ТЕКСТ 35
TEXT 35
Текст
Tekst
асам̇шаям̇ маха̄-ба̄хо
мано дурниграхам̇ чалам
абхя̄сена ту каунтея
ваира̄гйен̣а ча гр̣хяте
asaṁśayaṁ mahā-bāho
mano durnigrahaṁ calam
abhyāsena tu kaunteya
vairāgyeṇa ca gṛhyate
Дума по дума
Synonyms
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Върховният Бог каза; асам̇шаям – без съмнение; маха̄-ба̄хо – о, силноръки; манах̣ – умът; дурниграхам – трудно да бъде обуздан; чалам – трепкащ; абхя̄сена – с практика; ту – но; каунтея – о, сине на Кунтӣ; ваира̄гйен̣а – чрез непривързаност; ча – също; гр̣хяте – може да бъде овладян.
śrī-bhagavān uvāca — Jumala Isiksus ütles; asaṁśayam — kahtlematult; mahā-bāho — oo, tugevakäeline; manaḥ — mõistus; durnigraham — raske ohjeldada; calam — värelev; abhyāsena — praktiseerimise abil; tu — aga; kaunteya — oo, Kuntī poeg; vairāgyeṇa — loobumuse abil; ca — samuti; gṛhyate — on võimalik sedasi kontrollida.
Превод
Translation
Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а каза: О, силноръки сине на Кунтӣ, несъмнено да се обуздае неспокойният ум, е много трудно, но все пак е възможно чрез подходяща практика и непривързаност.
Jumal Śrī Kṛṣṇa ütles: Oo, tugevakäeline Kuntī poeg, rahutu mõistuse ohjeldamine on kahtlemata väga raske, kuid sobiva praktika ja loobumuse abil on see võimalik.
Пояснение
Purport
Божествената Личност приема разсъжденията на Арджуна относно трудността умът да бъде овладян. Но в същото време Кр̣ш̣н̣а заявява, че овладяването на ума е възможно чрез практика и непривързаност. Каква е тази практика? В настоящата епоха никой не е в състояние да спазва стриктните правила и предписания да живее на свято място, да съсредоточи ума си върху Свръхдушата, да обуздава сетивата и ума, напълно да се въздържа от сексуален живот, да се усамоти и т.н. При практиката на Кр̣ш̣н̣а съзнание се извършват девет вида предано служене на Бога. Първият и най-важният е да се слуша за Кр̣ш̣н̣а. Това е много мощен, трансцендентален метод за пречистване на ума от всички безпокойства. Колкото повече слушаме за Кр̣ш̣н̣а, толкова повече постигаме просветление и непривързаност по отношение на всичко, което отклонява ума от него. Чрез откъсване на ума от дейности, които не са посветени на Бога, човек може много лесно да се научи на ваира̄гя. Ваира̄гя означава непривързаност към материята и привързаност на ума към духа. Безличностната духовна непривързаност е много по-трудна от привързването на ума към дейности, посветени на Кр̣ш̣н̣а. Това е практично, защото слушането за Кр̣ш̣н̣а естествено привързва към Върховния Дух. Такава привързаност се нарича пареша̄нубхава, духовно удовлетворение. То е също като удовлетворението, което гладният изпитва от всяка погълната хапка храна – колкото повече яде, толкова по-голямо наслаждение и прилив на сили усеща. По същия начин при преданото служене човек изпитва духовно удовлетворение и умът му се освобождава от привързаността си към материалните обекти. Това прилича на оздравяване при правилно провеждано лечение и подходяща диета. Да се слуша за трансценденталните дейности на Бог Кр̣ш̣н̣а е ефикасно лечение за лудия ум, а да се яде храна, предложена на Кр̣ш̣н̣а, е подходяща диета за страдащия пациент. Това лечение е методът на Кр̣ш̣н̣а съзнание.
Jumala Isiksus tunnistab, et Arjunal on õigus öeldes, et kangekaelse mõistuse kontrollimine on raske. Kuid samas lausub Ta, et praktiseerimise ning loobumuse läbi on see võimalik. Mida peetakse silmas praktiseerimise all? Käesoleval ajastul ei suuda keegi järgida pühapaigas mediteerimise rangeid reegleid, mille kohaselt tuleb mõistus keskendada Ülihingele, meeled ja mõistus allutada piirangutele, järgida tsölibaati, viibida üksinduses jne. Kṛṣṇa teadvuse praktiseerimine hõlmab aga üheksat liiki Jumala pühendunud teenimist. Esimene ja tähtsaim nendest pühendumuslikest tegevustest on Kṛṣṇast kuulamine. See on väga mõjuvõimas meetod mõistuse puhastamiseks kõikidest kahtlustest. Mida enam inimene kuuleb Kṛṣṇast, seda enam ta valgustub ning lahutab oma mõistuse kõigest, mis seda Kṛṣṇast eemale kisub. Vabastades mõistuse tegevustest, mis ei ole pühendatud Jumalale, on väga kerge saavutada vairāgyat. Vairāgya tähendab mõistuse lahutamist materiaalsest ning selle hõivamist vaimsega. Impersonaalne vaimne kiindumustest lahtiütlemine on raskem kui Kṛṣṇaga seotud tegevustesse kiindumine. Kṛṣṇast kuulamine on ka praktiline, sest sedasi kiindub inimene automaatselt Kõrgeimasse Vaimu. Sellist kiindumust nimetatakse pareśānubhavaks ehk vaimseks rahulduseks. See on nagu rahuldus, mida näljane inimene tunneb igat toidupala süües. Mida enam näljane inimene sööb, seda enam tunneb ta rahuldust ja jõudu. Samuti tunneb inimene transtsendentaalset rahuldust pühendunud teenimise läbi, kui mõistus muutub materiaalsete eesmärkide suhtes ükskõikseks. See sarnaneb haiguse ravimisega asjatundliku ravi ja täpse dieedi abil. Jumal Kṛṣṇa transtsendentaalsetest tegevustest kuulamine on hullunud mõistuse asjatundlik ravi ning esmalt Kṛṣṇale pakutud toidu söömine on kohane dieet kannatavale patsiendile. Selline ravi on Kṛṣṇa teadvuse protsess.