ТЕКСТ 35
TEXT 35
Текст
Texto
асам̇шаям̇ маха̄-ба̄хо
мано дурниграхам̇ чалам
абхя̄сена ту каунтея
ваира̄гйен̣а ча гр̣хяте
asaṁśayaṁ mahā-bāho
mano durnigrahaṁ calam
abhyāsena tu kaunteya
vairāgyeṇa ca gṛhyate
Дума по дума
Palabra por palabra
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Върховният Бог каза; асам̇шаям – без съмнение; маха̄-ба̄хо – о, силноръки; манах̣ – умът; дурниграхам – трудно да бъде обуздан; чалам – трепкащ; абхя̄сена – с практика; ту – но; каунтея – о, сине на Кунтӣ; ваира̄гйен̣а – чрез непривързаност; ча – също; гр̣хяте – може да бъде овладян.
śrī-bhagavān uvāca — la Personalidad de Dios dijo; asaṁśayam — indudablemente; mahā-bāho — ¡oh, tú, el de los poderosos brazos!; manaḥ — la mente; durnigraham — difícil de contener; calam — vacilante; abhyāsena — mediante la práctica; tu — pero; kaunteya — ¡oh, hijo de Kuntī!; vairāgyeṇa — mediante el desapego; ca — también; gṛhyate — se puede controlar de ese modo.
Превод
Traducción
Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а каза: О, силноръки сине на Кунтӣ, несъмнено да се обуздае неспокойният ум, е много трудно, но все пак е възможно чрез подходяща практика и непривързаност.
El Señor Śrī Kṛṣṇa dijo: ¡Oh, tú, hijo de Kuntī, el de los poderosos brazos!, contener la inquieta mente es sin duda algo muy difícil de hacer, pero ello es posible mediante la práctica adecuada y el desapego.
Пояснение
Significado
Божествената Личност приема разсъжденията на Арджуна относно трудността умът да бъде овладян. Но в същото време Кр̣ш̣н̣а заявява, че овладяването на ума е възможно чрез практика и непривързаност. Каква е тази практика? В настоящата епоха никой не е в състояние да спазва стриктните правила и предписания да живее на свято място, да съсредоточи ума си върху Свръхдушата, да обуздава сетивата и ума, напълно да се въздържа от сексуален живот, да се усамоти и т.н. При практиката на Кр̣ш̣н̣а съзнание се извършват девет вида предано служене на Бога. Първият и най-важният е да се слуша за Кр̣ш̣н̣а. Това е много мощен, трансцендентален метод за пречистване на ума от всички безпокойства. Колкото повече слушаме за Кр̣ш̣н̣а, толкова повече постигаме просветление и непривързаност по отношение на всичко, което отклонява ума от него. Чрез откъсване на ума от дейности, които не са посветени на Бога, човек може много лесно да се научи на ваира̄гя. Ваира̄гя означава непривързаност към материята и привързаност на ума към духа. Безличностната духовна непривързаност е много по-трудна от привързването на ума към дейности, посветени на Кр̣ш̣н̣а. Това е практично, защото слушането за Кр̣ш̣н̣а естествено привързва към Върховния Дух. Такава привързаност се нарича пареша̄нубхава, духовно удовлетворение. То е също като удовлетворението, което гладният изпитва от всяка погълната хапка храна – колкото повече яде, толкова по-голямо наслаждение и прилив на сили усеща. По същия начин при преданото служене човек изпитва духовно удовлетворение и умът му се освобождава от привързаността си към материалните обекти. Това прилича на оздравяване при правилно провеждано лечение и подходяща диета. Да се слуша за трансценденталните дейности на Бог Кр̣ш̣н̣а е ефикасно лечение за лудия ум, а да се яде храна, предложена на Кр̣ш̣н̣а, е подходяща диета за страдащия пациент. Това лечение е методът на Кр̣ш̣н̣а съзнание.
La Personalidad de Dios acepta que es difícil controlar la obstinada mente, tal como lo expresó Arjuna. Pero, al mismo tiempo, sugiere que mediante la práctica y el desapego ello puede lograrse. Y, ¿en qué consiste esa práctica? En la era actual, nadie puede observar las estrictas reglas de irse a un lugar sagrado, enfocar la mente en la Superalma, contener los sentidos y la mente, ser célibe, permanecer solo, etc. Sin embargo, mediante la práctica del proceso de conciencia de Kṛṣṇa, uno se ocupa en nueve tipos de servicios devocionales que se le prestan al Señor. La primera y principal de esas ocupaciones devocionales la constituye el oír hablar de Kṛṣṇa. Ese es un método trascendental muy poderoso para depurar la mente de todos los recelos. Cuanto más se oye hablar de Kṛṣṇa, más se ilumina uno y se desapega de todo lo que a la mente la aparte de Kṛṣṇa. Al desapegar la mente de actividades que no están consagradas al Señor, se vuelve muy fácil aprender vairāgya. Vairāgya significa desapegarse de la materia y hacer que la mente se dedique al espíritu. El desapego espiritual impersonal es más difícil que apegar la mente a las actividades de Kṛṣṇa. Esto es algo práctico, porque, al oír hablar de Kṛṣṇa, uno se apega automáticamente al Espíritu Supremo. Ese apego se denomina pareśānubhūti, satisfacción espiritual. Es exactamente igual que el sentimiento de satisfacción que al hombre hambriento le produce cada bocado de comida que ingiere. Cuanto más uno come mientras está hambriento, más siente satisfacción y fuerza. De igual modo, mediante el desempeño del servicio devocional se siente una satisfacción trascendental, a medida que la mente se va desapegando de los objetivos materiales. Es algo así como curar una enfermedad por medio de un tratamiento experto y una dieta adecuada. Así pues, el oír hablar de las actividades trascendentales del Señor Kṛṣṇa es el tratamiento experto para la mente enajenada, y el consumo de la comida que se le ha ofrecido a Kṛṣṇa es la dieta adecuada para el paciente que sufre. Ese tratamiento constituye el proceso de conciencia de Kṛṣṇa.