ТЕКСТ 14
VERSO 14
Текст
Texto
локася ср̣джати прабхух̣
на карма-пхала-сам̇ьогам̇
свабха̄вас ту правартате
lokasya sṛjati prabhuḥ
na karma-phala-saṁyogaṁ
svabhāvas tu pravartate
Дума по дума
Sinônimos
на – никога; картр̣твам – собственост; на – нито; карма̄н̣и – дейности; локася – на хората; ср̣джати – създава; прабхух̣ – господарят на града на тялото; на – нито; карма-пхала – с резултатите на дейностите; сам̇ьогам – връзка; свабха̄вах̣ – гун̣ите на материалната природа; ту – но; правартате – действат.
na — nunca; kartṛtvam — condição de proprietário; na — nem; karmāṇi — atividades; lokasya — das pessoas; sṛjati — cria; prabhuḥ — o senhor da cidade do corpo; na — nem; karma-phala — com os resultados das atividades; saṁyogam — conexão; svabhāvaḥ — os modos da natureza material; tu — mas; pravartate — agem.
Превод
Tradução
Въплътената душа, господар на града на тялото, не поражда дейностите, не принуждава хората да действат, нито създава плодовете на действието. Всичко това се извършва от гун̣ите на материалната природа.
O espírito encarnado, senhor da cidade de seu corpo, não cria atividades, nem induz as pessoas a agirem, e nem cria os frutos da ação. Tudo isto é designado pelos modos da natureza material.
Пояснение
Comentário
Живото същество, както ще бъде обяснено в седма глава, е една от енергиите на Върховния; тази енергия (или природа) е различна от материята – друга, по-нисша природа на Бога. Така или иначе, от незапомнени времена, по-висшата природа, т.е. живото същество, е влязло в досег с материалната природа. Временното тяло, материалното убежище, което живото същество получава, е причина за различни дейности и произтичащите от тях последици. В атмосферата на обусловеност човек страда от резултата на телесните дейности, защото погрешно се отъждествява с тялото. Невежеството, натрупано от незапомнени времена, причинява телесните страдания и нещастия. Веднага щом се разграничи от дейностите на тялото, живото същество се освобождава и от последиците им. Докато е в града на тялото, то изглежда негов господар, но в действителност нито го притежава, нито владее действията му и техните последици. То е просто сред материалния океан и се бори за съществуване. Водите на океана го подхвърлят и то няма власт над тях. Най-доброто разрешение за него е да се измъкне от водата с помощта на трансцендентално Кр̣ш̣н̣а съзнание. Само това ще го спаси от целия хаос.
O ser vivo, como se explicará no Sétimo Capítulo, é uma das energias ou naturezas do Senhor Supremo, e é distinto da matéria, que é outra natureza do Senhor — chamada inferior. De algum modo, a natureza superior, que é o ser vivo, tem estado em contato com a natureza material desde tempos imemoriais. O corpo temporário ou a morada material que ele obtém é a causa de muitas variedades de atividades e das reações delas resultantes. Vivendo em tal atmosfera condicionada, ele sofre os resultados das atividades do corpo ao identificar-se (em ignorância) com o corpo. É a ignorância adquirida desde tempos imemoriais que é a causa do sofrimento e da aflição corpóreos. Logo que se distancie das atividades do corpo, o ser vivo também se livra das reações. Enquanto situado na cidade do corpo, ele parece ser-lhe o senhor, mas na verdade, não é seu proprietário e nem o controlador de suas ações e reações. Ele está simplesmente no meio do oceano material, lutando pela existência. As ondas do oceano estão sacudindo-o, e ele não tem controle algum sobre isto. Para ele, a melhor solução é sair da água por meio da consciência de Kṛṣṇa transcendental. Somente isto poderá salvá-lo de todo esse alvoroço.