ТЕКСТ 7
TEXT 7
Текст
Tekstas
парама̄тма̄ сама̄хитах̣
шӣтош̣н̣а-сукха-дух̣кхеш̣у
татха̄ ма̄на̄пама̄найох̣
paramātmā samāhitaḥ
śītoṣṇa-sukha-duḥkheṣu
tathā mānāpamānayoḥ
Дума по дума
Synonyms
джита-а̄тманах̣ – за този, който е овладял ума си; праша̄нтася – постигналия спокойствие чрез контрол над ума; парама-а̄тма̄ – Свръхдушата; сама̄хитах̣ – достигнал напълно; шӣта – в студ; уш̣н̣а – жега; сукха – щастие; дух̣кхеш̣у – и нещастие; татха̄ – също; ма̄на – в чест; апама̄найох̣ – и безчестие.
Превод
Translation
Този, който е овладял ума, осъзнава Свръхдушата, защото е постигнал покой. Такъв човек не прави разлика между щастие и нещастие, жега и студ, чест и безчестие.
Kas nugalėjo protą, tas pasiekė Supersielą, nes jis jau surado ramybę. Laimė ar kančia, karštis ar šaltis, garbė ar negarbė jam vis tiek.
Пояснение
Purport
Предназначението на всяко живо същество е да следва заповедите на Бога, пребиваващ в сърцето му като Парама̄тма̄. Когато умът е заблуден от външната илюзорна енергия, човек се оплита в материални дейности. Ако умът е овладян чрез един от йога методите, можем да приемем, че целта е постигната. Трябва да се придържаме към върховното ръководство. Когато умът е насочен към висшата природа, не му остава друго, освен да следва заповедите на Върховния. Умът трябва да приеме по-висше ръководство и да го следва. Естественият резултат от овладяването на ума е следването на заповедите на Парама̄тма̄, Върховната Душа. Понеже тази духовна позиция се постига веднага от всеки в Кр̣ш̣н̣а съзнание, преданият на Бога не се влияе от двойственостите на материалното съществуване – щастие и нещастие, топло и студено и т.н. Това състояние се нарича сама̄дхи – вглъбяване във Върховния.
KOMENTARAS: Iš tikrųjų, kiekviena gyvoji esybė pašaukta gyventi paklusdama Aukščiausiojo Dievo Asmens, kuris kaip Paramātmā glūdi kiekvieno širdyje, valiai. Išorinei iliuzinei energijai suklaidinus protą, įsiveliama į materialią veiklą. Todėl tą, kuris kokios nors yogos sistemos pagalba suvaldė protą, reikia laikyti jau pasiekusiu savo tikslą. Reikia gyventi paklūstant vadovavimui iš aukščiau. Kai protas sutelktas į aukščiausią būtį, nebelieka nieko kito, kaip atsiduoti Aukščiausiojo valiai. Protas turi pripažinti vadovavimą iš aukščiau ir jam paklusti. Suvaldęs protą žmogus savaime paklūsta Paramātmos, t.y. Supersielos, nurodymams. Kadangi Kṛṣṇą įsisąmoninęs žmogus išsyk pasiekia tokią transcendentinę padėtį, Viešpaties bhaktų nepaveikia materialios būties priešybės: laimė ar kančia, karštis ar šaltis etc. Toks būvis ir yra tikroji samādhi, arba panirimas į Aukščiausiąjį.