ТЕКСТ 5
TEXT 5
Текст
Tekst
на̄тма̄нам аваса̄дайет
а̄тмаива хй а̄тмано бандхур
а̄тмаива рипур а̄тманах̣
nātmānam avasādayet
ātmaiva hy ātmano bandhur
ātmaiva ripur ātmanaḥ
Дума по дума
Synonyms
уддхарет – човек трябва да се освободи; а̄тмана̄ – посредством ума; а̄тма̄нам – обусловената душа; на – никога; а̄тма̄нам – обусловената душа; аваса̄дайет – деградира; а̄тма̄ – ум; ева – несъмнено; хи – наистина; а̄тманах̣ – обусловената душа; бандхух̣ – приятел; а̄тма̄ – ум; ева – несъмнено; рипух̣ – враг; а̄тманах̣ – на обусловената душа.
uddharet — man må udfri; ātmanā — gennem sindet; ātmānam — den betingede sjæl; na — aldrig; ātmānam — den betingede sjæl; avasādayet — man bør sætte i fordærv; ātmā — sindet; eva — afgjort; hi — sandelig; ātmanaḥ — den betingede sjæls; bandhuḥ — ven; ātmā — sindet; eva — afgjort; ripuḥ — fjende; ātmanaḥ — den betingede sjæls.
Превод
Translation
Човек трябва да използва ума си, за да постигне освобождение, а не за да деградира. Умът е приятел на обусловената душа, но също и неин враг.
Man må udfri sig selv ved hjælp af sit sind og ikke fornedre sig selv. Sindet er den betingede sjæls ven såvel som hans fjende.
Пояснение
Purport
Думата а̄тма̄ означава тяло, ум или душа в зависимост от контекста. Умът и обусловената душа са особено важни в йога системата. Тъй като умът заема централно място в практиката на йога, тук думата а̄тма̄ се отнася до ума. Йога системата цели контрол над ума и освобождение от привързаността към сетивните обекти. Тук се подчертава, че умът трябва да бъде обучен, за да освободи обусловената душа от блатото на незнанието. В материалното съществуване човек е подвластен на ума и сетивата. Всъщност чистата душа е оплетена в мрежите на материалния свят, защото умът е повлиян от фалшивото его, което желае да господства над материалната природа. Затова умът трябва да бъде обучен да не се привлича от нейния блясък. Така обусловената душа може да се спаси. Не трябва да деградираме заради влечението си към сетивните обекти. Колкото повече сме привлечени от сетивните обекти, толкова повече се заплитаме в материалното съществуване. Най-сигурният път към освобождение е постоянно да насочваме ума си към Кр̣ш̣н̣а. С думата хи се подчертава, че човек трябва да действа по този начин. Казано е още:
FORKLARING: Afhængig af sammenhængen refererer ordet ātmā til krop, sind eller sjæl. I yoga-systemet er både sindet og den betingede sjæl specielt vigtige. Eftersom sindet er det centrale punkt i udøvelsen af yoga, refererer ātmā her til sindet. Formålet med yoga-systemet er at beherske sindet og trække det væk fra tilknytning til sanseobjekter. Her bliver det understreget, at sindet skal trænes således, at det kan udfri den betingede sjæl fra uvidenhedens dynd. I den materielle tilværelse er man underlagt indflydelsen fra sindet og sanserne. Ja, den rene sjæl er i virkeligheden indviklet i den materielle verden, fordi sindet er forbundet med det falske ego, der ønsker at herske over den materielle natur. Derfor skal sindet trænes således, at det ikke vil være tiltrukket af den materielle naturs glimmerværk, og på den måde kan den betingede sjæl reddes. Man bør ikke degradere sig selv gennem tiltrækning til sanseobjekter. Jo mere man er tiltrukket af sanseobjekter, desto mere indviklet bliver man i materiel eksistens. Den bedste måde at frigøre sig på er altid at holde sindet beskæftiget i Kṛṣṇa-bevidsthed. Ordet hi bruges her for at understrege dette punkt, nemlig at man er nødt til at gøre det. Der står også skrevet (Amṛta-bindu Upaniṣad 2):
ка̄ран̣ам̇ бандха-мокш̣айох̣
бандха̄я виш̣ая̄сан̇го
муктяи нирвиш̣аям̇ манах̣
kāraṇaṁ bandha-mokṣayoḥ
bandhāya viṣayāsaṅgo
muktyai nirviṣayaṁ manaḥ
„Причината за робството и освобождението на човека е неговият ум. Умът, погълнат от обектите на сетивата, става причина за робство, а умът, непривързан към тях, е причина за освобождение“ (Амр̣та-бинду Упаниш̣ад, 2). Умът, винаги зает в Кр̣ш̣н̣а съзнание, е причина за висшето освобождение.
“For mennesket er sindet årsag til trældom, og sindet er årsag til befrielse. Et sind, der er optaget af sanseobjekter, er årsag til trældom, og et sind, der er utilknyttet sanseobjekterne, er årsag til befrielse.” Det sind, der altid er engageret i Kṛṣṇa-bevidsthed, er derfor årsag til den højeste befrielse.