ТЕКСТ 35
TEXT 35
Текст
Text
асам̇шаям̇ маха̄-ба̄хо
мано дурниграхам̇ чалам
абхя̄сена ту каунтея
ваира̄гйен̣а ча гр̣хяте
asaṁśayaṁ mahā-bāho
mano durnigrahaṁ calam
abhyāsena tu kaunteya
vairāgyeṇa ca gṛhyate
Дума по дума
Synonyms
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Върховният Бог каза; асам̇шаям – без съмнение; маха̄-ба̄хо – о, силноръки; манах̣ – умът; дурниграхам – трудно да бъде обуздан; чалам – трепкащ; абхя̄сена – с практика; ту – но; каунтея – о, сине на Кунтӣ; ваира̄гйен̣а – чрез непривързаност; ча – също; гр̣хяте – може да бъде овладян.
śrī-bhagavān uvāca — the Personality of Godhead said; asaṁśayam — undoubtedly; mahā-bāho — O mighty-armed one; manaḥ — the mind; durnigraham — difficult to curb; calam — flickering; abhyāsena — by practice; tu — but; kaunteya — O son of Kuntī; vairāgyeṇa — by detachment; ca — also; gṛhyate — can be so controlled.
Превод
Translation
Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а каза: О, силноръки сине на Кунтӣ, несъмнено да се обуздае неспокойният ум, е много трудно, но все пак е възможно чрез подходяща практика и непривързаност.
Lord Śrī Kṛṣṇa said: O mighty-armed son of Kuntī, it is undoubtedly very difficult to curb the restless mind, but it is possible by suitable practice and by detachment.
Пояснение
Purport
Божествената Личност приема разсъжденията на Арджуна относно трудността умът да бъде овладян. Но в същото време Кр̣ш̣н̣а заявява, че овладяването на ума е възможно чрез практика и непривързаност. Каква е тази практика? В настоящата епоха никой не е в състояние да спазва стриктните правила и предписания да живее на свято място, да съсредоточи ума си върху Свръхдушата, да обуздава сетивата и ума, напълно да се въздържа от сексуален живот, да се усамоти и т.н. При практиката на Кр̣ш̣н̣а съзнание се извършват девет вида предано служене на Бога. Първият и най-важният е да се слуша за Кр̣ш̣н̣а. Това е много мощен, трансцендентален метод за пречистване на ума от всички безпокойства. Колкото повече слушаме за Кр̣ш̣н̣а, толкова повече постигаме просветление и непривързаност по отношение на всичко, което отклонява ума от него. Чрез откъсване на ума от дейности, които не са посветени на Бога, човек може много лесно да се научи на ваира̄гя. Ваира̄гя означава непривързаност към материята и привързаност на ума към духа. Безличностната духовна непривързаност е много по-трудна от привързването на ума към дейности, посветени на Кр̣ш̣н̣а. Това е практично, защото слушането за Кр̣ш̣н̣а естествено привързва към Върховния Дух. Такава привързаност се нарича пареша̄нубхава, духовно удовлетворение. То е също като удовлетворението, което гладният изпитва от всяка погълната хапка храна – колкото повече яде, толкова по-голямо наслаждение и прилив на сили усеща. По същия начин при преданото служене човек изпитва духовно удовлетворение и умът му се освобождава от привързаността си към материалните обекти. Това прилича на оздравяване при правилно провеждано лечение и подходяща диета. Да се слуша за трансценденталните дейности на Бог Кр̣ш̣н̣а е ефикасно лечение за лудия ум, а да се яде храна, предложена на Кр̣ш̣н̣а, е подходяща диета за страдащия пациент. Това лечение е методът на Кр̣ш̣н̣а съзнание.
The difficulty of controlling the obstinate mind, as expressed by Arjuna, is accepted by the Personality of Godhead. But at the same time He suggests that by practice and detachment it is possible. What is that practice? In the present age no one can observe the strict rules and regulations of placing oneself in a sacred place, focusing the mind on the Supersoul, restraining the senses and mind, observing celibacy, remaining alone, etc. By the practice of Kṛṣṇa consciousness, however, one engages in nine types of devotional service to the Lord. The first and foremost of such devotional engagements is hearing about Kṛṣṇa. This is a very powerful transcendental method for purging the mind of all misgivings. The more one hears about Kṛṣṇa, the more one becomes enlightened and detached from everything that draws the mind away from Kṛṣṇa. By detaching the mind from activities not devoted to the Lord, one can very easily learn vairāgya. Vairāgya means detachment from matter and engagement of the mind in spirit. Impersonal spiritual detachment is more difficult than attaching the mind to the activities of Kṛṣṇa. This is practical because by hearing about Kṛṣṇa one becomes automatically attached to the Supreme Spirit. This attachment is called pareśānubhava, spiritual satisfaction. It is just like the feeling of satisfaction a hungry man has for every morsel of food he eats. The more one eats while hungry, the more one feels satisfaction and strength. Similarly, by discharge of devotional service one feels transcendental satisfaction as the mind becomes detached from material objectives. It is something like curing a disease by expert treatment and appropriate diet. Hearing of the transcendental activities of Lord Kṛṣṇa is therefore expert treatment for the mad mind, and eating the foodstuff offered to Kṛṣṇa is the appropriate diet for the suffering patient. This treatment is the process of Kṛṣṇa consciousness.