėl jis visur mato ryšį su Vāsudeva, t.y. Śrī Kṛṣṇa. Toks visapusiškas Vāsudevos matymas paskatina žmogų visiškai atsiduoti Aukščiausiajam Viešpačiui Śrī Kṛṣṇai kaip aukščiausiam tikslui. Tokia atsidavusi didi siela labai reta.
Този стих е много добре обяснен в трета глава (стихове 14 и 15) на Швета̄шватара Упаниш̣ад:
Šis posmas puikiai paaiškintas trečiame „Śvetāśvatara Upaniṣados“ skyriuje (14 ir 15 tekstai):
сахасра̄кш̣ах̣ сахасра-па̄т
са бхӯмим̇ вишвато вр̣тва̄-
тятиш̣т̣хад даша̄н̇гулам
sahasrākṣaḥ sahasra-pāt
sa bhūmiṁ viśvato vṛtvā-
tyātiṣṭhad daśāṅgulam
яд бхӯтам̇ яч ча бхавям
ута̄мр̣татвасйеша̄но
яд аннена̄тирохати
yad bhūtaṁ yac ca bhavyam
utāmṛtatvasyeśāno
yad annenātirohati
„Бог Виш̣н̣у има хиляди глави, хиляди очи и хиляди нозе. Обхващайки в себе си цялата Вселена, Той се простира на десет пръста ширина отвъд. В действителност Той е вира̄т̣ пуруш̣а – цялата Вселена. Той е всичко, което е било, и всичко, което ще бъде. Той е господарят на безсмъртието и на всичко, поддържано с храна.“
В Чха̄ндогя Упаниш̣ад (5.1.15) се казва: на ваи ва̄чо на чакш̣ӯм̇ш̣и на шротра̄н̣и на мана̄м̇сӣти а̄чакш̣ате пра̄н̣а ити ева̄чакш̣ате пра̄н̣о хй еваита̄ни сарва̄н̣и бхаванти – „В тялото на живото същество нито способността му да говори, нито способността му да вижда, нито способността му да чува, нито способността му да мисли са главният фактор; жизненият въздух е този, който стои в центъра на всички дейности“. По същия начин Бог Ва̄судева – Божествената Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а – е изначалната същност във всичко. И понеже Ва̄судева е всепроникващ и всичко е Ва̄судева, преданият му се отдава в пълно знание (вж. Бхагавад-гӣта̄, 7.17 и 11.40).
„Chāndogya Upaniṣadoje“ (5.1.15) pasakyta: na vai vāco na cakṣūṁṣi na śrotrāṇi na manāṁsīty ācakṣate prāṇa iti evācakṣate prāṇo hy evaitāni sarvāṇi bhavanti – „Nei gebėjimas kalbėti, nei regėti, nei girdėti, nei mąstyti nėra pagrindinis gyvosios būtybės kūno veiksnys; gyvybė – štai kas visos veiklos centras.“ Taip ir Viešpats Vāsudeva arba Dievo Asmuo, Viešpats Śrī Kṛṣṇa, yra pagrindinė visur esanti esybė. Materialus kūnas turi gebėjimą kalbėti, regėti, girdėti, protauti etc. Bet kai gebėjimai nesusiję su Aukščiausiuoju Viešpačiu, jie netenka savo svarbos. O kadangi Vāsudeva yra visa persmelkiantis ir viskas yra Vāsudeva, bhaktas, turintis visišką žinojimą, Jam atsiduoda (žr. „Bhagavad-gītą“ 7.17 ir 11.40).