ТЕКСТОВЕ 27 – 28
VERŠE 27-28
Текст
Verš
чакш̣уш чаива̄нтаре бхрувох̣
пра̄н̣а̄па̄нау самау кр̣тва̄
на̄са̄бхянтара-ча̄рин̣ау
cakṣuś caivāntare bhruvoḥ
prāṇāpānau samau kṛtvā
nāsābhyantara-cāriṇau
мунир мокш̣а-пара̄ян̣ах̣
вигатеччха̄-бхая-кродхо
ях̣ сада̄ мукта ева сах̣
munir mokṣa-parāyaṇaḥ
vigatecchā-bhaya-krodho
yaḥ sadā mukta eva saḥ
Дума по дума
Synonyma
спарша̄н – сетивни обекти, напр. звук; кр̣тва̄ – като насочва; бахих̣ – навън; ба̄хя̄н – ненужно; чакш̣ух̣ – очи; ча – също; ева – несъмнено; антаре – между; бхрувох̣ – веждите; пра̄н̣а-апа̄нау – движещият се нагоре и надолу въздух; самау – преустановяване; кр̣тва̄ – като задържа; на̄са-абхянтара – в ноздрите; ча̄рин̣ау – като духа; ята – контролирани; индрия – сетива; манах̣ – ум; буддхих̣ – интелигентност; муних̣ – трансценденталистът; мокш̣а – за освобождение; пара̄ян̣ах̣ – така предопределен; вигата – след като се е отказал; иччха̄ – желания; бхая – страх; кродхах̣ – гняв; ях̣ – човек, който; сада̄ – винаги; муктах̣ – свободен; ева – несъмнено; сах̣ – той е.
sparśān — zmyslové predmety, napríklad zvuk; kṛtvā — udržujúci; bahiḥ — vonkajší; bāhyān — zbytočný; cakṣuḥ — oči; ca — tiež; eva — istotne; antare — medzi; bhruvoḥ — obočie; prāṇa-apānau — stúpajúci a klesajúci vzduch; samau — zastaví; kṛtvā — drží; nāsa-abhyantara — v nosných dierkach; cāriṇau — prúdenie; yata — ovládne; indriya — zmysly; manaḥ — myseľ; buddhiḥ — inteligencia; muniḥ — transcendentalista; mokṣa — pre vyslobodenie; parāyaṇaḥ — určený; vigata — odmieta; icchā — želanie; bhaya — strach; krodhaḥ — hnev; yaḥ — ten, kto; sadā — vždy; muktaḥ — oslobodený; eva — istotne; saḥ — on je.
Превод
Překlad
Като се изолира от външните сетивни обекти, съсредоточава погледа между двете си вежди, задържа вдишването и издишването в ноздрите и така контролира ума, сетивата и интелигентността, трансценденталистът, устремен към освобождение, не изпитва желания, страх и гняв. Човек, който е непрекъснато в такова състояние, несъмнено е свободен.
Keď sa transcendentalista, túžiaci po vyslobodení, odpúta od vonkajších zmyslových predmetov, keď uprie pohľad medzi obočie, zastaví prúdenie vdychov a výdychov v nosných dierkach a ovládne tak zmysly, myseľ a inteligenciu, zbaví sa túžob, strachu a hnevu. Kto sa vždy nachádza v tomto stave, je zaiste vyslobodený.
Пояснение
Význam
В Кр̣ш̣н̣а съзнание веднага разбираме духовната си същност и след това, с предано служене, разбираме Върховния Бог. Постоянното предано служене ни издига на трансцендентална позиция и ни осигурява необходимите качества, за да усещаме присъствието на Бога в дейностите си. Това особено положение се нарича освобождение във Върховния.
Ak oddane a láskyplne slúžime Kṛṣṇovi, môžeme ihneď pochopiť svoju duchovnú totožnosť a postupne získať poznanie o Najvyššom Pánovi. Vďaka úprimnej oddanej službe dosiahneme transcendentálne štádium a pocítime prítomnosť Boha vo všetkých svojich činnostiach. Tento stav sa nazýva vyslobodenie na úrovni Najvyššieho.
След като изрежда принципите за освобождение във Върховния, Кр̣ш̣н̣а обяснява на Арджуна как може да се достигне тази позиция с практиката на мистицизма, или йога, известна като аш̣т̣а̄н̇га йога. Тя е разделена на осем етапа, наречени яма, нияма, а̄сана, пра̄н̣а̄я̄ма, пратя̄ха̄ра, дха̄ран̣а̄, дхя̄на и сама̄дхи. В шеста глава предметът на йога е описан подробно, а тук, в края на пета глава, за нея се дават само предварителни обяснения. С помощта на йога метода пратя̄ха̄ра човек трябва да преустанови контакта с обектите на сетивата като звук, допир, форма, вкус и мирис; след това да задържи погледа между двете си вежди и с полуотворени очи да го съсредоточи във върха на носа. Няма полза от затваряне на очите, защото е много възможно да заспим. Няма полза и от напълно отворените очи, защото тогава съществува риск да бъдем привлечени от сетивните обекти. Дишането се задържа в ноздрите чрез неутрализиране на двата въздушни потока, движещи се съответно нагоре и надолу в тялото. С практикуване на този вид йога човек може да постигне контрол над сетивата, като се изолира от външните сетивни обекти и по такъв начин се подготви за освобождение във Върховния.
Kṛṣṇa poučuje Arjunu, ako môže dosiahnuť tento stav prostredníctvom aṣṭaṅga-yogy, ktorú tvorí osem stupňov: yama, niyama, āsana, prāṇāyāma, pratyāhāra, dhāraṇā, dhyāna a samādhi. Podrobné vysvetlenie tejto yogy nájdeme v šiestej kapitole Gīty. Piata kapitola podáva len predbežné vysvetlenie. Odvrátiť zmysly od zmyslových predmetov, ako sú napríklad zvuk, dotyk, tvar, chuť a vôňa, možno pomocou pratyāhāry; potom môže človek uprieť pohľad medzi obočie a s privretými očami sa sústrediť na špičku nosa. Neodporúča sa zavrieť oči úplne, lebo človek môže zaspať. Naopak, ak má oči celkom otvorené, hrozí mu nebezpečenstvo, že ho budú priťahovať zmyslové predmety. Dýchanie sa zastaví v nosných dierkach neutralizovaním stúpajúceho a zostupujúceho vzduchu v tele. Tento systém yogy učí, ako ovládať zmysly a odvracať ich od hmotných predmetov, ako sa zbaviť strachu a hnevu a pripraviť sa na vyslobodenie na úrovni Najvyššieho. Pomáha tiež pri prebudení duchovného vedomia a umožňuje človeku, aby v tomto transcendentálnom stave mohol vnímať prítomnosť Nadduše.
Тази йога техника освобождава от страх и гняв и дава възможност да се усети присъствието на Свръхдушата на трансцендентално ниво. С други думи, Кр̣ш̣н̣а съзнание е най-лесната техника за следване на йога принципите. Това ще бъде по-подробно обяснено в следващата глава. Една Кр̣ш̣н̣а осъзната личност, винаги заета в предано служене, не рискува да даде свобода на сетивата си за други дейности. Този начин за контролиране на сетивата е по-добър от аш̣т̣а̄н̇га йога.
V ďalšej kapitole bude podrobnejšie vysvetlené, že vedomie Kṛṣṇu, bhakti-yoga, je z yogových systémov najjednoduchšia. Kṛṣṇu si vedomý človek neriskuje, že jeho zmysly budú pripútané k nejakej inej činnosti, pretože je vždy zamestnaný transcendentálnou oddanou službou. Je to lepší a účinnejší spôsob ovládania zmyslov, než aký ponúka aṣṭāṅga-yoga.