ТЕКСТ 25

TEXT 25

Текст

Texte

шанаих̣ шанаир упарамед
буддхя̄ дхр̣ти-гр̣хӣтая̄
а̄тма-сам̇стхам̇ манах̣ кр̣тва̄
на кин̃чид апи чинтайет

śanaiḥ śanair uparamed
buddhyā dhṛti-gṛhītayā
ātma-saṁsthaṁ manaḥ kṛtvā
na kiñcid api cintayet

Дума по дума

Synonyms

шанаих̣ – постепенно; шанаих̣ – стъпка по стъпка; упарамет – трябва да се въздържа; буддхя̄ – чрез интелигентността; дхр̣ти-гр̣хӣтая̄ – воден от убеждението; а̄тма-сам̇стхам – установен в духовността; манах̣ – ум; кр̣тва̄ – като прави; на – не; кин̃чит – нищо друго; апи – дори; чинтайет – трябва да мисли за.

śanaiḥ: graduellement; śanaiḥ: pas à pas; uparamet: on doit; buddhyā: par l’intelligence; dhṛti-gṛhītayā: soutenue par la conviction; ātma-saṁstham: situé dans la transcendance; manaḥ: le mental; kṛtvā: faisant ainsi; na: rien; kiñcit: d’autre; api: même; cintayet: ne doit penser à.

Превод

Translation

Постепенно, стъпка по стъпка, дълбоко убеден, човек трябва да се установи в транс чрез интелигентността си; а умът трябва да се съсредоточи в себето, без мисъл за нищо друго.

Guidée par une ferme conviction, l’intelligence doit permettre d’atteindre graduellement à la transcendance. On peut alors fixer son esprit sur l’Être Suprême et ne plus penser à rien d’autre.

Пояснение

Purport

С помощта на подходяща убеденост и интелигентност постепенно трябва да се прекратят сетивните дейности. Това се нарича пратя̄ха̄ра. Умът, контролиран с убеждение, медитация и въздържане от сетивна дейност, трябва да се установи в транс, сама̄дхи. Така вече няма опасност да бъде въвлечен в контакт с материалната концепция за живота. С други думи, макар и впримчен от материята, докато е в материалното си тяло, човек не трябва да мисли за сетивно наслаждение. Не трябва да се мисли за каквото и да е удоволствие освен за удоволствието на Върховното Себе. Това състояние е леснопостижимо чрез непосредствена практика на Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Par la force de sa conviction et par l’entremise de son intelligence, l’homme doit graduellement atteindre le pratyāhāra, étape où cesse toute action sensorielle. Une fois que sa ferme conviction, la méditation et l’arrêt de l’activité des sens lui ont permis de dominer le mental, le yogī doit se fixer dans le samādhi, l’extase méditative, où il ne risque plus de choir. En d’autres termes, bien que l’on soit contraint, tant que le corps existe, de rester en contact avec la matière, il ne faut pas méditer sur les plaisirs des sens. La seule satisfaction qu’on doive rechercher est celle de l’Âme Suprême. Cet objectif est du reste aisément atteint lorsqu’on pratique d’emblée la conscience de Kṛṣṇa.