ТЕКСТ 26
TEXT 26
Текст
Verš
ятӣна̄м̇ ята-четаса̄м
абхито брахма-нирва̄н̣ам̇
вартате видита̄тмана̄м
yatīnāṁ yata-cetasām
abhito brahma-nirvāṇaṁ
vartate viditātmanām
Дума по дума
Synonyma
ка̄ма – от желания; кродха – и гняв; вимукта̄на̄м – на освободените; ятӣна̄м – на святите личности; ята-четаса̄м – които напълно контролират ума; абхитах̣ – уверени в близкото бъдеще; брахма-нирва̄н̣ам – освобождение във Върховния; вартате – е там; видита-а̄тмана̄м – постигнали себепознание.
Превод
Překlad
За тези, които са се освободили от гняв и материални желания, постигнали са себепознание и самоконтрол и постоянно се стремят към съвършенство, освобождението във Върховния е осигурено в най-близко бъдеще.
Ti, kdo jsou prostí hněvu, hmotných tužeb, znají vlastní já, ovládají se a neustále usilují o dokonalost, mají zaručené, že osvobození na úrovni Nejvyššího dosáhnou ve velmi blízké budoucnosti.
Пояснение
Význam
Измежду святите личности, устремени към спасение, онзи, който е в Кр̣ш̣н̣а съзнание, е най-добър от всички. В Бха̄гаватам (4.22.39) този факт се потвърждава по следния начин:
Ze všech světců, kteří stále usilují o vysvobození, je nejlepší ten, kdo si je vědom Kṛṣṇy. Bhāgavatam (4.22.39) to dokládá následovně:
карма̄шаям̇ гратхитам удгратхаянти сантах̣
тадван на рикта-матайо ятайо 'пи руддха-
срото-ган̣а̄с там аран̣ам̇ бхаджа ва̄судевам
karmāśayaṁ grathitam udgrathayanti santaḥ
tadvan na rikta-matayo yatayo ’pi ruddha-
sroto-gaṇās tam araṇaṁ bhaja vāsudevam
„Просто се опитай с преданост да обожаваш Ва̄судева, Върховната Божествена Личност. Дори великите мъдреци не могат да контролират силата на сетивата си така успешно, както тези, които с трансцендентално блаженство служат в лотосовите нозе на Бога, като изтръгват дълбоко вкорененото желание за плодоносни дейности.“
“Snaž se oddanou službou uctívat Vāsudevu, Nejvyšší Osobnost Božství. Ani velcí mudrci nedovedou odolávat náporu smyslů tak účinně jako ti, kdo zakoušejí transcendentální blaženost ze služby lotosovým nohám Pána a odstraňují tak hluboce zakořeněnou touhu po jednání s vidinou plodů.”
Желанието да се наслаждава на резултатите от работата е толкова дълбоко вкоренено в обусловената душа, че дори за великите мъдреци е много трудно да контролират такива желания, въпреки големите им усилия. Един предан на Бога, непрекъснато зает със служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание, съвършен в себепознанието, много бързо достига освобождение във Върховния. Съвършеното себепознание го държи в постоянен транс. Ето един аналогичен пример:
Touha užívat si plodů svých činů je v podmíněné duši tak hluboce zakořeněná, že i pro velké mudrce je přes nesmírné úsilí velice obtížné ji ovládat. Oddaný Pána — jenž se stále věnuje oddané službě, má vědomí Kṛṣṇy a dokonale zná sebe sama — ovšem velice rychle dosahuje osvobození na úrovni Nejvyššího. Díky svému úplnému poznání spojenému se seberealizací neustále setrvává v tranzu. Je dán následující příklad:
матся-кӯрма-вихан̇гама̄х̣
сва̄нй апатя̄ни пуш̣н̣анти
татха̄хам апи падма-джа
matsya-kūrma-vihaṅgamāḥ
svāny apatyāni puṣṇanti
tathāham api padma-ja
„Само чрез гледане, медитация и докосване рибата, костенурката и птиците поддържат потомството си. Същото правя и Аз, о, Падмаджа!“
“Své potomky vychovává ryba pouhým pohledem, želva rozjímáním a pták dotekem. Ó Padmajo, podobně činím i Já.”
Рибата отглежда малките си просто като ги гледа. Костенурката ги отглежда, като медитира върху яйцата си. Тя ги снася на сушата и медитира върху тях, докато е във водата. По същия начин преданият в Кр̣ш̣н̣а съзнание, макар и далеч от обителта на Бога, може да се издигне до тази обител просто като мисли за него постоянно – чрез Кр̣ш̣н̣а съзнание. Той не усеща болките на материалните страдания и това състояние се нарича брахма-нирва̄н̣а – отсъствие на материални страдания, защото човек е постоянно вглъбен във Върховния.
Ryba vychovává své potomstvo tím, že se na ně dívá. Želva se o potomstvo stará rozjímáním — naklade vejce do země, a zatímco je ve vodě, rozjímá o nich. Stejně tak oddaný, který si je vědom Kṛṣṇy, může dospět do Pánova sídla — přestože je od něho daleko — jednoduše tím, že na Pána neustále myslí neboli jedná s vědomím Kṛṣṇy. Tehdy nepociťuje hmotné strasti. Tento stav se nazývá brahma-nirvāṇa — živá bytost nezakouší hmotné utrpení, jelikož je nepřetržitě upoutána Nejvyšším.