Skip to main content

Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 5.20

Текст

на прахр̣ш̣йет приям̇ пра̄пя
нодвиджет пра̄пя ча̄приям
стхира-буддхир асаммӯд̣хо
брахма-вид брахман̣и стхитах̣

Дума по дума

на – никога; прахр̣ш̣йет – не се радва; приям – нещо приятно; пра̄пя – като достига; на – не; удвиджет – се вълнува; пра̄пя – като получава; ча – също; априям – нещо неприятно; стхира-буддхих̣ – с устойчив разум; асаммӯд̣хах̣ – необъркан; брахма-вит – човек, който познава съвършено Върховния; брахман̣и – в трансценденталността; стхитах̣ – установена.

Превод

Личност, която не се радва, когато постигне нещо приятно, нито скърби, когато я сполети нещо неприятно; чийто разум е устойчив; която не е объркана и познава науката за Бога, вече е установена в трансценденталността.

Пояснение

Тук са описани качествата на една себепознала се личност. Първото ѝ качество е, че тя не е в илюзия от фалшивото отъждествяване на тялото с истинското „аз“. Тя знае много добре, че не е това тяло, а е частица, откъсната от Върховната Божествена Личност. Затова не се радва, когато постигне нещо, нито скърби, когато загуби нещо, свързано с тялото ѝ. Тази стабилност на ума се нарича стхира-буддхи, себеинтелигентност. Такава личност не се заблуждава, защото не бърка грубото тяло с душата, не приема тялото за нещо вечно и не пренебрегва съществуването на душата. Това знание я издига до положението да обхване в пълнота науката за Абсолютната Истина – Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н. По този начин тя разбира органично присъщата си позиция и не се опитва изкуствено да стане еднаква с Върховния във всяко отношение. Това се нарича Брахман реализация, т.е. себереализация. И това устойчиво съзнание е Кр̣ш̣н̣а съзнание.