Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 4.29
Текст
пра̄н̣е 'па̄нам̇ татха̄паре
пра̄н̣а̄па̄на-гатӣ руддхва̄
пра̄н̣а̄я̄ма-пара̄ян̣а̄х̣
апаре нията̄ха̄ра̄х̣
пра̄н̣а̄н пра̄н̣еш̣у джухвати
Дума по дума
апа̄не – във вдишвания въздух; джухвати – се насочва; пра̄н̣ам – издишваният въздух; пра̄н̣е – в издишвания въздух; апа̄нам – вдишваният въздух; апаре – други; пра̄н̣а – издишваният въздух; апа̄на – и вдишвания въздух; гатӣ – движението; руддхва̄ – като спира; пра̄н̣а-а̄я̄ма – транс, предизвикан от пълно спиране на дишането; пара̄ян̣а̄х̣ – така склонни; апаре – други; нията – овладели; а̄ха̄ра̄х̣ – яденето; пра̄н̣а̄н – издишваният въздух; пра̄н̣еш̣у – в издишвания въздух; джухвати – принасят жертва.
Превод
А някои, стремящи се към транс чрез контрол над дишането, предлагат издишвания въздух на вдишвания, и обратно – вдишваният на издишвания; накрая, спирайки да дишат, те изпадат в транс. Други пък, като ограничават храненето си, принасят издишвания въздух в жертва на него самия.
Пояснение
Тази йога система за контрол на дишането се нарича пра̄н̣а̄я̄ма и в началото се практикува като хат̣ха йога чрез различни седящи пози. Смисълът на тези йога техники е овладяване на сетивата и духовно осъзнаване. Пра̄н̣а̄я̄ма представлява контрол над въздушните потоци в тялото, така че да се променят посоките на движението им. Апа̄на въздухът отива надолу, а пра̄н̣а въздухът – нагоре. Практикуващият пра̄н̣а̄я̄ма движи потоците на въздуха в обратна посока, докато те достигнат състояние на равновесие, пӯрака. Отдаването на издишвания въздух във вдишвания се нарича речака. Когато се прекрати напълно движението и на двата въздушни потока, това е кумбхака йога. Чрез кумбхака йога може да се удължи живота и да се увеличат възможностите за постигане на духовно съвършенство. Разумният йогӣ се стреми да достигне съвършенство в рамките на един живот, без да чака следващия. По тази причина йогӣте практикуват кумбхака йога и увеличават продължителността на живота си с много, много години. Но Кр̣ш̣н̣а осъзнатият, зает с трансцендентално любовно служене на Бога, овладява сетивата си без допълнителни усилия. Неговите сетива постоянно служат на Кр̣ш̣н̣а и не могат да се занимават с нещо друго. Така в края на живота си преданият благополучно се пренася в трансценденталната обител на Бог Кр̣ш̣н̣а; затова той не се стреми към дълголетие. Той постига своето освобождение веднага. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (14.26):
бхакти-йогена севате
са гун̣а̄н саматӣтяита̄н
брахма-бхӯя̄я калпате
„Този, който се занимава с чисто предано служене на Бога, преминава отвъд гун̣ите на материалната природа и веднага се издига на духовно равнище.“ Човек с Кр̣ш̣н̣а съзнание вече е на трансцендентално ниво и остава постоянно в това състояние. Ето защо за него няма опасност от пропадане и накрая той влиза в царството на Бога. Що се отнася до умереността в храненето, тя идва сама, когато се яде само Кр̣ш̣н̣а праса̄дам – храна, предложена най-напред на Бога. Намаляването на количеството приета храна улеснява много сетивния контрол, а без него няма измъкване от материалния плен.