Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 5.15
Текст
на чаива сукр̣там̇ вибхух̣
агя̄нена̄вр̣там̇ гя̄нам̇
тена мухянти джантавах̣
Дума по дума
на – никога; а̄датте – приема; касячит – нечий; па̄пам – грях; на – нито; ча – също; ева – несъмнено; су-кр̣там – благочестиви дейности; вибхух̣ – Върховният Бог; агя̄нена – с невежество; а̄вр̣там – покрити; гя̄нам – знание; тена – с което; мухянти – се объркват; джантавах̣ – живите същества.
Превод
И Върховният Бог не е отговорен за ничии греховни или благочестиви дейности. Въплътените същества обаче са объркани поради невежеството, което покрива истинското им знание.
Пояснение
Санскритската дума вибху обозначава Върховния Бог, изпълнен с неограничено знание, богатство, сила, слава, красота и отречение. Той е винаги себеудовлетворен, незасегнат от греховни или благочестиви дейности. Той не създава конкретна ситуация за живото същество, но то, объркано от невежество, пожелава да бъде поставено при определени условия на живот и по този начин слага началото на верига от дейности и последици. Поради по-висшата си природа живите същества са пълни със знание. Въпреки това, с ограничените си възможности, те са склонни да попадат под влияние на невежеството. Бог е всемогъщ, но живото същество не е. Господ е вибху, всезнаещ, докато живото същество е ан̣у, с размери на атом. Понеже е жива душа, то може да желае различни неща чрез свободната си воля. Тези желания се изпълняват единствено от всемогъщия Бог. И когато живото същество бъде объркано от желанията си, Бог му позволява да ги изпълни, но не отговаря за действията и последиците в конкретната пожелана ситуация. Обърканата душа се отъждествява със съответното материално тяло и е подложена на временно страдание или щастие в живота. Като постоянен придружител на живото същество под формата на Парама̄тма̄ (Свръхдушата), Бог знае всичките му желания, така както човек усеща аромата на едно цвете, в близост до него. Желанието е фина форма на обусловеност за живото същество. Бог изпълнява желанията му, според заслугите: „Човек предполага, Господ разполага“. Така че индивидът не е всемогъщ в изпълнение на желанията си. Бог може да изпълни всяко желание, но бидейки неутрален, не се намесва в желанията на живите същества с частична независимост. Обаче когато някой желае Кр̣ш̣н̣а, Господ специално се грижи за него и окуражава желанието му, за да може той да го достигне и да бъде вечно щастлив. Ведическите химни заявяват: еш̣а у хй ева са̄дху карма ка̄раяти там̇ ям ебхьо локебхя уннинӣш̣ате еш̣а у ева̄са̄дху карма ка̄раяти ям адхо нинӣш̣ате – „Бог позволява на живото същество да върши благочестиви дейности и да се издигне. И Бог му позволява да върши неблагочестиви дейности и да отиде в ада“ (Кауш̣ӣтакӣ Упаниш̣ад, 3.8). В Маха̄бха̄рата (Вана парва, 31.27) се казва:
а̄тманах̣ сукха-дух̣кхайох̣
ӣшвара-прерито гаччхет
сваргам̇ ва̄шв абхрам ева ча
„Живото същество е напълно зависимо в своето щастие и нещастие. Като облак, носен от вятъра, по волята на Върховния то може да отиде в рая или в ада.“
От незапомнени времена въплътената душа желае да избегне Кр̣ш̣н̣а съзнание и така причинява собственото си объркване. Въпреки че е вечна, блажена и знаеща, поради незначителността на своето съществуване тя забравя органично присъщото си положение – служенето на Бога – и попада в клопката на незнанието. Под влияние на това невежество живото същество твърди, че Бог е отговорен за обусловеното му съществуване. Веда̄нта сӯтра (2.1.34) също потвърждава това. Ваиш̣амя-наиргхр̣н̣йе на са̄пекш̣атва̄т татха̄ хи даршаяти – „Господ нито мрази, нито обича, макар че може да ни изглежда така“.