ТЕКСТ 10
TEXT 10
Текст
Text
а̄тма̄нам̇ рахаси стхитах̣
ека̄кӣ ята-читта̄тма̄
нира̄шӣр апариграхах̣
ātmānaṁ rahasi sthitaḥ
ekākī yata-cittātmā
nirāśīr aparigrahaḥ
Дума по дума
Synonyms
йогӣ – трансценденталист; юн̃джӣта – да се вглъби в Кр̣ш̣н̣а съзнание; сататам – постоянно; а̄тма̄нам – той (с тялото, ума и себето); рахаси – на уединено място; стхитах̣ – установен; ека̄кӣ – усамотен; ята-читта-а̄тма̄ – винаги внимателен в ума си; нира̄шӣх̣ – без да е привличан от нищо друго; апариграхах̣ – свободен от чувство за притежание.
yogī — a transcendentalist; yuñjīta — must concentrate in Kṛṣṇa consciousness; satatam — constantly; ātmānam — himself (by body, mind and self); rahasi — in a secluded place; sthitaḥ — being situated; ekākī — alone; yata-citta-ātmā — always careful in mind; nirāśīḥ — without being attracted by anything else; aparigrahaḥ — free from the feeling of possessiveness.
Превод
Translation
Трансценденталистът винаги трябва да използва тялото, ума и цялата си личност във връзка с Върховния. Той трябва да живее сам, на уединено място, освободен от желания и чувство за притежание, и постоянно да обуздава ума си.
A transcendentalist should always engage his body, mind and self in relationship with the Supreme; he should live alone in a secluded place and should always carefully control his mind. He should be free from desires and feelings of possessiveness.
Пояснение
Purport
Кр̣ш̣н̣а може да бъде осъзнат в различна степен – като Брахман, Парама̄тма̄ и Върховната Божествена Личност. Накратко казано, Кр̣ш̣н̣а съзнание означава човек да бъде постоянно зает в трансцендентално любовно служене на Бога. Що се отнася до привлечените от безличностния Брахман или от намиращата се в сърцето Свръхдуша, те също са Кр̣ш̣н̣а осъзнати в известна степен, защото безличностният Брахман е духовното сияние на Кр̣ш̣н̣а, а Свръхдушата е неговата всепроникваща частична експанзия. С други думи, имперсоналистът и медитиращият са косвено Кр̣ш̣н̣а осъзнати. За най-издигнат се смята този, който е непосредствено Кр̣ш̣н̣а осъзнат, защото такъв предан знае какво означава Брахман и Парама̄тма̄. Неговото знание за Абсолютната Истина е съвършено, докато имперсоналистът и медитиращият йогӣ са Кр̣ш̣н̣а осъзнати по несъвършен начин.
Kṛṣṇa is realized in different degrees as Brahman, Paramātmā and the Supreme Personality of Godhead. Kṛṣṇa consciousness means, concisely, to be always engaged in the transcendental loving service of the Lord. But those who are attached to the impersonal Brahman or the localized Supersoul are also partially Kṛṣṇa conscious, because the impersonal Brahman is the spiritual ray of Kṛṣṇa and the Supersoul is the all-pervading partial expansion of Kṛṣṇa. Thus the impersonalist and the meditator are also indirectly Kṛṣṇa conscious. A directly Kṛṣṇa conscious person is the topmost transcendentalist because such a devotee knows what is meant by Brahman and Paramātmā. His knowledge of the Absolute Truth is perfect, whereas the impersonalist and the meditative yogī are imperfectly Kṛṣṇa conscious.
Въпреки това на всички тях тук се препоръчва да бъдат постоянни в търсенията си, за да достигнат рано или късно висшето съвършенство. Основно задължение на трансценденталиста е да задържа ума си върху Кр̣ш̣н̣а. Трябва винаги да мислим за Кр̣ш̣н̣а и да не го забравяме нито за миг. Концентрацията на ума върху Върховния се нарича сама̄дхи, т.е. транс. За да успее да съсредоточи ума си, човек трябва да е винаги усамотен и да избягва смущенията, предизвикани от външни обекти. Той трябва да бъде много внимателен – да приема благоприятните и да отхвърля неблагоприятните обстоятелства, които влияят на напредъка му. Трябва да бъде и много решителен, и да не се стреми към ненужни материални притежания, обвързващи с чувство за собственост.
Nevertheless, all of these are instructed herewith to be constantly engaged in their particular pursuits so that they may come to the highest perfection sooner or later. The first business of a transcendentalist is to keep the mind always on Kṛṣṇa. One should always think of Kṛṣṇa and not forget Him even for a moment. Concentration of the mind on the Supreme is called samādhi, or trance. In order to concentrate the mind, one should always remain in seclusion and avoid disturbance by external objects. He should be very careful to accept favorable and reject unfavorable conditions that affect his realization. And, in perfect determination, he should not hanker after unnecessary material things that entangle him by feelings of possessiveness.
Всички тези качества и норми се осъществяват съвършено, когато човек е непосредствено зает с Кр̣ш̣н̣а съзнание, защото това означава себеотрицание, а при него отсъстват материални притежания. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ определя Кр̣ш̣н̣а съзнание по следния начин:
All these perfections and precautions are perfectly executed when one is directly in Kṛṣṇa consciousness, because direct Kṛṣṇa consciousness means self-abnegation, wherein there is very little chance for material possessiveness. Śrīla Rūpa Gosvāmī characterizes Kṛṣṇa consciousness in this way:
ятха̄рхам упаюн̃джатах̣
нирбандхах̣ кр̣ш̣н̣а-самбандхе
юктам̇ ваира̄гям учяте
nirbandhaḥ kṛṣṇa-sambandhe, yuktaṁ vairāgyam ucyate
хари-самбандхи-вастунах̣
мумукш̣убхих̣ паритя̄го
ваира̄гям̇ пхалгу катхяте
hari-sambandhi-vastunaḥ
mumukṣubhiḥ parityāgo
vairāgyaṁ phalgu kathyate
„Когато не е привързан към нищо и в същото време приема всяко нещо във връзка с Кр̣ш̣н̣а, човек правилно разбира чувството за собственост. От друга страна, този, който се отказва от всички неща, без да знае за връзката им с Кр̣ш̣н̣а, е несъвършен в отречението си“ (Бхакти-раса̄мр̣та синдху, 1.2.255 – 256).
“When one is not attached to anything, but at the same time accepts everything in relation to Kṛṣṇa, one is rightly situated above possessiveness. On the other hand, one who rejects everything without knowledge of its relationship to Kṛṣṇa is not as complete in his renunciation.” (Bhakti-rasāmṛta-sindhu 1.2.255–256)
Кр̣ш̣н̣а осъзнатият знае добре, че всичко принадлежи на Кр̣ш̣н̣а; затова е освободен от чувство за лично притежание и не желае нищо за себе си. Той знае как да приема нещата, благоприятни за Кр̣ш̣н̣а съзнание, и как да отхвърля неблагоприятните. Той винаги остава настрана от материалните неща, защото е трансцендентален. Усамотен е, тъй като няма нищо общо с личности, които не са Кр̣ш̣н̣а осъзнати. Следователно Кр̣ш̣н̣а осъзнатият е съвършен йогӣ.
A Kṛṣṇa conscious person well knows that everything belongs to Kṛṣṇa, and thus he is always free from feelings of personal possession. As such, he has no hankering for anything on his own personal account. He knows how to accept things in favor of Kṛṣṇa consciousness and how to reject things unfavorable to Kṛṣṇa consciousness. He is always aloof from material things because he is always transcendental, and he is always alone, having nothing to do with persons not in Kṛṣṇa consciousness. Therefore a person in Kṛṣṇa consciousness is the perfect yogī.