ТЕКСТ 30
TEXT 30
Текст
Texte
сарвам̇ ча майи пашяти
тася̄хам̇ на пран̣ашя̄ми
са ча ме на пран̣ашяти
sarvaṁ ca mayi paśyati
tasyāhaṁ na praṇaśyāmi
sa ca me na praṇaśyati
Дума по дума
Synonyms
ях̣ – който; ма̄м – мен; пашяти – вижда; сарватра – навсякъде; сарвам – всичко; ча – и; майи – в мен; пашяти – вижда; тася – за него; ахам – Аз; на – не; пран̣ашя̄ми – съм загубен; сах̣ – той; ча – също; ме – за мен; на – нито; пран̣ашяти – е изгубен.
yaḥ: quiconque; mām: Moi; paśyati: voit; sarvatra: partout; sarvam: tout; ca: et; mayi: en Moi; paśyati: voit; tasya: pour lui; aham: Je; na: ne pas; praṇaśyāmi: suis perdu; saḥ: il; ca: aussi; me: pour Moi; na: non plus; praṇaśyati: est perdu.
Превод
Translation
Този, който ме вижда навсякъде и вижда всичко в мен, никога няма да остане без мен, нито пък Аз някога ще го изоставя.
Qui Me voit partout et voit tout en Moi n’est jamais séparé de Moi, comme jamais non plus Je ne suis séparé de lui.
Пояснение
Purport
Личността в Кр̣ш̣н̣а съзнание несъмнено вижда Бог Кр̣ш̣н̣а навсякъде и вижда всичко в Кр̣ш̣н̣а. Може да ни се струва, че тя възприема отделните проявления на материалната природа, но всъщност във всеки момент тя е осъзната за Кр̣ш̣н̣а и знае, че всичко е проявление на неговата енергия. Нищо не може да съществува без Кр̣ш̣н̣а и Кр̣ш̣н̣а е Повелител на всичко – това е основният принцип на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Кр̣ш̣н̣а съзнание е пробуждане на любов към Кр̣ш̣н̣а – позиция, трансцендентална дори по отношение на материалното освобождение. На този етап на Кр̣ш̣н̣а съзнание, отвъд себепознанието, преданият става едно с Кр̣ш̣н̣а, в смисъл че Кр̣ш̣н̣а става всичко за него и го изпълва с любов. Тогава е налице интимна връзка между Бога и неговия предан. В това състояние живото същество не може да бъде погубено, нито Божествената Личност изчезва от погледа на своя предан. Сливането с Кр̣ш̣н̣а означава духовно унищожение. Преданият не поема такъв риск. Затова в Брахма сам̇хита̄ (5.38) се казва:
Le dévot voit Kṛṣṇa en tout, mais il voit également tout en Kṛṣṇa. De prime abord, il peut sembler que le dévot observe simplement diverses manifestations matérielles, mais en vérité il est en leur présence toujours conscient de Kṛṣṇa, car il sait que tout est la manifestation de Son énergie. Le principe fondamental de la conscience de Kṛṣṇa est que Kṛṣṇa est le Seigneur de tout ce qui est, et que rien ne peut exister sans Lui. Être conscient de Kṛṣṇa, c’est développer l’amour divin en soi, c’est connaître cet état de conscience qui transcende même la libération. À ce stade, qui dépasse la simple prise de conscience du soi, le dévot ne fait plus qu’un avec Kṛṣṇa, en ce sens que le Seigneur est devenu tout pour lui et qu’il ressent la plénitude de l’amour de Dieu. Une relation intime s’établit ainsi entre le Seigneur et Son dévot. Ce niveau atteint, il ne va ni se fondre en Dieu, ni perdre de vue la Personne Suprême. En effet, fusionner avec Dieu équivaut à anéantir sa personnalité spirituelle, ce que le dévot ne veut pas. La Brahma-saṁhitā (5.38) enseigne à ce propos:
сантах̣ садаива хр̣дайеш̣у вилокаянти
ям̇ шя̄масундарам ачинтя-гун̣а-сварӯпам̇
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
santaḥ sadaiva hṛdayeṣu vilokayanti
yaṁ śyāmasundaram acintya-guṇa-svarūpaṁ
govindam ādi-puruṣaṁ tam ahaṁ bhajāmi
„Почитам предвечния Бог, Говинда, когото преданите винаги виждат с очи, намазани с елея на любовта, във вечната му форма на Шя̄масундара, установена в сърцата им.“
« J’adore Govinda, le Seigneur originel. C’est Lui, dans Sa forme éternelle de Śyāmasundara, que voient au fond de leur cœur les dévots dont les yeux sont empreints du baume de l’amour. »
На този етап Бог Кр̣ш̣н̣а постоянно е пред очите на своя предан и той не престава да го вижда дори за миг. Това важи и за случая, когато един йогӣ вижда Бога като Парама̄тма̄ в сърцето си. Такъв йогӣ става чист предан и не иска да живее нито миг, без да вижда Бога вътре в себе си.
Une fois ce stade atteint, Kṛṣṇa ne Se dérobe jamais à la vue de Son dévot, pas plus que ce dernier ne Le quitte des yeux. Il en est de même pour le yogī qui s’attache, par sa vision interne, à la forme du Paramātmā. Il devient un pur dévot et ne peut supporter de vivre un seul instant sans voir Dieu dans son cœur.