ТЕКСТ 26
TEXT 26
Текст
Tekst
ятӣна̄м̇ ята-четаса̄м
абхито брахма-нирва̄н̣ам̇
вартате видита̄тмана̄м
yatīnāṁ yata-cetasām
abhito brahma-nirvāṇaṁ
vartate viditātmanām
Дума по дума
Synonyms
ка̄ма – от желания; кродха – и гняв; вимукта̄на̄м – на освободените; ятӣна̄м – на святите личности; ята-четаса̄м – които напълно контролират ума; абхитах̣ – уверени в близкото бъдеще; брахма-нирва̄н̣ам – освобождение във Върховния; вартате – е там; видита-а̄тмана̄м – постигнали себепознание.
kāma — fra ønsker; krodha — og vrede; vimuktānām — for dem, der er befriede; yatīnām — for de helgenagtige personer; yata-cetasām — for dem, der har fuld kontrol over sindet; abhitaḥ — sikret i en nær fremtid; brahma-nirvāṇam — befrielse i den Højeste; vartate — er der; vidita-ātmanām — for dem, der er selvrealiserede.
Превод
Translation
За тези, които са се освободили от гняв и материални желания, постигнали са себепознание и самоконтрол и постоянно се стремят към съвършенство, освобождението във Върховния е осигурено в най-близко бъдеще.
De, der er frie for vrede og alle materielle begær, og som er selvrealiserede og selvdisciplinerede og konstant stræber efter fuldkommenhed, kan være sikre på befrielse i den Højeste i meget nær fremtid.
Пояснение
Purport
Измежду святите личности, устремени към спасение, онзи, който е в Кр̣ш̣н̣а съзнание, е най-добър от всички. В Бха̄гаватам (4.22.39) този факт се потвърждава по следния начин:
FORKLARING: Blandt de helgenagtige personer, der konstant stræber efter befrielse, er den, der er i Kṛṣṇa-bevidsthed, bedst af alle. Śrīmad-Bhāgavatam (4.22.39) bekræfter dette som følger:
карма̄шаям̇ гратхитам удгратхаянти сантах̣
тадван на рикта-матайо ятайо 'пи руддха-
срото-ган̣а̄с там аран̣ам̇ бхаджа ва̄судевам
karmāśayaṁ grathitam udgrathayanti santaḥ
tadvan na rikta-matayo yatayo ’pi ruddha-
sroto-gaṇās tam araṇaṁ bhaja vāsudevam
„Просто се опитай с преданост да обожаваш Ва̄судева, Върховната Божествена Личност. Дори великите мъдреци не могат да контролират силата на сетивата си така успешно, както тези, които с трансцендентално блаженство служат в лотосовите нозе на Бога, като изтръгват дълбоко вкорененото желание за плодоносни дейности.“
“Prøv blot at tilbede Vāsudeva, Guddommens Højeste Personlighed, i hengiven tjeneste. Selv store vismænd kan ikke beherske de sanselige drifter lige så godt som dem, der er opslugte af transcendental lyksalighed ved at tjene Herrens lotusfødder, og som derved rykker de dybt rodfæstede begær efter frugtstræbende handlinger op med rode.”
Желанието да се наслаждава на резултатите от работата е толкова дълбоко вкоренено в обусловената душа, че дори за великите мъдреци е много трудно да контролират такива желания, въпреки големите им усилия. Един предан на Бога, непрекъснато зает със служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание, съвършен в себепознанието, много бързо достига освобождение във Върховния. Съвършеното себепознание го държи в постоянен транс. Ето един аналогичен пример:
Ønsket om at nyde de frugtstræbende resultater af hans arbejde er så dybt rodfæstet i den betingede sjæl, at det på trods af store anstrengelser er yderst svært selv for de store vismænd at beherske sådanne begær. Herrens hengivne, der uophørligt er engageret i hengiven tjeneste i Kṛṣṇa-bevidsthed og er fuldkommen i sin selvrealisering, opnår dog meget hurtigt befrielse i den Højeste. Han er i konstant trance på grund af sin fuldkomne viden om selverkendelse. For at citere et tilsvarende eksempel:
матся-кӯрма-вихан̇гама̄х̣
сва̄нй апатя̄ни пуш̣н̣анти
татха̄хам апи падма-джа
matsya-kūrma-vihaṅgamāḥ
svāny apatyāni puṣṇanti
tathāham api padma-ja
„Само чрез гледане, медитация и докосване рибата, костенурката и птиците поддържат потомството си. Същото правя и Аз, о, Падмаджа!“
“Udelukkende gennem deres syn, gennem meditation og gennem berøring tager fisken, skildpadden og fuglene sig af deres afkom. Det samme gør jeg, O Padmaja!”
Рибата отглежда малките си просто като ги гледа. Костенурката ги отглежда, като медитира върху яйцата си. Тя ги снася на сушата и медитира върху тях, докато е във водата. По същия начин преданият в Кр̣ш̣н̣а съзнание, макар и далеч от обителта на Бога, може да се издигне до тази обител просто като мисли за него постоянно – чрез Кр̣ш̣н̣а съзнание. Той не усеща болките на материалните страдания и това състояние се нарича брахма-нирва̄н̣а – отсъствие на материални страдания, защото човек е постоянно вглъбен във Върховния.
Fisken passer sin yngel blot ved at se på den. Skildpadden sørger for sit afkom alene gennem meditation. Skildpadden lægger sine æg på land og mediterer sidenhen på æggene ude i havet. Selv om den Kṛṣṇa-bevidste hengivne er langt væk fra Herrens bolig, kan han alligevel på samme måde ophøje sig selv til denne bolig blot ved at tænke på Ham uden ophør gennem sit engagement i Kṛṣṇa-bevidsthed. Han mærker ikke kvalerne fra de materielle lidelser. Denne livstilstand kaldes brahma-nirvāṇa eller fravær af materielle lidelser, en følge af vedvarende fordybelse i den Højeste.