ТЕКСТ 21
TEXT 21
Текст
Texto
виндатй а̄тмани ят сукхам
са брахма-йога-юкта̄тма̄
сукхам акш̣аям ашнуте
vindaty ātmani yat sukham
sa brahma-yoga-yuktātmā
sukham akṣayam aśnute
Дума по дума
Palabra por palabra
ба̄хя-спаршеш̣у – външно сетивно наслаждение; асакта-а̄тма̄ – който не е привързан; виндати – се наслаждава; а̄тмани – в себето; ят – това, което; сукхам – щастие; сах̣ – той; брахма йога – съсредоточаване в Брахман; юкта-а̄тма̄ – свързан със себето; сукхам – щастие; акш̣аям – неограничено; ашнуте – се радва.
bāhya-sparśeṣu — en el placer externo de los sentidos; asakta-ātmā — aquel que no está apegado; vindati — disfruta; ātmani — en el ser; yat — aquello que; sukham — felicidad; saḥ — él; brahma-yoga — mediante la concentración en el Brahman; yukta-ātmā — relacionado con el ser; sukham — felicidad; akṣayam — ilimitado; aśnute — disfruta.
Превод
Traducción
Такава освободена личност не се интересува от материално сетивно наслаждение, тя е винаги в транс и се наслаждава на вътрешно удоволствие. Себепозналата се душа изпитва неограничено щастие, защото е вглъбена във Върховния.
Una persona así de liberada no se ve atraída al placer material de los sentidos, sino que, más bien, siempre está en trance, disfrutando del placer interno. De ese modo, la persona autorrealizada disfruta de una felicidad ilimitada, ya que se concentra en el Supremo.
Пояснение
Significado
Шрӣ Я̄муна̄ча̄ря, велик предан в Кр̣ш̣н̣а съзнание, казва:
Śrī Yāmunācārya, un gran devoto consciente de Kṛṣṇa, dijo:
нава-нава-раса-дха̄манй удятам̇ рантум а̄сӣт
тад-авадхи бата на̄рӣ-сан̇гаме смаряма̄не
бхавати мукха-вика̄рах̣ суш̣т̣ху ниш̣т̣хӣванам̇ ча
nava-nava-rasa-dhāmany udyataṁ rantum āsīt
tad-avadhi bata nārī-saṅgame smaryamāne
bhavati mukha-vikāraḥ suṣṭhu niṣṭhīvanaṁ ca
„Откакто служа на Кр̣ш̣н̣а трансцендентално и с любов, откривам ново и ново блаженство в него, а щом помисля за сексуално удоволствие, устните ми се изкривяват от отвращение и аз заплювам мисълта.“ В брахма йога, Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек до такава степен е погълнат от любовно служене на Бога, че напълно загубва вкус към материално сетивно наслаждение. От материалните удоволствия най-висшето е сексът. Целият свят се движи под неговата магия и няма материалист, който да работи без този мотив. Но една личност в Кр̣ш̣н̣а съзнание може да работи, и то с още по-голяма енергия, без сексуалното удоволствие; тя просто го избягва. Това е проверка в духовния живот. Духовният живот и сексуалното наслаждение не вървят заедно. Една Кр̣ш̣н̣а осъзната личност не се интересува от каквото и да било сетивно наслаждение, защото е освободена душа.
«Desde que me dediqué al trascendental servicio amoroso de Kṛṣṇa, consiguiendo en Él un placer cada vez más nuevo, cuando quiera que pienso en el placer sexual escupo en el pensamiento, y los labios se me fruncen de disgusto». Una persona en estado de brahma-yoga, o conciencia de Kṛṣṇa, está tan absorta en el amoroso servicio del Señor, que pierde por completo su gusto por el placer material de los sentidos. El máximo placer que hay en términos de la materia, es el placer sexual. El mundo entero se mueve bajo su hechizo, y el materialista no puede trabajar para nada sin esa motivación. Pero una persona dedicada al cultivo de conciencia de Kṛṣṇa puede trabajar con mayor vigor sin el placer sexual, el cual evita. Esa es la prueba de la comprensión espiritual. La comprensión espiritual y el placer sexual no van de la mano. A una persona consciente de Kṛṣṇa no la atrae ninguna clase de placer de los sentidos, debido a que es un alma liberada.