Skip to main content

ТЕКСТ 14

TEXT 14

Текст

Text

на картр̣твам на карма̄н̣и
локася ср̣джати прабхух̣
на карма-пхала-самйогам
свабха̄вас ту правартате
na kartṛtvaṁ na karmāṇi
lokasya sṛjati prabhuḥ
na karma-phala-saṁyogaṁ
svabhāvas tu pravartate

Дума по дума

Synonyms

на – никога; картр̣твам – собственост; на – нито; карма̄н̣и – дейности; локася – на хората; ср̣джати – създава; прабхух̣ – господарят на града на тялото; на – нито; карма-пхала – с резултатите на дейностите; самйогам – връзка; свабха̄вах̣гун̣ите на материалната природа; ту – но; правартате – действат.

na — never; kartṛtvam — proprietorship; na — nor; karmāṇi — activities; lokasya — of the people; sṛjati — creates; prabhuḥ — the master of the city of the body; na — nor; karma-phala — with the results of activities; saṁyogam — connection; svabhāvaḥ — the modes of material nature; tu — but; pravartate — act.

Превод

Translation

Въплътената душа, господар на града на тялото, не поражда дейностите, не принуждава хората да действат, нито създава плодовете на действието. Всичко това се извършва от гун̣ите на материалната природа.

The embodied spirit, master of the city of his body, does not create activities, nor does he induce people to act, nor does he create the fruits of action. All this is enacted by the modes of material nature.

Коментар

Purport

ПОЯСНЕНИЕ: Живото същество, както ще бъде обяснено в седма глава, е една от енергиите на Върховния; тази енергия (или природа) е различна от материята – друга, по-нисша природа на Бога. Така или иначе, от незапомнени времена, по-висшата природа, т.е. живото същество, е влязло в досег с материалната природа. Временното тяло, материалното убежище, което живото същество получава, е причина за различни дейности и произтичащите от тях последици. В атмосферата на обусловеност човек страда от резултата на телесните дейности, защото погрешно се отъждествява с тялото. Невежеството, натрупано от незапомнени времена, причинява телесните страдания и нещастия. Веднага щом се разграничи от дейностите на тялото, живото същество се освобождава и от последиците им. Докато е в града на тялото, то изглежда негов господар, но в действителност нито го притежава, нито владее действията му и техните последици. То е просто сред материалния океан и се бори за съществуване. Водите на океана го подхвърлят и то няма власт над тях. Най-доброто разрешение за него е да се измъкне от водата с помощта на трансцендентално Кр̣ш̣н̣а съзнание. Само това ще го спаси от целия хаос.

The living entity, as will be explained in the Seventh Chapter, is one of the energies or natures of the Supreme Lord but is distinct from matter, which is another nature – called inferior – of the Lord. Somehow the superior nature, the living entity, has been in contact with material nature since time immemorial. The temporary body or material dwelling place which he obtains is the cause of varieties of activities and their resultant reactions. Living in such a conditional atmosphere, one suffers the results of the activities of the body by identifying himself (in ignorance) with the body. It is ignorance acquired from time immemorial that is the cause of bodily suffering and distress. As soon as the living entity becomes aloof from the activities of the body, he becomes free from the reactions as well. As long as he is in the city of the body, he appears to be the master of it, but actually he is neither its proprietor nor controller of its actions and reactions. He is simply in the midst of the material ocean, struggling for existence. The waves of the ocean are tossing him, and he has no control over them. His best solution is to get out of the water by transcendental Kṛṣṇa consciousness. That alone will save him from all turmoil.