ТЕКСТ 26
TEXT 26
Текст
Tekstas
ятӣна̄м̇ ята-четаса̄м
абхито брахма-нирва̄н̣ам̇
вартате видита̄тмана̄м
yatīnāṁ yata-cetasām
abhito brahma-nirvāṇaṁ
vartate viditātmanām
Дума по дума
Synonyms
ка̄ма – от желания; кродха – и гняв; вимукта̄на̄м – на освободените; ятӣна̄м – на святите личности; ята-четаса̄м – които напълно контролират ума; абхитах̣ – уверени в близкото бъдеще; брахма-нирва̄н̣ам – освобождение във Върховния; вартате – е там; видита-а̄тмана̄м – постигнали себепознание.
Превод
Translation
За тези, които са се освободили от гняв и материални желания, постигнали са себепознание и самоконтрол и постоянно се стремят към съвършенство, освобождението във Върховния е осигурено в най-близко бъдеще.
Kas neturi pykčio ir įveikė visus materialius troškimus, kas suvokė ir sudrausmino save, kas nuolat siekia tobulumo, tas netrukus išsivaduos, patirdamas Aukščiausiąjį.
Пояснение
Purport
Измежду святите личности, устремени към спасение, онзи, който е в Кр̣ш̣н̣а съзнание, е най-добър от всички. В Бха̄гаватам (4.22.39) този факт се потвърждава по следния начин:
KOMENTARAS: Iš šventų asmenybių, visada siekiančių išsivaduoti, geriausia ta, kuri įsisąmonino Kṛṣṇą. Bhāgavatam patvirtina šią tiesą (4.22.39):
карма̄шаям̇ гратхитам удгратхаянти сантах̣
тадван на рикта-матайо ятайо 'пи руддха-
срото-ган̣а̄с там аран̣ам̇ бхаджа ва̄судевам
karmāśayaṁ grathitam udgrathayanti santaḥ
tadvan na rikta-matayo yatayo ’pi ruddha-
sroto-gaṇās tam araṇaṁ bhaja vāsudevam
„Просто се опитай с преданост да обожаваш Ва̄судева, Върховната Божествена Личност. Дори великите мъдреци не могат да контролират силата на сетивата си така успешно, както тези, които с трансцендентално блаженство служат в лотосовите нозе на Бога, като изтръгват дълбоко вкорененото желание за плодоносни дейности.“
„Stenkis garbinti Vāsudevą, Aukščiausiąjį Dievo Asmenį, su pasiaukojimu tarnaudamas Jam. Netgi didieji išminčiai nepajėgia valdyti juslių taip sėkmingai, kaip tie, kurie tarnaudami Viešpaties lotosinėms pėdoms patiria transcendentinę palaimą, taip pakirsdami giliai įsišaknijusį karminės veiklos troškimą.“
Желанието да се наслаждава на резултатите от работата е толкова дълбоко вкоренено в обусловената душа, че дори за великите мъдреци е много трудно да контролират такива желания, въпреки големите им усилия. Един предан на Бога, непрекъснато зает със служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание, съвършен в себепознанието, много бързо достига освобождение във Върховния. Съвършеното себепознание го държи в постоянен транс. Ето един аналогичен пример:
Troškimas mėgautis karminės veiklos rezultatais taip giliai įsišaknijęs sąlygotoje sieloje, kad net didieji išminčiai, nepaisant didžių pastangų, sunkiai užgniaužia tokius norus. Tačiau Viešpaties bhaktas, nuolat su pasiaukojimu tarnaujantis Kṛṣṇai ir daug pasiekęs savęs pažinimo srityje, netrukus išsivaduoja, patirdamas Aukščiausiąjį. Jis visada skendi transe, nes perprato savęs pažinimo mokslą. Galima pacituoti dar vieną posmą, analogišką ankstesniajam:
матся-кӯрма-вихан̇гама̄х̣
сва̄нй апатя̄ни пуш̣н̣анти
татха̄хам апи падма-джа
matsya-kūrma-vihaṅgamāḥ
svāny apatyāni puṣṇanti
tathāham api padma-ja
„Само чрез гледане, медитация и докосване рибата, костенурката и птиците поддържат потомството си. Същото правя и Аз, о, Падмаджа!“
„Kad užaugintų savo palikuonis, žuvims, vėžliams ir paukščiams pakanka žvilgsnio, minties, prisilietimo. Taip ir Aš elgiuosi, o Padmaja!“
Рибата отглежда малките си просто като ги гледа. Костенурката ги отглежда, като медитира върху яйцата си. Тя ги снася на сушата и медитира върху тях, докато е във водата. По същия начин преданият в Кр̣ш̣н̣а съзнание, макар и далеч от обителта на Бога, може да се издигне до тази обител просто като мисли за него постоянно – чрез Кр̣ш̣н̣а съзнание. Той не усеща болките на материалните страдания и това състояние се нарича брахма-нирва̄н̣а – отсъствие на материални страдания, защото човек е постоянно вглъбен във Върховния.
Kad užaugintų savo palikuonis, žuvims pakanka žiūrėti į juos. Vėžliui pakanka apie savuosius galvoti. Vėžlys padeda kiaušinius sausumoje, o pats vandenyje vis prisimena juos. Taip Kṛṣṇą įsisąmoninęs bhaktas, nors ir būdamas labai toli nuo Viešpaties buveinės, gali pasikelti į ją nuolatos galvodamas apie Viešpatį, t.y. atlikdamas Kṛṣṇos sąmonės veiklą. Materialios bėdos jo nekankina; toks būties būvis vadinamas brahma-nirvāṇa, o tai reiškia, kad žmogui, nuolat mintimis panirusiam į Aukščiausiąjį, materialios kančios nebeegzistuoja.