ТЕКСТ 1
TEXT 1
Текст
Verš
ана̄шритах̣ карма-пхалам̇
ка̄рям̇ карма кароти ях̣
са сання̄сӣ ча йогӣ ча
на нирагнир на ча̄криях̣
anāśritaḥ karma-phalaṁ
kāryaṁ karma karoti yaḥ
sa sannyāsī ca yogī ca
na niragnir na cākriyaḥ
Дума по дума
Synonyma
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Бог каза; ана̄шритах̣ – без да се подслони; карма-пхалам – на резултата от работата; ка̄рям – по задължение; карма – работа; кароти – извършва; ях̣ – човек, който; сах̣ – той; сання̄сӣ – на духовното стъпало на отречението; ча – също; йогӣ – мистик; ча – също; на – не; них̣ – без; агних̣ – огън; на – нито; ча – също; акриях̣ – без дълг.
śrī-bhagavān uvāca — Svrchovaný Pán pravil; anāśritaḥ — nepřijímající útočiště; karma-phalam — výsledku práce; kāryam — povinnou; karma — práci; karoti — vykonává; yaḥ — ten, kdo; saḥ — on; sannyāsī — ve stavu odříkání; ca — také; yogī — mystik; ca — také; na — ne; niḥ — bez; agniḥ — oheň; na — ani; ca — také; akriyaḥ — bez povinnosti.
Превод
Překlad
Върховната Божествена Личност каза: Този, който не е привързан към плодовете от работата си и действа по задължение – той се е отрекъл от света и е истински мистик, а не този, който не пали огън и не изпълнява дълга си.
Nejvyšší Pán, Osobnost Božství, pravil: Pravý mystik a sannyāsī je ten, kdo nelpí na plodech své práce a jedná, jak má — nikoliv ten, kdo nerozněcuje oheň a neplní žádnou povinnost.
Пояснение
Význam
В тази глава Бог обяснява, че осемстепенната йога система е предназначена за контрол над ума и сетивата. Но хората много трудно могат да я изпълняват, особено в епохата на Кали. Макар да се препоръчва тази йога система, Бог подчертава, че методът на карма йога, или действието в Кр̣ш̣н̣а съзнание, е по-добър. Всеки действа в този свят, за да поддържа семейството и притежанията си; никой не работи безкористно и без стремеж за лично наслаждение, в по-тесен или по-широк смисъл. Критерият за съвършенство е да действаме в Кр̣ш̣н̣а съзнание, а не да се стремим към наслаждение на плодовете от труда си. Дълг на всички живи същества е да работят в Кр̣ш̣н̣а съзнание, защото по природа те са частици от Върховния. Частите на тялото не работят за собствено удовлетворение, а за цялото тяло. По същия начин живото същество, което работи за наслаждение на върховното цяло, а не от личен интерес, е съвършен сання̄сӣ и йогӣ.
V této kapitole Pán líčí proces osmistupňové yogy, který je prostředkem k ovládnutí mysli a smyslů. Pro obyčejné lidi je však velice obtížný, zvláště ve věku Kali. I když je osmistupňová yoga v této kapitole doporučena, Pán zdůrazňuje, že karma-yoga neboli jednání s vědomím Kṛṣṇy je lepší. Každý v tomto světě jedná, aby se postaral o svou rodinu a vše, co k ní patří; nikdo však nepracuje bez vidiny nějakého sobeckého zájmu či osobního uspokojení — ať už má úzké či široké zaměření. Dokonalostí je jednat vědom si Kṛṣṇy, nikoliv s vidinou požitku z plodů své práce. Jednat s vědomím Kṛṣṇy je povinností každé živé bytosti, neboť všechny jsou od přírody nedílnými částmi Nejvyššího. Části těla jednají v zájmu uspokojení celého těla. Údy nejsou v činnosti, aby uspokojily sebe, ale celek — tělo. A živá bytost, která jedná v zájmu uspokojení svrchovaného celku a ne sebe sama, je dokonalý sannyāsī, dokonalý yogī.
Сання̄сӣте понякога изкуствено приемат, че са освободени от всички материални задължения и престават да извършват агнихотра ягя (огнени жертвоприношения), но в действителност това е егоизъм, защото целта им е да станат едно с безличностния Брахман. Това желание е по-добро от всяко друго материално желание, но не е лишено от егоизъм. По подобен начин един йогӣ-мистик, практикуващ йога с полуотворени очи и прекратил всякаква дейност, желае да удовлетвори себе си. Докато Кр̣ш̣н̣а осъзнатият работи за удовлетворение на цялото, без егоизъм и без стремеж за лично наслаждение. Критерий за успеха му е удовлетворението на Кр̣ш̣н̣а; затова той е съвършен сання̄сӣ и съвършен йогӣ. Бог Чайтаня, висшият символ на съвършеното отречение, се моли:
Někdy se sannyāsīni mylně domnívají, že se osvobodili od plnění všech hmotných povinností, a přestávají konat agnihotra yajñi (ohňové oběti); ve skutečnosti jsou však vedeni sobeckým zájmem, protože se chtějí ztotožnit s neosobním Brahmanem. Tato touha je sice na vyšší úrovni než jakákoliv hmotná touha, ale není prostá sobectví. Také mystický yogī, jenž zanechává všech hmotných činností a s přivřenýma očima cvičí yogu, touží po nějakém osobním uspokojení. Avšak ten, kdo jedná vědom si Kṛṣṇy, pracuje v zájmu uspokojení celku, bez sobeckého zájmu. Netouží po vlastním uspokojení. Měřítkem úspěchu je pro něho spokojenost Kṛṣṇy, a proto je dokonalým sannyāsīnem či dokonalým yogīnem. Pán Caitanya, který je nejdokonalejším představitelem odříkání, se modlí:
кавита̄м̇ ва̄ джагад-ӣша ка̄майе
мама джанмани джанманӣшваре
бхавата̄д бхактир ахайтукӣ тваи
kavitāṁ vā jagad-īśa kāmaye
mama janmani janmanīśvare
bhavatād bhaktir ahaitukī tvayi
„О, Всемогъщи Господи, нямам желание да трупам богатство, нито да се наслаждавам на красиви жени; не желая и последователи. Единственото, за което копнея, е безпричинната милост да ти служа предано, раждане след раждане.“
“Ó všemocný Pane, nechci hromadit bohatství, užívat si krásných žen ani mít množství stoupenců. Jediné, co v životě chci, je bezpříčinná milost oddané služby Tobě, zrození za zrozením.”