ТЕКСТ 1
TEXT 1
Текст
Texte
ана̄шритах̣ карма-пхалам̇
ка̄рям̇ карма кароти ях̣
са сання̄сӣ ча йогӣ ча
на нирагнир на ча̄криях̣
anāśritaḥ karma-phalaṁ
kāryaṁ karma karoti yaḥ
sa sannyāsī ca yogī ca
na niragnir na cākriyaḥ
Дума по дума
Synonyms
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Бог каза; ана̄шритах̣ – без да се подслони; карма-пхалам – на резултата от работата; ка̄рям – по задължение; карма – работа; кароти – извършва; ях̣ – човек, който; сах̣ – той; сання̄сӣ – на духовното стъпало на отречението; ча – също; йогӣ – мистик; ча – също; на – не; них̣ – без; агних̣ – огън; на – нито; ча – също; акриях̣ – без дълг.
śrī-bhagavān uvāca: Dieu, la Personne Suprême, dit; anāśritaḥ: sans prendre refuge; karma-phalam: dans le résultat du labeur; kāryam: obligatoire; karma: l’action; karoti: accomplit; yaḥ: celui qui; saḥ: il; sannyāsī: homme de renoncement; ca: aussi; yogī: mystique; ca: aussi; na: ne pas; niḥ: sans; agniḥ: feu; na: non plus; ca: aussi; akriyaḥ: sans devoir.
Превод
Translation
Върховната Божествена Личност каза: Този, който не е привързан към плодовете от работата си и действа по задължение – той се е отрекъл от света и е истински мистик, а не този, който не пали огън и не изпълнява дълга си.
Dieu, la Personne Suprême, dit: Qui est détaché du fruit de son labeur et s’acquitte de ses obligations est un sannyāsī et un vrai mystique, et non celui qui n’allume pas de feu sacrificiel et n’accomplit pas son devoir.
Пояснение
Purport
В тази глава Бог обяснява, че осемстепенната йога система е предназначена за контрол над ума и сетивата. Но хората много трудно могат да я изпълняват, особено в епохата на Кали. Макар да се препоръчва тази йога система, Бог подчертава, че методът на карма йога, или действието в Кр̣ш̣н̣а съзнание, е по-добър. Всеки действа в този свят, за да поддържа семейството и притежанията си; никой не работи безкористно и без стремеж за лично наслаждение, в по-тесен или по-широк смисъл. Критерият за съвършенство е да действаме в Кр̣ш̣н̣а съзнание, а не да се стремим към наслаждение на плодовете от труда си. Дълг на всички живи същества е да работят в Кр̣ш̣н̣а съзнание, защото по природа те са частици от Върховния. Частите на тялото не работят за собствено удовлетворение, а за цялото тяло. По същия начин живото същество, което работи за наслаждение на върховното цяло, а не от личен интерес, е съвършен сання̄сӣ и йогӣ.
Le Seigneur explique dans ce chapitre que le yoga en huit phases permet à l’homme de contrôler son mental et ses sens. Toutefois, pour la plupart des gens, et cela en particulier dans l’âge de Kali, cela présente de grandes difficultés. C’est pourquoi, bien qu’Il le recommande ici, Kṛṣṇa met l’accent sur la supériorité du karma-yoga, le yoga de l’action accomplie dans la conscience de Kṛṣṇa. Chacun agit en ce monde pour subvenir aux besoins de sa famille ou protéger ses biens, mais toujours avec un motif personnel, un désir d’en retirer pour soi ou pour autrui un profit matériel. L’idéal sera donc d’agir dans la conscience de Kṛṣṇa, et non de chercher à jouir des fruits de ses actes. Les êtres vivants doivent agir ainsi, car ils font tous partie intégrante de Dieu. De même qu’un organe ne fonctionne pas pour lui-même, mais pour le corps entier, l’être doit agir pour la satisfaction du Tout complet, et non pour la sienne propre. Celui qui agit en ce sens est le parfait sannyāsī, le parfait yogī.
Сання̄сӣте понякога изкуствено приемат, че са освободени от всички материални задължения и престават да извършват агнихотра ягя (огнени жертвоприношения), но в действителност това е егоизъм, защото целта им е да станат едно с безличностния Брахман. Това желание е по-добро от всяко друго материално желание, но не е лишено от егоизъм. По подобен начин един йогӣ-мистик, практикуващ йога с полуотворени очи и прекратил всякаква дейност, желае да удовлетвори себе си. Докато Кр̣ш̣н̣а осъзнатият работи за удовлетворение на цялото, без егоизъм и без стремеж за лично наслаждение. Критерий за успеха му е удовлетворението на Кр̣ш̣н̣а; затова той е съвършен сання̄сӣ и съвършен йогӣ. Бог Чайтаня, висшият символ на съвършеното отречение, се моли:
Il arrive parfois que des sannyāsīs se croient à tort libérés de tout devoir matériel et cessent d’accomplir l’agnihotra-yajña (feu sacrificiel); c’est qu’ils ont encore un désir intéressé, celui de s’identifier au Brahman impersonnel pour ne plus faire qu’un avec Lui. Ce désir est certes plus élevé que tout autre désir matériel, mais n’en demeure pas moins motivé par l’égoïsme. Quant au yogī mystique qui, les yeux mi-clos, met fin à toute action matérielle en pratiquant l’aṣṭāṅga-yoga, il recherche lui aussi sa propre satisfaction. Mais celui qui agit dans la conscience de Kṛṣṇa le fait sans motivation personnelle et dans le seul but de satisfaire le Tout absolu. Il n’estimera avoir obtenu le succès que lorsque Kṛṣṇa sera satisfait. C’est pourquoi on dit qu’il est le parfait sannyāsī, le parfait yogī. Le Seigneur, Śrī Caitanya, personnification même du renoncement, priait ainsi:
кавита̄м̇ ва̄ джагад-ӣша ка̄майе
мама джанмани джанманӣшваре
бхавата̄д бхактир ахайтукӣ тваи
kavitāṁ vā jagad-īśa kāmaye
mama janmani janmanīśvare
bhavatād bhaktir ahaitukī tvayi
„О, Всемогъщи Господи, нямам желание да трупам богатство, нито да се наслаждавам на красиви жени; не желая и последователи. Единственото, за което копнея, е безпричинната милост да ти служа предано, раждане след раждане.“
« Ô Seigneur tout-puissant, je ne désire nullement les richesses, je ne convoite pas les jolies femmes et ne recherche pas non plus de nombreux disciples. La seule bénédiction à laquelle j’aspire, c’est de Te servir avec amour et dévotion, vie après vie. »