ТЕКСТ 14
VERŠ 14
Текст
Verš
локася ср̣джати прабхух̣
на карма-пхала-сам̇ьогам̇
свабха̄вас ту правартате
lokasya sṛjati prabhuḥ
na karma-phala-saṁyogaṁ
svabhāvas tu pravartate
Дума по дума
Synonyma
на – никога; картр̣твам – собственост; на – нито; карма̄н̣и – дейности; локася – на хората; ср̣джати – създава; прабхух̣ – господарят на града на тялото; на – нито; карма-пхала – с резултатите на дейностите; сам̇ьогам – връзка; свабха̄вах̣ – гун̣ите на материалната природа; ту – но; правартате – действат.
na — nikdy; kartṛtvam — vlastníctvo; na — ani; karmāṇi — činy; lokasya — ľudia; sṛjati — tvorí; prabhuḥ — pán tela (prirovnaného k mestu); na — ani; karma-phala — následky činov; saṁyogam — spojenie; svabhāvaḥ — tri kvality hmotnej prírody; tu — ale; pravartate — koná.
Превод
Překlad
Въплътената душа, господар на града на тялото, не поражда дейностите, не принуждава хората да действат, нито създава плодовете на действието. Всичко това се извършва от гун̣ите на материалната природа.
Vtelená duša ovládajúca telo nevytvára činy ani ich plody a ani k činom nikoho nepobáda. To všetko spôsobujú tri kvality hmotnej prírody.
Пояснение
Význam
Живото същество, както ще бъде обяснено в седма глава, е една от енергиите на Върховния; тази енергия (или природа) е различна от материята – друга, по-нисша природа на Бога. Така или иначе, от незапомнени времена, по-висшата природа, т.е. живото същество, е влязло в досег с материалната природа. Временното тяло, материалното убежище, което живото същество получава, е причина за различни дейности и произтичащите от тях последици. В атмосферата на обусловеност човек страда от резултата на телесните дейности, защото погрешно се отъждествява с тялото. Невежеството, натрупано от незапомнени времена, причинява телесните страдания и нещастия. Веднага щом се разграничи от дейностите на тялото, живото същество се освобождава и от последиците им. Докато е в града на тялото, то изглежда негов господар, но в действителност нито го притежава, нито владее действията му и техните последици. То е просто сред материалния океан и се бори за съществуване. Водите на океана го подхвърлят и то няма власт над тях. Най-доброто разрешение за него е да се измъкне от водата с помощта на трансцендентално Кр̣ш̣н̣а съзнание. Само това ще го спаси от целия хаос.
Živá bytosť má rovnakú povahu ako Boh, ale odlišuje sa od hmoty, Pánovej nižšej energie, čo bude vysvetlené v siedmej kapitole. Živá bytosť, ktorá je vyššej povahy, je z istej príčiny už odnepamäti v styku s hmotnou prírodou. Dočasné telo alebo hmotný príbytok, ktorý dostala, je výsledkom jej rôznych činov a ich následkov. Živá bytosť trpí následkami činností tela, pretože sa kvôli svojej nevedomosti s telom stotožňuje; v takej podmienenej atmosfére žije už odnepamäti. Len čo sa však povznesie nad činnosti tela, oslobodí sa od ich následkov. Kým sa nachádza v telesnej schránke, ktorá je prirovnávaná k mestu, zdá sa, že je jej pánom, ale v skutočnosti nie je ani jej majiteľom, ani neovláda jej činy a ich následky. Živá bytosť sa nachádza uprostred hmotného oceánu a zápasí o svoju existenciu. Vlny ňou pohadzujú a ona ich nie je schopná ovládnuť. Najlepším riešením, ako sa dostať z tohto rozbúreného mora, je transcendentálne vedomie Kṛṣṇu. Ono jediné nás ochráni pred celým tým zmätkom.