ТЕКСТ 19
TEXT 19
Текст
Tekstas
йеш̣а̄м̇ са̄мйе стхитам̇ манах̣
нирдош̣ам̇ хи самам̇ брахма
тасма̄д брахман̣и те стхита̄х̣
yeṣāṁ sāmye sthitaṁ manaḥ
nirdoṣaṁ hi samaṁ brahma
tasmād brahmaṇi te sthitāḥ
Дума по дума
Synonyms
иха – в този живот; ева – несъмнено; таих̣ – от тях; джитах̣ – победени; саргах̣ – раждането и смъртта; йеш̣а̄м – чиито; са̄мйе – в равновесие; стхитам – установен; манах̣ – ум; нирдош̣ам – безупречни; хи – несъмнено; самам – в равновесие; брахма – като Върховния; тасма̄т – следователно; брахман̣и – във Върховния; те – те; стхита̄х̣ – са установени.
iha — šiame gyvenime; eva — tikrai; taiḥ — jų; jitaḥ — nugalėtas; sargaḥ — gimimas ir mirtis; yeṣām — tų, kurių; sāmye — pusiausvyroje; sthitam — esti; manaḥ — protas; nirdoṣam — nepriekaištingi; hi — tikrai; samam — pusiausvyroje; brahma — kaip Aukščiausiasis; tasmāt — todėl; brahmaṇi — Aukščiausiajame; te — jie; sthitāḥ — yra.
Превод
Translation
Ония, чиито умове са потопени в еднообразието и спокойствието, вече са победили раждането и смъртта. Те са без недостатъци, като Брахман, и по този начин са установени в Брахман.
Tie, kurių protas įgavo vienodumą ir pusiausvyrą, jau įveikė gimimą ir mirtį. Jie, kaip ir Brahmanas, neturi trūkumų, todėl jau yra Jame.
Пояснение
Purport
Спокойствието на ума, споменато по-горе, е признак на себепознание. Достигналите това ниво са победили материалната обусловеност, по-точно раждането и смъртта. Докато се отъждествява с тялото си, човек е обусловена душа, но щом се издигне до нивото на спокойствие, чрез себепознанието, той се освобождава от обусловения живот. С други думи, повече няма да се ражда в материалния свят, а след смъртта си може да влезе в духовното небе. Бог е безупречен, защото не се привързва и не мрази. По същия начин, когато едно живо същество не изпитва привързаност и омраза, то става безупречно и достойно да влезе в духовното небе. Такива личности трябва да бъдат считани за вече освободени, а качествата им са описани по-долу.
KOMENTARAS: Jau buvo minėta, kad proto pusiausvyra yra savęs pažinimo požymis. Tas, kuris iš tiesų pasiekė šį lygį, yra nugalėjęs materialias sąlygas, būtent – gimimą ir mirtį. Kol žmogus tapatina save su kūnu, jis laikomas sąlygota siela, tačiau pakanka jam suvokiant save pasiekti proto pusiausvyros būvį, ir jis išsivaduoja iš sąlygoto gyvenimo. Kitaip sakant, jam nebereikia gimti materialiame pasaulyje, ir po mirties jis eina į dvasinį dangų. Viešpats neturi trūkumų, nes nejaučia nei potraukio, nei neapykantos. Taip ir gyvoji esybė, kai ji nebeturi potraukio ir neapykantos, atsikrato visų trūkumų ir tampa verta dvasinio dangaus. Tokius žmones – jų požymiai aprašomi žemiau – reikia vadinti išsivadavusiais.