ТЕКСТ 47
TEXT 47
Текст
Tekst
мад-гатена̄нтар-а̄тмана̄
шраддха̄ва̄н бхаджате йо ма̄м̇
са ме юкта-тамо матах̣
mad-gatenāntar-ātmanā
śraddhāvān bhajate yo māṁ
sa me yukta-tamo mataḥ
Дума по дума
Synonyms
йогина̄м – на йогӣте; апи – също; сарвеш̣а̄м – всички видове; мат-гатена – като пребивава в мен и винаги мисли за мен; антах̣-а̄тмана̄ – в себе си; шраддха̄-ва̄н – с пълна вяра; бхаджате – отдава трансцендентално любовно служене; ях̣ – човек, който; ма̄м – на мен (Върховния Бог); сах̣ – той; ме – от мен; юкта-тамах̣ – най-великият йогӣ; матах̣ – се приема.
yoginām — af yogīer; api — også; sarveṣām — af alle slags; mat-gatena — idet han underkaster sig Mig og altid tænker på Mig; antaḥ-ātmanā — inde i sig selv; śraddhā-vān — i fuld tro; bhajate — yder transcendental kærlighedstjeneste; yaḥ — den, som; mām — til Mig (den Højeste Herre); saḥ — han; me — af Mig; yukta-tamaḥ — den største yogī; mataḥ — anses.
Превод
Translation
А от всички йогӣ този, който винаги с голяма вяра пребивава в мен, погълнат е от мисли за мен и ми отдава трансцендентално любовно служене – той е най-съкровено свързан с мен в йога и е най-издигнат. Това е моето мнение.
Og af alle yogīer er den, der med stor tro underkaster sig Mig, tænker på Mig i sit indre og engagerer sig i transcendental kærlighedstjeneste til Mig, mest fortroligt forenet med Mig i yoga og den største af alle. Det er min mening.
Пояснение
Purport
Думата бхаджате е важна тук. Коренът на бхаджате е глаголът бхадж, който се използва, когато става дума за служене. Английската дума „обожание“ не може да се използва в същия смисъл, както бхадж. Обожание означава да се боготвори или да се показва уважение и внимание към достоен човек. Но служенето с любов и вяра е предназначено специално за Върховната Личност. Някой може да не обожава почитан човек или даден полубог и да бъде наречен неучтив, но да се пренебрегва служенето на Върховния, е осъдително. Всяко живо същество като частица, неразделно свързана с Бога, по природа е предназначено да му служи. Ако не прави това, живото същество пропада. В Бха̄гаватам (11.5.3) намираме следното потвърждение:
FORKLARING: Her er ordet bhajate betydningsfuldt. Ordet bhajate har sin rod i udsagnsordet bhaj, der anvendes, når der er tale om tjeneste. Det danske ord “tilbede” eller “dyrke” kan ikke bruges i samme betydning som bhaj. At dyrke eller tilbede betyder at forgude eller udvise respekt og ære over for den, der er det værdigt. Men tjeneste med kærlighed og tro er især bestemt for Guddommens Højeste Personlighed. Man kan undlade at tilbede et respektabelt menneske eller en halvgud og i den anledning måske blive anset for uhøflig, men man kan ikke undslå sig for at tjene den Højeste Herre uden helt og aldeles at blive fordømt. Hvert eneste levende væsen er en uadskillelig del af Guddommens Højeste Personlighed, og derfor er alle levende væsener af natur bestemt til at tjene den Højeste Herre. Hvis man ikke gør dette, falder man ned. Dette bliver bekræftet i Śrīmad-Bhāgavatam (11.5.3):
а̄тма-прабхавам ӣшварам
на бхаджантй аваджа̄нанти
стха̄на̄д бхраш̣т̣а̄х̣ патантй адхах̣
ātma-prabhavam īśvaram
na bhajanty avajānanti
sthānād bhraṣṭāḥ patanty adhaḥ
„Този, който не отдава служене и пренебрегва дълга си към предвечния Бог – извора на всички живи същества – непременно ще падне от естествената си позиция.“
“Alle, der ikke tjener den oprindelige Herre og forsømmer deres pligt over for Ham, der er kilden til alle levende væsener, falder med sikkerhed ned fra deres naturlige position.”
Тук също е използвана думата бхаджанти. Тя е приложима само по отношение на Върховния Бог, докато думата „обожание“ може да се използва за полубоговете или някое друго обикновено живо същество. Думата аваджа̄нанти, употребена в стиха от Шрӣмад Бха̄гаватам, може да бъде намерена и в Бхагавад-гӣта̄ (9.11): Аваджа̄нанти ма̄м̇ мӯд̣ха̄х̣ – „Само глупаците и негодниците се присмиват на Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а“. Такива глупаци се наемат да коментират Бхагавад-гӣта̄ без намерение да служат на Бога. Те не правят разлика между думата бхаджанти и думата „обожание“.
I dette vers fra Śrīmad-Bhāgavatam bliver ordet bhajanti også brugt. Derfor kan bhajate kun anvendes i forbindelse med Herren, hvorimod ordet “tilbede” kan bruges om halvguderne eller et hvilket som helst andet almindeligt levende væsen. Ordet avajānanti, der forekommer i dette vers i Śrīmad-bhāgavatam, figurerer også i Bhagavad-gītā (9.11). Avajānanti māṁ mūḍhāḥ: “Kun tåber og slyngler nedgør Guddommens Højeste Personlighed, Herren Kṛṣṇa.” Sådanne fjolser påtager sig at skrive kommentarer til Bhagavad-gītā uden en indstilling af tjeneste til Herren. Følgelig kan de ikke kende forskel på ordet bhajanti og ordet “tilbede”.
Всички видове йога практики кулминират в бхакти йога. Те не са нищо друго освен средства за достигане до точката на бхакти в бхакти йога. Йога в действителност означава бхакти йога; всяка друга йога е стъпало към целта на бхакти йога. От началото на карма йога до края на бхакти йога лежи дългият път на себепознанието. Карма йога, работата без плодоносни резултати, е началото на този път. Когато карма йога премине в знание и отречение, нивото се нарича гя̄на йога. Когато гя̄на йога премине в медитация с различни физически техники и умът се съсредоточи върху Свръхдушата, това е аш̣т̣а̄н̇га йога. Когато човек се издигне над аш̣т̣а̄н̇га йога и достигне Върховната Личност, Бог Кр̣ш̣н̣а, това се нарича бхакти йога, кулминацията. В действителност бхакти йога е крайната цел, но за основен анализ трябва да се разберат и другите видове йога. Един йогӣ, който постепенно напредва, е на верния път към вечния успех. Ако остане на определено ниво и не прави по-нататъшен прогрес, той е наричан съответно карма йогӣ, гя̄на йогӣ, дхя̄на йогӣ, ра̄джа йогӣ, хат̣ха йогӣ и т.н. Ако има достатъчно късмет да се издигне до нивото на бхакти йога, трябва да е ясно, че той превъзхожда другите видове йога. Следователно Кр̣ш̣н̣а съзнание е най-високото стъпало в йога. Точно както, когато говорим за Хималаите, имаме предвид най-високата планина в света, чийто връх Монт Еверест е считан за крайната точка, кулминацията.
Kulminationen på al yoga-udøvelse er bhakti-yoga. Alle andre former for yoga er kun måder at nå til niveauet af bhakti i bhakti-yoga på. Yoga betyder i virkeligheden bhakti-yoga. Alle andre yoga-former er skridt på vejen mod det endelige mål, bhakti-yoga. Fra begyndelsen af karma- yoga til kulminationen i bhakti-yoga er der en lang vej til selverkendelse. Karma-yoga uden frugtstræbende resultater er begyndelsen på denne vej. Når karma-yoga tiltager i viden og forsagelse, kaldes dette stadie jñāna-yoga. Når jñāna-yoga tiltager i meditation på Oversjælen gennem forskellige fysiske metoder, og når sindet er fokuseret på Ham, kaldes det aṣṭāṅga-yoga. Og når man har lagt aṣṭāṅga-yoga bag sig og er nået til kulminationspunktet, Guddommens Højeste Personlighed, kaldes det bhakti-yoga. I virkeligheden er bhakti-yoga det endelige mål, men for nærmere at kunne analysere bhakti-yoga, må man forstå disse andre yogaer. Den progressive yogī befinder sig således på den sande vej mod en evig lykkelig skæbne. Den, der stagnerer på et bestemt punkt og ikke gør videre fremskridt derfra, betegnes ved det pågældende navn: karma- yogī, jñāna-yogī eller dhyāna-yogī, rāja-yogī, haṭha-yogī osv. Hvis man er så heldig at komme til stadiet af bhakti-yoga, må det forstås, at man har lagt alle andre yoga-former bag sig. At blive Kṛṣṇa-bevidst er derfor det højeste stadie af yoga på samme måde, som når vi taler om Himālaya- bjergene, taler vi om verdens højeste bjerge, blandt hvilke den højeste top, Mont Everest, anses for at være kulminationen.
Хората, които имат голям късмет, тръгват по пътя на бхакти йога и следвайки указанията на Ведите, развиват Кр̣ш̣н̣а съзнание. Съвършеният йогӣ съсредоточава вниманието си върху Кр̣ш̣н̣а, Шя̄масундара – красивото му тяло има цвета на дъждовен облак, лотосовото му лице сияе като слънце, дрехата му блести със скъпоценности, а гърдите му са украсени с гирлянд от цветя. Ослепителният блясък, осветяващ всички посоки, е неговото великолепно сияние брахмаджьоти. Той се появява в различни форми като Ра̄ма, Нр̣сим̇ха, Вара̄ха и Кр̣ш̣н̣а – Върховната Личност. Идвайки на земята като човешко същество, Той става син на майка Яшода̄ и е наричан Кр̣ш̣н̣а, Говинда и Ва̄судева. Той е съвършеното дете, съпруг, приятел и господар и е изпълнен с всички съвършенства и трансцендентални качества. Ако някой напълно осъзнава тези характеристики на Бога, той е най-висшият йогӣ.
Det er ved det største lykketræf, at man kommer til Kṛṣṇa-bevidsthed på bhakti-yoga-vejen og bliver velsitueret i overensstemmelse med de vediske retningslinier. Den ideelle yogī koncentrerer sin opmærksomhed om Kṛṣṇa, der også kaldes Śyāmasundara, der har den samme smukke farve som en sky, og hvis lotuslignende ansigt er strålende som Solen, hvis klædedragt stråler af juveler, og hvis krop er udsmykket med en blomsterkrans. Hans pragtfulde glans, der kaldes brahmajyoti, oplyser alle retninger. Han inkarnerer Sig i forskellige skikkelser som Rāma, Nṛsiṁha, Varāha og Kṛṣṇa, Guddommens Højeste Personlighed, Han nedstiger som menneske i form af Moder Yaśodās søn, og Han kaldes Kṛṣṇa, Govinda og Vāsudeva. Han er det perfekte barn, den perfekte ægtemand, ven og Herre, og Han er fuld af alle overdådigheder og transcendentale egenskaber. Hvis man forbliver helt bevidst om disse Herrens træk, anses man for at være den største yogī.
Това ниво на съвършенство в йога се постига единствено с бхакти йога, както се потвърждава в цялата ведическа литература.
Som bekræftet i hele den vediske litteratur kan dette stadie af den højeste fuldkommenhed i yoga kun opnås gennem bhakti-yoga:
ятха̄ деве татха̄ гурау
тасяите катхита̄ хй артха̄х̣
прака̄шанте маха̄тманах̣
yathā deve tathā gurau
tasyaite kathitā hy arthāḥ
prakāśante mahātmanaḥ
„Целият смисъл на ведическото знание се разкрива от само себе си на тези велики души, които имат безусловна вяра в Бога и в духовния учител“ (Швета̄шватара Упаниш̣ад, 6.23).
“Kun for de store sjæle, der har ubetinget tro på både Herren og den åndelige mester, bliver hele betydningen af den vediske viden automatisk åbenbaret.” (Śvetāśvatara Upaniṣad 6.23)
Бхактир ася бхаджанам̇ тад иха̄мутропа̄дхи-наира̄сйена̄муш̣мин манах̣-калпанам, етад ева наиш̣кармям – „Бхакти означава предано служене на Бога, освободено от желание за материална изгода както в този, така и в следващия живот. Победил тази склонност, човек трябва изцяло да потопи ума си в мисли за Върховния. В това се състои целта на наиш̣кармя“ (Гопа̄ла-та̄панӣ Упаниш̣ад, 1.15).
Bhaktir asya bhajanam, tad ihāmutropādhi-nairāsyenāmuṣmin manaḥ-kalpanam, etad eva ca naiṣkarmyam. “Bhakti betyder hengiven tjeneste til Herren uden noget ønske om materiel vinding i hverken dette liv eller det næste. Blottet for sådanne tilbøjeligheder skal man fuldstændigt absorbere sit sind i den Højeste. Det er formålet med naiṣkarmya.” (Gopāla-tāpanī Upaniṣad 1.15)
Това са някои от начините за практикуване на бхакти, Кр̣ш̣н̣а съзнание – най-висшето, съвършено ниво в йога.
Dette er nogle af måderne, hvorpå man kan udføre bhakti eller Kṛṣṇa-bevidsthed, yoga-systemets højeste fuldendte stadie.
Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху шеста глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Дхя̄на йога“.
Således ender Bhaktivedanta-forklaringerne til Śrīmad Bhagavad-gītās 6. kapitel, Dhyāna-yoga.