ТЕКСТ 5
TEXT 5
Текст
Text
бахӯни ме вятӣта̄ни
джанма̄ни тава ча̄рджуна
та̄нй ахам̇ веда сарва̄н̣и
на твам̇ веттха паран-тапа
bahūni me vyatītāni
janmāni tava cārjuna
tāny ahaṁ veda sarvāṇi
na tvaṁ vettha paran-tapa
Дума по дума
Synonyms
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Божествената Личност каза; бахӯни – много; ме – от моите; вятӣта̄ни – са минали; джанма̄ни – раждания; тава – от твоите; ча – и също; арджуна – о, Арджуна; та̄ни – тези; ахам – Аз; веда – зная; сарва̄н̣и – всички; на – не; твам – ти; веттха – знаеш; парам-тапа – о, покорителю на врагове.
śrī-bhagavān uvāca — the Personality of Godhead said; bahūni — many; me — of Mine; vyatītāni — have passed; janmāni — births; tava — of yours; ca — and also; arjuna — O Arjuna; tāni — those; aham — I; veda — do know; sarvāṇi — all; na — not; tvam — you; vettha — know; param-tapa — O subduer of the enemy.
Превод
Translation
Божествената Личност каза: И ти, и Аз сме преминали през много, много раждания. Аз мога да си спомня всичките, но ти не можеш, о, покорителю на враговете.
The Personality of Godhead said: Many, many births both you and I have passed. I can remember all of them, but you cannot, O subduer of the enemy!
Пояснение
Purport
В Брахма сам̇хита̄ (5.33) се говори за множество въплъщения на Бога:
In the Brahma-saṁhitā (5.33) we have information of many, many incarnations of the Lord. It is stated there:
а̄дям̇ пура̄н̣а-пуруш̣ам̇ нава-яуванам̇ ча
ведеш̣у дурлабхам адурлабхам а̄тма-бхактау
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
ādyaṁ purāṇa-puruṣaṁ nava-yauvanaṁ ca
vedeṣu durlabham adurlabham ātma-bhaktau
govindam ādi-puruṣaṁ tam ahaṁ bhajāmi
„Почитам Върховния Бог Говинда (Кр̣ш̣н̣а), предвечната личност, абсолютния, непогрешимия, безначалния. Въпреки че дава начало на безброй форми, Той остава все същата изначална и предвечна личност, която е винаги млада. Вечните, изпълнени с блаженство и знание форми на Бога, обикновено са неразбираеми дори за най-добрите ведически учени, но винаги се разкриват пред чистите, искрени предани.“
“I worship the Supreme Personality of Godhead, Govinda [Kṛṣṇa], who is the original person – absolute, infallible, without beginning. Although expanded into unlimited forms, He is still the same original, the oldest, and the person always appearing as a fresh youth. Such eternal, blissful, all-knowing forms of the Lord are usually not understood by even the best Vedic scholars, but they are always manifest to pure, unalloyed devotees.”
В Брахма сам̇хита̄ (5.39) се казва още:
It is also stated in Brahma-saṁhitā (5.39):
на̄на̄вата̄рам акарод бхуванеш̣у кинту
кр̣ш̣н̣ах̣ сваям̇ самабхават парамах̣ пума̄н йо
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
nānāvatāram akarod bhuvaneṣu kintu
kṛṣṇaḥ svayaṁ samabhavat paramaḥ pumān yo
govindam ādi-puruṣaṁ tam ahaṁ bhajāmi
„Почитам Върховният Бог Говинда (Кр̣ш̣н̣а), който неизменно се появява в различни форми като Ра̄ма или Нр̣сим̇ха, както и в множество частични въплъщения. А при това остава винаги изначалният Бог, известен като Кр̣ш̣н̣а, който се появява и лично.“
“I worship the Supreme Personality of Godhead, Govinda [Kṛṣṇa], who is always situated in various incarnations such as Rāma, Nṛsiṁha and many subincarnations as well, but who is the original Personality of Godhead known as Kṛṣṇa, and who incarnates personally also.”
Във Ведите също се казва, че макар да е единствен и неповторим, Бог проявява себе си в безброй много форми. Той е подобен на камъка ваидӯря, който променя цвета си, но винаги остава един и същ. Всички тези разнообразни форми се разбират от чисти, искрени предани, а не с просто изучаване на Ведите (ведеш̣у дурлабхам адурлабхам а̄тма-бхактау). Предани като Арджуна са вечни спътници на Бога и където и да се появи Той, неговите придружители също се появяват, за да му служат в различни роли. Арджуна е един от тези предани и от стиха разбираме, че преди няколко милиона години, когато Бог Кр̣ш̣н̣а изговаря Бхагавад-гӣта̄ пред бога на Слънцето Вивасва̄н, Арджуна – в различен облик – също присъства там. Но разликата между Господ и Арджуна се състои в това, че Бог помни случилото се, докато Арджуна не го помни. Това е разликата между индивидуалните живи същества и Бога. Макар Арджуна да е наречен велик герой, покорител на враговете, той е неспособен да си спомни какво се е случвало в предишните му раждания. Защото едно живо същество, колкото и да е велико от материална гледна точка, никога не може да е равно на Върховния Бог. Вечните спътници на Бога, без съмнение, са освободени души, но те никога не са му равни. В Брахма сам̇хита̄ Господ е описан като непогрешим (ачюта), което означава, че не забравя себе си дори когато се намира в материалния свят. Затова Бог и живото същество не могат да бъдат равни в никакво отношение дори ако живото същество е освободено като Арджуна. Въпреки че Арджуна е предан на Бога, той понякога забравя положението на Господа. Но по Божията милост преданият може мигновено да осъзнае, че Той е непогрешим, докато лишените от преданост, демоните, не могат да разберат божествената му природа. Затова тези описания в Гӣта̄ са неразбираеми за демоничните умове. Кр̣ш̣н̣а си спомня деяния, извършени преди милиони години, докато Арджуна не помни, въпреки че и двамата са вечни по природа. Необходимо е също да се отбележи, че живото същество забравя, понеже сменя тялото си, докато Бог помни, тъй като не сменя своето сач-чид-а̄нанда тяло. Той е адвайта – между него самия и неговото тяло няма разлика. Всичко, свързано с него, има духовна природа, докато обусловената душа се различава от материалното си тяло. И тъй като Господ и тялото му са тъждествени, неговата позиция дори когато идва в материалния свят, винаги е различна от позицията на обикновеното живо същество. Демоните не са в състояние да приемат трансценденталната природа на Бога, която Той лично обяснява в следващия стих.
In the Vedas also it is said that the Lord, although one without a second, manifests Himself in innumerable forms. He is like the vaidūrya stone, which changes color yet still remains one. All those multiforms are understood by the pure, unalloyed devotees, but not by a simple study of the Vedas (vedeṣu durlabham adurlabham ātma-bhaktau). Devotees like Arjuna are constant companions of the Lord, and whenever the Lord incarnates, the associate devotees also incarnate in order to serve the Lord in different capacities. Arjuna is one of these devotees, and in this verse it is understood that some millions of years ago when Lord Kṛṣṇa spoke the Bhagavad-gītā to the sun-god Vivasvān, Arjuna, in a different capacity, was also present. But the difference between the Lord and Arjuna is that the Lord remembered the incident whereas Arjuna could not remember. That is the difference between the part-and-parcel living entity and the Supreme Lord. Although Arjuna is addressed herein as the mighty hero who could subdue the enemies, he is unable to recall what had happened in his various past births. Therefore, a living entity, however great he may be in the material estimation, can never equal the Supreme Lord. Anyone who is a constant companion of the Lord is certainly a liberated person, but he cannot be equal to the Lord. The Lord is described in the Brahma-saṁhitā as infallible (acyuta), which means that He never forgets Himself, even though He is in material contact. Therefore, the Lord and the living entity can never be equal in all respects, even if the living entity is as liberated as Arjuna. Although Arjuna is a devotee of the Lord, he sometimes forgets the nature of the Lord, but by the divine grace a devotee can at once understand the infallible condition of the Lord, whereas a nondevotee or a demon cannot understand this transcendental nature. Consequently these descriptions in the Gītā cannot be understood by demonic brains. Kṛṣṇa remembered acts which were performed by Him millions of years before, but Arjuna could not, despite the fact that both Kṛṣṇa and Arjuna are eternal in nature. We may also note herein that a living entity forgets everything due to his change of body, but the Lord remembers because He does not change His sac-cid-ānanda body. He is advaita, which means there is no distinction between His body and Himself. Everything in relation to Him is spirit – whereas the conditioned soul is different from his material body. And because the Lord’s body and self are identical, His position is always different from that of the ordinary living entity, even when He descends to the material platform. The demons cannot adjust themselves to this transcendental nature of the Lord, which the Lord Himself explains in the following verse.