ТЕКСТ 8
TEXT 8
Текст
Texte
кӯт̣а-стхо виджитендриях̣
юкта итй учяте йогӣ
сама-лош̣т̣ра̄шма-ка̄н̃чанах̣
kūṭa-stho vijitendriyaḥ
yukta ity ucyate yogī
sama-loṣṭrāśma-kāñcanaḥ
Дума по дума
Synonyms
гя̄на – придобито знание; вигя̄на – и осъществено знание; тр̣пта – удовлетворено; а̄тма̄ – живото същество; кӯт̣а-стхах̣ – духовно установен; виджита-индриях̣ – с овладени сетива; юктах̣ – подготвен за себепознание; ити – по този начин; учяте – се казва; йогӣ – един мистик; сама – уравновесен; лош̣т̣ра – камъчета; ашма – камък; ка̄н̃чанах̣ – злато.
jñāna: par la connaissance acquise; vijñāna: et la connaissance réalisée; tṛpta: satisfait; ātmā: l’être; kūṭa-sthaḥ: situé au niveau transcendantal; vijita-indriyaḥ: dont les sens sont maîtrisés; yuktaḥ: qualifié pour la réalisation spirituelle; iti: ainsi; ucyate: est dit; yogī: le spiritualiste mystique; sama: égal; loṣṭra: la motte de terre; aśma: la pierre; kāñcanaḥ: l’or.
Превод
Translation
Човек, напълно удовлетворен от придобитото и осъществено знание, е считан за себепознал се йогӣ или мистик. Той се намира на духовно равнище и владее себе си. Той гледа на всичко – на пясъка, на камъните и на златото – по еднакъв начин.
Qui est pleinement satisfait par la connaissance et la réalisation du savoir est un yogī, une âme réalisée. Ayant atteint le niveau transcendantal et la maîtrise de soi, il ne fait pas de différence entre la motte de terre, la pierre ou l’or.
Пояснение
Purport
Теоретичното знание, без реализация на Върховната Истина, е безполезно. В Бхакти-раса̄мр̣та синдху (1.2.234) се казва:
Une connaissance académique qui n’inclut pas la réalisation de la Vérité Suprême ne sert à rien. Aussi est-il dit dans le Bhakti-rasāmṛta-sindhu (1.2.234):
на бхавед гра̄хям индрияих̣
севонмукхе хи джихва̄дау
сваям ева спхуратй адах̣
na bhaved grāhyam indriyaiḥ
sevonmukhe hi jihvādau
svayam eva sphuraty adaḥ
„Човек, чиито сетива са материално замърсени, не може да разбере трансценденталната природа на името, формата, качествата и забавленията на Шри Кр̣ш̣н̣а. Те се разкриват пред него само когато е одухотворил сетивата си чрез служене на Бога.“
« Nul ne peut, en se servant de ses sens contaminés par la matière, comprendre la nature transcendantale du nom, de la forme, des attributs et des divertissements de Śrī Kṛṣṇa. Ceux-ci ne sont révélés qu’à l’homme que la dévotion au Seigneur a chargé d’énergie spirituelle. »
Бхагавад-гӣта̄ е науката за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Никой не може да стане Кр̣ш̣н̣а осъзнат чрез светска ерудиция. Човек трябва да има късмет да общува с личност с чисто съзнание. Кр̣ш̣н̣а осъзнатият е осъществил знанието си, защото по милостта на Кр̣ш̣н̣а намира удовлетворение в чистото предано служене. Осъщественото знание води до съвършенство. С трансцендентално знание убежденията ни стават непоколебими, докато академичното познание лесно може да ни заблуди и обърка с очевидните си противоречия. Само осъществилият духовно знание човек владее себе си, защото се е отдал на Кр̣ш̣н̣а. Той е трансцендентален, отвъд светската ерудиция и умозрителните разсъждения, които за другите може да са злато, но за него нямат по-голяма стойност от пясъка и камъните.
La Bhagavad-gītā est la science de la conscience de Kṛṣṇa. La simple érudition profane ne permettra à personne de devenir conscient de Kṛṣṇa. Pour comprendre cette science, il faut avoir la chance d’entrer en contact avec un être dont la conscience soit pure et qui, comblé par le service et la dévotion qu’il offre à Kṛṣṇa, ait par Sa grâce pleinement réalisé cette connaissance. En réalisant ce savoir, on devient parfait.
La connaissance spirituelle nous garde imperturbable dans nos convictions, tandis que le savoir académique nous déroute lorsque nous nous heurtons à d’évidentes contradictions. Parce qu’il s’est abandonné à Kṛṣṇa, l’être conscient de son identité spirituelle maîtrise ses sens. Il se trouve au niveau spirituel, car il ne se soucie pas d’érudition profane. Cette dernière, comme la spéculation intellectuelle, pour certains aussi précieuse que l’or, n’a à ses yeux pas plus de valeur qu’une motte de terre ou une pierre.