ТЕКСТ 19
TEXT 19
Текст
Texte
йеш̣а̄м̇ са̄мйе стхитам̇ манах̣
нирдош̣ам̇ хи самам̇ брахма
тасма̄д брахман̣и те стхита̄х̣
yeṣāṁ sāmye sthitaṁ manaḥ
nirdoṣaṁ hi samaṁ brahma
tasmād brahmaṇi te sthitāḥ
Дума по дума
Synonyms
иха – в този живот; ева – несъмнено; таих̣ – от тях; джитах̣ – победени; саргах̣ – раждането и смъртта; йеш̣а̄м – чиито; са̄мйе – в равновесие; стхитам – установен; манах̣ – ум; нирдош̣ам – безупречни; хи – несъмнено; самам – в равновесие; брахма – като Върховния; тасма̄т – следователно; брахман̣и – във Върховния; те – те; стхита̄х̣ – са установени.
iha: dans cette vie; eva: certes; taiḥ: par eux; jitaḥ: conquises; sargaḥ: la naissance et la mort; yeṣām: de ceux-là; sāmye: dans l’équanimité; sthitam: situé; manaḥ: le mental; nirdoṣam: sans défaut; hi: certes; samam: dans l’équanimité; brahma: comme l’Absolu; tasmāt: donc; brahmaṇi: dans l’Absolu; te: ils; sthitāḥ: sont situés.
Превод
Translation
Ония, чиито умове са потопени в еднообразието и спокойствието, вече са победили раждането и смъртта. Те са без недостатъци, като Брахман, и по този начин са установени в Брахман.
L’être dont le mental demeure constant a d’ores et déjà vaincu la naissance et la mort. Il s’est fixé dans le Brahman et, comme Lui, est dénué d’imperfection.
Пояснение
Purport
Спокойствието на ума, споменато по-горе, е признак на себепознание. Достигналите това ниво са победили материалната обусловеност, по-точно раждането и смъртта. Докато се отъждествява с тялото си, човек е обусловена душа, но щом се издигне до нивото на спокойствие, чрез себепознанието, той се освобождава от обусловения живот. С други думи, повече няма да се ражда в материалния свят, а след смъртта си може да влезе в духовното небе. Бог е безупречен, защото не се привързва и не мрази. По същия начин, когато едно живо същество не изпитва привързаност и омраза, то става безупречно и достойно да влезе в духовното небе. Такива личности трябва да бъдат считани за вече освободени, а качествата им са описани по-долу.
L’équanimité dont on parle ici, signe de réalisation spirituelle, permet de triompher des conditions que nous impose la matière – plus particulièrement celles de la naissance et de la mort. Tant que l’homme s’identifie à son corps, il en subit le conditionnement. Mais dès qu’il développe l’équanimité à travers la réalisation de son identité spirituelle, il se libère de cet asservissement, et peut donc, au moment de la mort, entrer dans le monde spirituel, sans jamais plus avoir à renaître dans l’univers matériel.
Le Seigneur est dénué d’imperfection. Il n’est sujet ni à l’attraction ni à la répulsion. Par conséquent, s’il s’affranchit lui aussi de la dualité attraction-répulsion, l’être distinct devient également sans défaut et se qualifie pour entrer dans le monde spirituel. On doit tenir une telle personne pour libérée. Les versets suivants en décrivent en détail les caractéristiques.