ТЕКСТ 29
TEXT 29
Текст
Texte
пра̄н̣е 'па̄нам̇ татха̄паре
пра̄н̣а̄па̄на-гатӣ руддхва̄
пра̄н̣а̄я̄ма-пара̄ян̣а̄х̣
апаре нията̄ха̄ра̄х̣
пра̄н̣а̄н пра̄н̣еш̣у джухвати
prāṇe ’pānaṁ tathāpare
prāṇāpāna-gatī ruddhvā
prāṇāyāma-parāyaṇāḥ
apare niyatāhārāḥ
prāṇān prāṇeṣu juhvati
Дума по дума
Synonyms
апа̄не – във вдишвания въздух; джухвати – се насочва; пра̄н̣ам – издишваният въздух; пра̄н̣е – в издишвания въздух; апа̄нам – вдишваният въздух; апаре – други; пра̄н̣а – издишваният въздух; апа̄на – и вдишвания въздух; гатӣ – движението; руддхва̄ – като спира; пра̄н̣а-а̄я̄ма – транс, предизвикан от пълно спиране на дишането; пара̄ян̣а̄х̣ – така склонни; апаре – други; нията – овладели; а̄ха̄ра̄х̣ – яденето; пра̄н̣а̄н – издишваният въздух; пра̄н̣еш̣у – в издишвания въздух; джухвати – принасят жертва.
apāne: l’air qui agit vers le bas; juhvati: offrent; prāṇam: l’air qui agit vers l’extérieur; prāṇe: dans l’air qui sort; apānam: l’air qui descend; tathā: comme aussi; apare: d’autres; prāṇa: de l’air qui sort; apāna: et l’air qui descend; gatī: le mouvement; ruddhvā: stoppant; prāṇa-āyāma: transe yogique provoquée par l’arrêt de la respiration; parāyaṇāḥ: ainsi enclins; apare: d’autres; niyata: ayant maîtrisé; āhārāḥ: l’acte de manger; prāṇān: l’air sortant; prāṇeṣu: dans l’air sortant; juhvati: sacrifient.
Превод
Translation
А някои, стремящи се към транс чрез контрол над дишането, предлагат издишвания въздух на вдишвания, и обратно – вдишваният на издишвания; накрая, спирайки да дишат, те изпадат в транс. Други пък, като ограничават храненето си, принасят издишвания въздух в жертва на него самия.
D’aucuns cherchent à se rendre maître des fonctions respiratoires pour atteindre un état de transe yogique: ils s’exercent à fondre le souffle expiré dans le souffle inspiré, puis l’inverse, et parviennent ainsi à suspendre toute respiration pour demeurer en cet état. D’autres encore, restreignant leur nourriture, sacrifient le souffle expiré en lui-même.
Пояснение
Purport
Тази йога система за контрол на дишането се нарича пра̄н̣а̄я̄ма и в началото се практикува като хат̣ха йога чрез различни седящи пози. Смисълът на тези йога техники е овладяване на сетивата и духовно осъзнаване. Пра̄н̣а̄я̄ма представлява контрол над въздушните потоци в тялото, така че да се променят посоките на движението им. Апа̄на въздухът отива надолу, а пра̄н̣а въздухът – нагоре. Практикуващият пра̄н̣а̄я̄ма движи потоците на въздуха в обратна посока, докато те достигнат състояние на равновесие, пӯрака. Отдаването на издишвания въздух във вдишвания се нарича речака. Когато се прекрати напълно движението и на двата въздушни потока, това е кумбхака йога. Чрез кумбхака йога може да се удължи живота и да се увеличат възможностите за постигане на духовно съвършенство. Разумният йогӣ се стреми да достигне съвършенство в рамките на един живот, без да чака следващия. По тази причина йогӣте практикуват кумбхака йога и увеличават продължителността на живота си с много, много години. Но Кр̣ш̣н̣а осъзнатият, зает с трансцендентално любовно служене на Бога, овладява сетивата си без допълнителни усилия. Неговите сетива постоянно служат на Кр̣ш̣н̣а и не могат да се занимават с нещо друго. Така в края на живота си преданият благополучно се пренася в трансценденталната обител на Бог Кр̣ш̣н̣а; затова той не се стреми към дълголетие. Той постига своето освобождение веднага. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (14.26):
Le système de yoga qui vise au contrôle de la respiration, le prāṇāyāma, se pratique au départ avec le haṭha-yoga, au moyen de postures déterminées. Ces pratiques yogiques favorisent la maîtrise des sens et le progrès spirituel. Le yogī s’exerce à maîtriser les airs contenus dans son corps en inversant leur direction. L’air apāna, par exemple, descend, tandis que le prāṇa monte. Le prāṇāyāma-yogī apprend à respirer dans le sens inverse du cours normal de l’air, jusqu’à ce que ces deux courants soient neutralisés dans un équilibre stable, le pūraka. L’offrande de l’air expiré à l’air inspiré s’appelle recaka. L’arrêt total des deux airs est le kumbhaka-yoga. Cette pratique permet au yogī d’accroître grandement sa longévité pour pouvoir prétendre en cette vie à la perfection de la réalisation spirituelle. Le yogī intelligent désire en effet atteindre la perfection dans cette vie sans qu’il y ait besoin d’attendre la suivante.
L’être conscient de Kṛṣṇa, toutefois, en raison de son absorption constante dans le service offert avec un amour absolu au Seigneur, maîtrise automatiquement ses sens. Sa concentration sur Kṛṣṇa est telle qu’elle ne leur laisse aucune chance de se diriger vers d’autres objets. Naturellement, à la fin de sa vie, il se rend auprès de Kṛṣṇa dans le monde spirituel. Il n’a donc pas à s’efforcer d’accroître sa longévité. Comme l’explique la Bhagavad-gītā (14.26), il atteint aussitôt la libération:
бхакти-йогена севате
са гун̣а̄н саматӣтяита̄н
брахма-бхӯя̄я калпате
bhakti-yogena sevate
sa guṇān samatītyaitān
brahma-bhūyāya kalpate
„Този, който се занимава с чисто предано служене на Бога, преминава отвъд гун̣ите на материалната природа и веднага се издига на духовно равнище.“ Човек с Кр̣ш̣н̣а съзнание вече е на трансцендентално ниво и остава постоянно в това състояние. Ето защо за него няма опасност от пропадане и накрая той влиза в царството на Бога. Що се отнася до умереността в храненето, тя идва сама, когато се яде само Кр̣ш̣н̣а праса̄дам – храна, предложена най-напред на Бога. Намаляването на количеството приета храна улеснява много сетивния контрол, а без него няма измъкване от материалния плен.
« Qui s’engage dans le pur service de dévotion transcende les modes d’influence de la nature matérielle et se trouve immédiatement élevé au plan spirituel. » L’être conscient de Kṛṣṇa, parce qu’il débute à un niveau déjà spirituel, garde toujours une conscience transcendantale. Ne courant ainsi aucun risque de chute, il pénètre sans délai dans le royaume de Dieu.
Réduire son alimentation favorise grandement la maîtrise des sens sans laquelle il est impossible de trancher les liens qui nous retiennent à la matière. Cette restriction est automatiquement respectée quand on se nourrit exclusivement de kṛṣṇa-prasāda, la nourriture d’abord offerte au Seigneur.