ТЕКСТ 4
TEXT 4
Текст
Tekst
праваданти на пан̣д̣ита̄х̣
екам апй а̄стхитах̣ самяг
убхайор виндате пхалам
pravadanti na paṇḍitāḥ
ekam apy āsthitaḥ samyag
ubhayor vindate phalam
Дума по дума
Synonyms
са̄н̇кхя – аналитично изучаване на материалния свят; йогау – работа в предано служене; пр̣тхак – различна; ба̄ла̄х̣ – неинтелигентен; праваданти – казва; на – никога; пан̣д̣ита̄х̣ – ученият; екам – в човек; апи – дори; а̄стхитах̣ – установен; самяк – напълно; убхайох̣ – на двете; виндате – се радва; пхалам – резултата.
sāṅkhya — analytisk studium af den materielle verden; yogau — og arbejde i hengiven tjeneste; pṛthak — forskellige; bālāḥ — de mindre intelligente; pravadanti — siger; na — aldrig; paṇḍitāḥ — de lærde; ekam — i én; api — bare; āsthitaḥ — den, der er situeret; samyak — fuldstændig; ubhayoḥ — af begge; vindate — han nyder; phalam — resultatet.
Превод
Translation
Само невежият говори за преданото служене (карма йога) като за нещо различно от аналитичното изучаване на материалния свят (са̄н̇кхя). Личностите с истинско знание казват, че всеки, който сериозно следва един от тези пътища, постига резултатите и на двата.
Kun de uvidende hævder, at hengiven tjeneste (karma-yoga) er forskellig fra det analytiske studium af den materielle verden (sāṅkhya). Ifølge de virkelig lærde opnår den, der følger én af disse veje, resultatet af begge.
Пояснение
Purport
Целта на аналитичното изучаване на материалния свят е да се открие душата на съществуването. Душата на материалния свят е Виш̣н̣у – Свръхдушата. Преданото служене на Бога предполага служене на Свръхдушата. Единият метод е да се намери корена на дървото, а другият – да се полива коренът. Истинският ученик на философията Са̄н̇кхя открива корена на материалния свят – Виш̣н̣у, и тогава в съвършено знание се заема да служи на Бога. По същество няма разлика между двата метода, защото целта е Виш̣н̣у. Тези, които не знаят крайната цел, казват, че са̄н̇кхя и карма йога имат различно предназначение, но оня, който е наясно, знае обединяващата цел в двата различни пътя.
FORKLARING: Formålet med det analytiske studium af den materielle verden er at finde eksistensens sjæl. Den materielle verdens sjæl er Viṣṇu eller Oversjælen. Herrens hengivne tjeneste indebærer tjeneste til Oversjælen. Den ene metode går ud på at finde træets rod, og den anden er at vande roden. Den ægte studerende af sāṅkhya-filosofien finder den materielle verdens rod, Viṣṇu, og engagerer sig derefter i Herrens tjeneste i fuldkommen viden. I princippet er der derfor ingen forskel på de to, for målet med dem begge er Viṣṇu. De, der ikke kender det endelige mål, hævder, at formålet med sāṅkhya og karma-yoga ikke er det samme, men den, der er lærd, kender det forenende formål i disse to forskellige veje.