ТЕКСТ 29
TEXT 29
Текст
Tekst
пра̄н̣е 'па̄нам̇ татха̄паре
пра̄н̣а̄па̄на-гатӣ руддхва̄
пра̄н̣а̄я̄ма-пара̄ян̣а̄х̣
апаре нията̄ха̄ра̄х̣
пра̄н̣а̄н пра̄н̣еш̣у джухвати
prāṇe ’pānaṁ tathāpare
prāṇāpāna-gatī ruddhvā
prāṇāyāma-parāyaṇāḥ
apare niyatāhārāḥ
prāṇān prāṇeṣu juhvati
Дума по дума
Synonyms
апа̄не – във вдишвания въздух; джухвати – се насочва; пра̄н̣ам – издишваният въздух; пра̄н̣е – в издишвания въздух; апа̄нам – вдишваният въздух; апаре – други; пра̄н̣а – издишваният въздух; апа̄на – и вдишвания въздух; гатӣ – движението; руддхва̄ – като спира; пра̄н̣а-а̄я̄ма – транс, предизвикан от пълно спиране на дишането; пара̄ян̣а̄х̣ – така склонни; апаре – други; нията – овладели; а̄ха̄ра̄х̣ – яденето; пра̄н̣а̄н – издишваният въздух; пра̄н̣еш̣у – в издишвания въздух; джухвати – принасят жертва.
apāne — i den nedadgående luft; juhvati — ofrer; prāṇam — den udadgående luft; prāṇe — i den udadgående luft; apānam — den nedadgående luft; tathā — ligesom også; apare — andre; prāṇa — af den udadgående luft; apāna — og den nedadgående luft; gatī — bevægelsen; ruddhvā — idet de bremser; prāṇa-āyāma — trance fremkaldt ved at indstille al vejrtrækning; parāyaṇāḥ — således tilbøjelig; apare — andre; niyata — efter at have behersket; āhārāḥ — fødeindtagelse; prāṇān — den udadgående luft; prāṇeṣu — i den udadgående luft; juhvati — ofrer.
Превод
Translation
А някои, стремящи се към транс чрез контрол над дишането, предлагат издишвания въздух на вдишвания, и обратно – вдишваният на издишвания; накрая, спирайки да дишат, те изпадат в транс. Други пък, като ограничават храненето си, принасят издишвания въздух в жертва на него самия.
Andre, der er tiltrukket til at beherske åndedrættet for at kunne forblive i trance, praktiserer ved at ofre det udadgående åndedræts bevægelse i det indadgående og det indadgående åndedræt i det udadgående for endelig til sidst at forblive i trance og ophøre med al vejrtrækning. Andre indskrænker deres indtagelse af føde og frembærer det udadgående åndedræt tilbage i sig selv som et offer.
Пояснение
Purport
Тази йога система за контрол на дишането се нарича пра̄н̣а̄я̄ма и в началото се практикува като хат̣ха йога чрез различни седящи пози. Смисълът на тези йога техники е овладяване на сетивата и духовно осъзнаване. Пра̄н̣а̄я̄ма представлява контрол над въздушните потоци в тялото, така че да се променят посоките на движението им. Апа̄на въздухът отива надолу, а пра̄н̣а въздухът – нагоре. Практикуващият пра̄н̣а̄я̄ма движи потоците на въздуха в обратна посока, докато те достигнат състояние на равновесие, пӯрака. Отдаването на издишвания въздух във вдишвания се нарича речака. Когато се прекрати напълно движението и на двата въздушни потока, това е кумбхака йога. Чрез кумбхака йога може да се удължи живота и да се увеличат възможностите за постигане на духовно съвършенство. Разумният йогӣ се стреми да достигне съвършенство в рамките на един живот, без да чака следващия. По тази причина йогӣте практикуват кумбхака йога и увеличават продължителността на живота си с много, много години. Но Кр̣ш̣н̣а осъзнатият, зает с трансцендентално любовно служене на Бога, овладява сетивата си без допълнителни усилия. Неговите сетива постоянно служат на Кр̣ш̣н̣а и не могат да се занимават с нещо друго. Така в края на живота си преданият благополучно се пренася в трансценденталната обител на Бог Кр̣ш̣н̣а; затова той не се стреми към дълголетие. Той постига своето освобождение веднага. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (14.26):
FORKLARING: Dette yoga-system, hvor man skal beherske åndedrættet, kaldes prāṇāyāma, og i begyndelsen praktiseres det i haṭha-yogaens system gennem forskellige siddestillinger. Alle disse metoder anbefales for at beherske sanserne og gøre fremskridt i åndelig erkendelse. Denne praksis (prāṇāyāma) involverer beherskelse af livsluftene inde i kroppen for at få dem til at løbe i modsat retning. Apāna-luften går nedad, og prāṇa-luften går opad. Prāṇāyāma-yogīen øver sig i at ånde den modsatte vej, indtil strømmene neutraliseres i pūraka eller ligevægt. At ofre det udadgående åndedræt i det indadgående kaldes recaka. Når begge luftstrømme stopper helt, siges man at befinde sig i kumbhaka-yoga. Ved at udøve kumbhaka-yoga kan man forøge sin livslængde, så man kan blive fuldendt i åndelig erkendelse. Den intelligente yogī er interesseret i at opnå perfektion i løbet af ét liv uden at skulle vente til det næste. Ved at praktisere kumbhaka-yoga forlænger yogīen sin livslængde med mange, mange år. En Kṛṣṇa-bevidst person, der altid er situeret i Herrens transcendentale kærlighedstjeneste, bliver imidlertid automatisk herre over sine sanser. Hans sanser er altid engageret i Kṛṣṇas tjeneste og har som sådan ingen mulighed for anden beskæftigelse. Ved livets slutning bliver han derfor helt naturligt overført til Herren Kṛṣṇas transcendentale plan. Følgelig gør han intet forsøg på at forlænge sit liv. Som der står i Bhagavad-gītā (14.26), bliver han øjeblikkeligt ophøjet til befrielsens plan:
бхакти-йогена севате
са гун̣а̄н саматӣтяита̄н
брахма-бхӯя̄я калпате
bhakti-yogena sevate
sa guṇān samatītyaitān
brahma-bhūyāya kalpate
„Този, който се занимава с чисто предано служене на Бога, преминава отвъд гун̣ите на материалната природа и веднага се издига на духовно равнище.“ Човек с Кр̣ш̣н̣а съзнание вече е на трансцендентално ниво и остава постоянно в това състояние. Ето защо за него няма опасност от пропадане и накрая той влиза в царството на Бога. Що се отнася до умереността в храненето, тя идва сама, когато се яде само Кр̣ш̣н̣а праса̄дам – храна, предложена най-напред на Бога. Намаляването на количеството приета храна улеснява много сетивния контрол, а без него няма измъкване от материалния плен.
“Den, der engagerer sig i ren hengiven tjeneste til Herren, sætter sig ud over den materielle naturs kvaliteter og bliver omgående ophøjet til det åndelige plan.” En Kṛṣṇa-bevidst person begynder fra det transcendentale niveau, og han er konstant i denne bevidsthed. Han falder derfor ikke ned, og til sidst kommer han direkte til Herrens bolig. Indskrænkelse af fødeindtagelse finder automatisk sted, når man kun spiser kṛṣṇa-prasāda eller mad, der først er ofret til Herren. At indskrænke sin indtagelse af føde er meget nyttigt, hvis man skal beherske sanserne, og uden at beherske sanserne er det umuligt at slippe ud af den materielle forvikling.