ТЕКСТ 40
VERSO 40
Текст
Texto
па̄ртха наивеха на̄мутра
вина̄шас тася видяте
на хи каля̄н̣а-кр̣т кашчид
дургатим̇ та̄та гаччхати
pārtha naiveha nāmutra
vināśas tasya vidyate
na hi kalyāṇa-kṛt kaścid
durgatiṁ tāta gacchati
Дума по дума
Sinônimos
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Върховната Божествена Личност каза; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; на ева – никога не е така; иха – в този материален свят; на – никога; амутра – в следващия живот; вина̄шах̣ – унищожение; тася – неговото; видяте – съществува; на – никога; хи – несъмнено; каля̄н̣а-кр̣т – човек, зает с благочестиви дейности; кашчит – всеки; дургатим – към деградация; та̄та – приятелю; гаччхати – върви.
śrī-bhagavān uvāca — a Suprema Personalidade de Deus disse; pārtha — ó filho de Pṛthā; na eva — nunca é assim; iha — neste mundo material; na — nunca; amutra — na próxima vida; vināśaḥ — destruição; tasya — dele; vidyate — existe; na — nunca; hi — decerto; kalyāṇa-kṛt — alguém que se ocupa em atividades auspiciosas; kaścit — alguém; durgatim — à degradação; tāta — Meu amigo; gacchati — vai.
Превод
Tradução
Върховната Божествена Личност каза: Сине на Пр̣тха̄, един трансценденталист, зает с благочестиви дела, не се проваля нито в материалния, нито в духовния свят. Този, който върши добро, мой приятелю, никога не бива побеждаван от злото.
A Suprema Personalidade de Deus disse: Filho de Pṛthā, um transcendentalista ocupado em atividades auspiciosas não se depara com a destruição nem neste mundo nem no mundo espiritual; quem faz o bem, Meu amigo, jamais é vencido pelo mal.
Пояснение
Comentário
В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.5.17) Шрӣ На̄рада Муни напътства Вя̄садева така:
No Śrīmad-Bhāgavatam (1.5.17), Śrī Nārada Muni dá a seguinte instrução a Vyāsadeva:
бхаджанн апакво 'тха патет тато яди
ятра ква ва̄бхадрам абхӯд амуш̣я ким̇
ко ва̄ртха а̄пто 'бхаджата̄м̇ сва-дхарматах̣
bhajann apakvo ’tha patet tato yadi
yatra kva vābhadram abhūd amuṣya kiṁ
ko vārtha āpto ’bhajatāṁ sva-dharmataḥ
„Ако някой изостави материалните си цели и приеме изцяло подслон при Върховната Божествена Личност, никога няма да загуби или да се провали. От друга страна, лишеният от преданост може да се отдаде напълно на предписаните си задължения и въпреки това да не спечели нищо.“ Има множество религиозни и светски дейности, предназначени за постигане на материални цели. От един трансценденталист се очаква да изостави материалната дейност, за да постигне духовен напредък, Кр̣ш̣н̣а съзнание. Би могло да се възрази, че висшето съвършенство се постига само ако се извърви пътят на Кр̣ш̣н̣а съзнание до края. Но ако не достигне това съвършено ниво, човек губи и в материално, и в духовно отношение. Според писанията ще страдаме, ако не изпълняваме предписаните си задължения. Тоест този, който не успее да изпълни трансценденталните дейности правилно, става подвластен на последиците. Бха̄гаватам уверява неуспелия трансценденталист, че не трябва да се безпокои. Дори да изтърпява последиците от неизпълнението на предписаните си задължения, той пак не губи нищо – благоприятното Кр̣ш̣н̣а съзнание никога няма да бъде забравено и веднъж започнал, той ще продължи да го развива дори ако в следващия си живот се роди в нископоставено семейство. От друга страна, никак не е сигурно, че този, който стриктно следва единствено предписаните си задължения, без Кр̣ш̣н̣а съзнание, ще постигне благоприятни резултати.
“Se alguém abandona todas as perspectivas materiais e se refugia por completo na Suprema Personalidade de Deus, ele não sofrerá nenhum tipo de perda ou degradação. Por outro lado, embora se ocupe plenamente em seus deveres ocupacionais, o não-devoto pode acabar não ganhando nada.” Há muitas atividades, tanto aquelas relatadas nas escrituras quanto as costumeiras, que propiciam um bom desempenho material. Supõe-se que um transcendentalista abandone todas as atividades materiais e prefira o progresso na vida espiritual, na consciência de Kṛṣṇa. Talvez argumente-se que através da consciência de Kṛṣṇa, o devoto desenvolvendo-a por completo, possa conseguir a perfeição mais elevada, mas se ele não atinge esta etapa de perfeição, então, perde tanto material quanto espiritualmente. Consta nas escrituras que todos têm que sofrer a reação decorrente do fato de não executarem os deveres prescritos; portanto, alguém que deixe de executar adequadamente as atividades transcendentais sujeita-se a estas reações. O Bhāgavatam garante que o transcendentalista malsucedido não precisa preocupar-se. Embora ele possa se sujeitar à reação por não executar perfeitamente os deveres prescritos, mesmo assim, ele não sai perdendo, porque a auspiciosa consciência de Kṛṣṇa nunca é esquecida, e alguém envolvido nesta ocupação, continuará a executá-la, mesmo que na próxima vida tenha um nascimento inferior. Por outro lado, quem simplesmente segue à risca os deveres prescritos não alcança necessariamente resultados auspiciosos se lhe está faltando consciência de Kṛṣṇa.
Казаното трябва да се разбира по следния начин. Човечеството може да бъде разделено на две части: регулирана и нерегулирана. Тези, които са се отдали единствено на животинско сетивно наслаждение, без знание за следващия си живот или духовното си спасение, принадлежат към нерегулираната част. А онези, които изпълняват предписаните в писанията задължения, принадлежат към регулираната. Всички, които водят нерегулиран живот, независимо дали са цивилизовани или нецивилизовани, образовани или неграмотни, силни или слаби, са подчинени на животински наклонности. Техните дейности никога не са благоприятни, защото, докато удовлетворяват животинските си подтици за ядене, спане, защита и секс, те остават постоянно в материалното съществуване, което е пълно със страдания. От друга страна, регулираните от напътствията на писанията се издигат постепенно до Кр̣ш̣н̣а съзнание и със сигурност напредват в живота.
O significado pode ser entendido da seguinte maneira: pode-se dividir a humanidade em duas seções, a saber, as pessoas reguladas e as
não-reguladas. Aqueles que só se ocupam em gozos sensoriais animalescos, sem conhecimento sobre sua próxima vida ou sobre a salvação espiritual, pertencem à seção não-regulada. E aqueles que seguem princípios, conhecendo os deveres prescritos nas escrituras, incluem-se na seção regulada. A seção não-regulada, tanto civilizada quanto incivilizada, instruída e não-instruída, forte e fraca, está cheia de propensões animalescas. Suas atividades nunca são auspiciosas, porque, enquanto gozam das propensões animais, ou seja, comer, dormir, defender-se e acasalar-se, estas pessoas permanecem perpetuamente na existência material, que é sempre miserável. Por outro lado, aqueles que são regulados pelos preceitos das escrituras e que assim aos poucos elevam-se à consciência de Kṛṣṇa, com certeza progridem na vida.
Хората, които следват благоприятния път, могат да се разделят на три групи: (1) последователите на изложеното в свещените писания, които се радват на материално благополучие; (2) търсещите окончателно освобождение от материалното съществуване и (3) преданите в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Тези, които следват правилата на писанията за материално щастие, от своя страна се делят на две категории: плодоносни работници и такива, които не се стремят към сетивно наслаждение. Всички, които желаят плодовете от труда си, за да наслаждават сетивата си, могат да достигнат по-висок стандарт на живот, дори по-висши планети и все пак, понеже не са освободени от материалното съществуване, те не следват истински благоприятния път. Единствените благоприятни дейности са дейностите, които водят до освобождение. Ако не е насочена към окончателно себепознание или освобождение от материалното телесно схващане за живота, дейността не е благоприятна. Дейността в Кр̣ш̣н̣а съзнание е единствената благоприятна дейност. Човек, който доброволно приеме всякакви телесни неудобства, за да напредне по пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание, е съвършен трансценденталист, подложил се на строг аскетизъм. Понеже целта на осемстепенната йога е да се постигне Кр̣ш̣н̣а съзнание, тази практика също е благоприятна; и човек, отдал всичките си сили в тази посока, не трябва да се страхува от пропадане.
Aqueles que seguem o caminho da prosperidade podem dividir-se em três seções, que são: (1) os seguidores das regras e regulações das escrituras que estão gozando prosperidade material; (2) aqueles que estão tentando encontrar a maneira de liberar-se definitivamente da existência material; e (3) aqueles que são devotos em consciência de Kṛṣṇa. Continuando, aqueles que seguem as regras e regulações das escrituras em troca de felicidade material podem ser divididos em duas classes: os que são trabalhadores fruitivos e os que não desejam desfrutar de gozo dos sentidos. Aqueles que estão buscando resultados fruitivos que lhes propiciem gozo dos sentidos, podem elevar-se a um padrão de vida mais elevado — podendo até ser admitidos nos planetas superiores — mas mesmo assim, porque não estão livres da existência material, não seguem o caminho verdadeiramente auspicioso. As únicas atividades auspiciosas são as que nos levam à liberação. Nenhuma atividade que não vise à auto-realização última ou não nos libere do conceito de vida corpórea material não é nada auspiciosa. A atividade em consciência de Kṛṣṇa é a única atividade auspiciosa, e qualquer um que voluntariamente aceite todos os incômodos físicos para progredir no caminho da consciência de Kṛṣṇa pode chamar-se um transcendentalista perfeito que se submete a rigorosas austeridades. E porque o sistema óctuplo de yoga presta-se a que se compreenda definitivamente a consciência de Kṛṣṇa, essa prática também é auspiciosa, e alguém que esteja se empenhando a fundo nesse empreendimento não precisa temer a degradação.