ТЕКСТ 47
TEXT 47
Текст
Texte
мад-гатена̄нтар-а̄тмана̄
шраддха̄ва̄н бхаджате йо ма̄м̇
са ме юкта-тамо матах̣
mad-gatenāntar-ātmanā
śraddhāvān bhajate yo māṁ
sa me yukta-tamo mataḥ
Дума по дума
Synonyms
йогина̄м – на йогӣте; апи – също; сарвеш̣а̄м – всички видове; мат-гатена – като пребивава в мен и винаги мисли за мен; антах̣-а̄тмана̄ – в себе си; шраддха̄-ва̄н – с пълна вяра; бхаджате – отдава трансцендентално любовно служене; ях̣ – човек, който; ма̄м – на мен (Върховния Бог); сах̣ – той; ме – от мен; юкта-тамах̣ – най-великият йогӣ; матах̣ – се приема.
yoginām: de yogīs; api: aussi; sarveṣām: de toutes les sortes; mat-gatena: demeurant en Moi, pensant toujours à Moi; antaḥ-ātmanā: en lui-même; śraddhā-vān: en toute foi; bhajate: sert avec amour; yaḥ: celui qui; mām: Moi (le Seigneur Suprême); saḥ: il; me: par Moi; yukta-tamaḥ: le plus grand yogī; mataḥ: est considéré.
Превод
Translation
А от всички йогӣ този, който винаги с голяма вяра пребивава в мен, погълнат е от мисли за мен и ми отдава трансцендентално любовно служене – той е най-съкровено свързан с мен в йога и е най-издигнат. Това е моето мнение.
Et de tous les yogīs, celui qui, avec une foi totale, demeure toujours en Moi et médite sur Moi en Me servant avec amour, celui-là est le plus grand et M’est le plus intimement lié. Tel est Mon avis.
Пояснение
Purport
Думата бхаджате е важна тук. Коренът на бхаджате е глаголът бхадж, който се използва, когато става дума за служене. Английската дума „обожание“ не може да се използва в същия смисъл, както бхадж. Обожание означава да се боготвори или да се показва уважение и внимание към достоен човек. Но служенето с любов и вяра е предназначено специално за Върховната Личност. Някой може да не обожава почитан човек или даден полубог и да бъде наречен неучтив, но да се пренебрегва служенето на Върховния, е осъдително. Всяко живо същество като частица, неразделно свързана с Бога, по природа е предназначено да му служи. Ако не прави това, живото същество пропада. В Бха̄гаватам (11.5.3) намираме следното потвърждение:
Le mot bhajate est ici lourd de sens. Sa racine, le verbe bhaj, traduit l’idée de service. Les verbes français « vénérer, rendre un culte », ne rendent pas exactement le sens de bhaj, car ils indiquent soit le respect et l’honneur montrés à celui qui en est digne, soit l’adoration, tandis que bhaj signifie servir avec foi et amour, et ne s’adresse qu’à Dieu, la Personne Suprême. Si, en ne révérant pas un deva ou un homme de bien, on passe pour irrespectueux, en négligeant de servir le Seigneur Suprême, on est assurément condamné. L’être vivant, de par sa nature, parce qu’il fait partie intégrante de Dieu, a pour fonction de servir le Seigneur. Comme l’explique fort bien le Śrīmad-Bhāgavatam (11.5.3), s’il déroge à ce devoir, il choit:
а̄тма-прабхавам ӣшварам
на бхаджантй аваджа̄нанти
стха̄на̄д бхраш̣т̣а̄х̣ патантй адхах̣
ātma-prabhavam īśvaram
na bhajanty avajānanti
sthānād bhraṣṭāḥ patanty adhaḥ
„Този, който не отдава служене и пренебрегва дълга си към предвечния Бог – извора на всички живи същества – непременно ще падне от естествената си позиция.“
« Quiconque néglige de remplir son devoir de serviteur de Dieu, source de tous les êtres, choira de sa position originelle. »
Тук също е използвана думата бхаджанти. Тя е приложима само по отношение на Върховния Бог, докато думата „обожание“ може да се използва за полубоговете или някое друго обикновено живо същество. Думата аваджа̄нанти, употребена в стиха от Шрӣмад Бха̄гаватам, може да бъде намерена и в Бхагавад-гӣта̄ (9.11): Аваджа̄нанти ма̄м̇ мӯд̣ха̄х̣ – „Само глупаците и негодниците се присмиват на Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а“. Такива глупаци се наемат да коментират Бхагавад-гӣта̄ без намерение да служат на Бога. Те не правят разлика между думата бхаджанти и думата „обожание“.
Là encore, on retrouve le mot bhajanti. Cela prouve bien qu’au contraire de « vénérer » et de « rendre un culte » qui peuvent s’adresser à un homme ou à un deva, bhajanti ne s’applique qu’à Dieu. Portons également une attention particulière au terme avajānanti mentionné ici, et qu’on retrouve dans la Bhagavad-gītā: avajānanti māṁ mūḍhāḥ – « Seuls les sots et les crapules dénigrent Kṛṣṇa, Dieu, la Personne Suprême. » Les insensés qui se permettent d’écrire des commentaires sur la Bhagavad-gītā, sans aucune attitude de service envers le Seigneur, ne peuvent saisir la nuance entre les termes bhajanti et « vénérer » ou « rendre un culte ».
Всички видове йога практики кулминират в бхакти йога. Те не са нищо друго освен средства за достигане до точката на бхакти в бхакти йога. Йога в действителност означава бхакти йога; всяка друга йога е стъпало към целта на бхакти йога. От началото на карма йога до края на бхакти йога лежи дългият път на себепознанието. Карма йога, работата без плодоносни резултати, е началото на този път. Когато карма йога премине в знание и отречение, нивото се нарича гя̄на йога. Когато гя̄на йога премине в медитация с различни физически техники и умът се съсредоточи върху Свръхдушата, това е аш̣т̣а̄н̇га йога. Когато човек се издигне над аш̣т̣а̄н̇га йога и достигне Върховната Личност, Бог Кр̣ш̣н̣а, това се нарича бхакти йога, кулминацията. В действителност бхакти йога е крайната цел, но за основен анализ трябва да се разберат и другите видове йога. Един йогӣ, който постепенно напредва, е на верния път към вечния успех. Ако остане на определено ниво и не прави по-нататъшен прогрес, той е наричан съответно карма йогӣ, гя̄на йогӣ, дхя̄на йогӣ, ра̄джа йогӣ, хат̣ха йогӣ и т.н. Ако има достатъчно късмет да се издигне до нивото на бхакти йога, трябва да е ясно, че той превъзхожда другите видове йога. Следователно Кр̣ш̣н̣а съзнание е най-високото стъпало в йога. Точно както, когато говорим за Хималаите, имаме предвид най-високата планина в света, чийто връх Монт Еверест е считан за крайната точка, кулминацията.
Tous les yogas sont des moyens de parvenir à la bhakti. Le bhakti-yoga est donc le but de tous les yogas. Puisque les différents yogas sont des étapes successives menant au bhakti-yoga, yoga signifie en fait bhakti-yoga. Depuis les étapes préliminaires du karma-yoga jusqu’à celle, ultime, du bhakti-yoga, le chemin de la réalisation spirituelle est long. On commence, dans le karma-yoga, par agir sans vouloir jouir du fruit de l’acte. Puis, lorsque mûrissent la connaissance et le renoncement, on passe à ce qu’on appelle le stade du jñāna-yoga. Et lorsque le jñāna-yoga s’accompagne de méditation sur l’Âme Suprême par le biais de certains exercices physiques et que le mental se fixe sur cette forme du Seigneur, on atteint le stade de l’aṣṭāṅga-yoga. Quand, plus tard, on axe sa méditation directement sur Kṛṣṇa, la Personne Suprême, on atteint le point culminant du yoga, le bhakti-yoga.
De fait, le bhakti-yoga est le but ultime. Mais pour bien l’analyser, il est nécessaire de comprendre les autres yogas. Le yogī qui progresse graduellement sur l’échelle du yoga se situe donc sur la vraie voie de l’éternelle bonne fortune. Mais s’il s’arrête à l’une ou l’autre étape de son évolution, il portera le nom de karma-yogī, jñāna-yogī, dhyāna-yogī, rāja-yogī, haṭha-yogī, etc. Celui qui a l’immense fortune de parvenir au bhakti-yoga a donc dépassé tous les autres yogas. Tout comme l’Éverest est le sommet le plus élevé de la chaîne montagneuse des Himālayas et de la terre entière, le bhakti-yoga est le plus élevé des yogas.
Хората, които имат голям късмет, тръгват по пътя на бхакти йога и следвайки указанията на Ведите, развиват Кр̣ш̣н̣а съзнание. Съвършеният йогӣ съсредоточава вниманието си върху Кр̣ш̣н̣а, Шя̄масундара – красивото му тяло има цвета на дъждовен облак, лотосовото му лице сияе като слънце, дрехата му блести със скъпоценности, а гърдите му са украсени с гирлянд от цветя. Ослепителният блясък, осветяващ всички посоки, е неговото великолепно сияние брахмаджьоти. Той се появява в различни форми като Ра̄ма, Нр̣сим̇ха, Вара̄ха и Кр̣ш̣н̣а – Върховната Личност. Идвайки на земята като човешко същество, Той става син на майка Яшода̄ и е наричан Кр̣ш̣н̣а, Говинда и Ва̄судева. Той е съвършеното дете, съпруг, приятел и господар и е изпълнен с всички съвършенства и трансцендентални качества. Ако някой напълно осъзнава тези характеристики на Бога, той е най-висшият йогӣ.
Ce n’est que par heureuse fortune que l’on adopte la conscience de Kṛṣṇa, la voie du bhakti-yoga, et que l’on se conforme ainsi aux injonctions védiques. Le yogī idéal fixe son attention sur Kṛṣṇa, Śyāmasundara, dont le teint merveilleux a la couleur d’un nuage, dont le visage pareil-au-lotus est aussi éclatant que le soleil, dont les vêtements étincellent de joyaux et dont le corps est orné d’une guirlande de fleurs. Le Seigneur illumine tout de Sa radiance (le brahmajyoti) et Se manifeste sous différentes formes, telles celles de Rāma, Nṛsiṁha, Varāha, et Kṛṣṇa, Dieu, la Personne Suprême, avec laquelle Il apparaît comme un être humain, fils de Yaśodā. Il porte alors indifféremment les noms de Kṛṣṇa, Govinda ou Vāsudeva. Il est l’enfant, l’époux, l’ami et le maître parfaits. Il possède toutes les perfections et qualités transcendantales. Demeurer toujours conscient de ces traits du Seigneur, voilà la plus haute perfection du yoga.
Това ниво на съвършенство в йога се постига единствено с бхакти йога, както се потвърждава в цялата ведическа литература.
Seule la bhakti donne d’atteindre cette perfection, ainsi que le confirment, du reste, toutes les Écritures:
ятха̄ деве татха̄ гурау
тасяите катхита̄ хй артха̄х̣
прака̄шанте маха̄тманах̣
yathā deve tathā gurau
tasyaite kathitā hy arthāḥ
prakāśante mahātmanaḥ
„Целият смисъл на ведическото знание се разкрива от само себе си на тези велики души, които имат безусловна вяра в Бога и в духовния учител“ (Швета̄шватара Упаниш̣ад, 6.23).
« Le sens et la portée du savoir védique ne se révèlent automatiquement qu’aux grandes âmes, dont la foi en Dieu et en le maître spirituel est sans réserve. » (Śvetāśvatara Upaniṣad, 6.23)
Бхактир ася бхаджанам̇ тад иха̄мутропа̄дхи-наира̄сйена̄муш̣мин манах̣-калпанам, етад ева наиш̣кармям – „Бхакти означава предано служене на Бога, освободено от желание за материална изгода както в този, така и в следващия живот. Победил тази склонност, човек трябва изцяло да потопи ума си в мисли за Върховния. В това се състои целта на наиш̣кармя“ (Гопа̄ла-та̄панӣ Упаниш̣ад, 1.15).
Bhaktir asya bhajanaṁ tad ihāmutropādhi-nairāsyenāmuṣmin manaḥ-kalpanam, etad eva naiṣkarmyam – « La bhakti est le service dévotionnel que l’on offre au Seigneur, désintéressé de tout profit matériel dans cette vie ou dans la prochaine. Libéré de ses penchants égoïstes, l’homme doit complètement absorber son mental dans la pensée de l’Être Suprême. Tel est l’objectif du naiṣkarmya. » (Gopāla-tāpani Upaniṣad 1.15)
Това са някои от начините за практикуване на бхакти, Кр̣ш̣н̣а съзнание – най-висшето, съвършено ниво в йога.
Voilà quelques-uns des aspects de la pratique du bhakti-yoga, de la conscience de Kṛṣṇa – le stade de perfection le plus élevé de la voie du yoga.
Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху шеста глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Дхя̄на йога“.
Ainsi s’achèvent les teneurs et portées de Bhaktivedanta sur le sixième chapitre de la Śrīmad Bhagavad-gītā traitant du dhyāna-yoga.