ТЕКСТ 2
TEXT 2
Текст
Text
имам̇ ра̄джарш̣айо видух̣
са ка̄ленеха махата̄
його наш̣т̣ах̣ паран-тапа
imaṁ rājarṣayo viduḥ
sa kāleneha mahatā
yogo naṣṭaḥ paran-tapa
Дума по дума
Synonyms
евам – така; парампара̄ – чрез ученическа приемственост; пра̄птам – получиха; имам – тази наука; ра̄джа-р̣ш̣аях̣ – святите царе; видух̣ – разбраха; сах̣ – това знание; ка̄лена – с течение на времето; иха – в този свят; махата̄ – голямата; йогах̣ – науката за връзката с Върховния; наш̣т̣ах̣ – изчезнала; парам-тапа – о, Арджуна, покорителю на враговете.
evam — thus; paramparā — by disciplic succession; prāptam — received; imam — this science; rāja-ṛṣayaḥ — the saintly kings; viduḥ — understood; saḥ — that knowledge; kālena — in the course of time; iha — in this world; mahatā — great; yogaḥ — the science of one’s relationship with the Supreme; naṣṭaḥ — scattered; param-tapa — O Arjuna, subduer of the enemies.
Превод
Translation
Така тази велика наука се предаваше по веригата на ученическата приемственост и достигна до всички святи царе. Но с течение на времето веригата беше прекъсната и това знание в първоначалния му вид беше изгубено.
This supreme science was thus received through the chain of disciplic succession, and the saintly kings understood it in that way. But in course of time the succession was broken, and therefore the science as it is appears to be lost.
Пояснение
Purport
Тук ясно се казва, че Бхагавад-гӣта̄ била предназначена преди всичко за святите царе, защото те са били длъжни да следват целта ѝ при управлението на поданиците си. Бхагавад-гӣта̄ никога не е била предназначена за демонични личности, които биха я обезценили с всевъзможни тълкувания, без полза за никого. Когато изначалният замисъл на Гӣта̄ бива изопачен от безскрупулни коментатори, се появява необходимостта от възстановяване на ученическата приемственост. Преди пет хиляди години самият Бог разкрива, че духовната верига е прекъсната, и заявява, че истинният смисъл на Гӣта̄ е изгубен. И днес има множество издания на Гӣта̄ (особено на английски език), но почти никое от тях не следва авторитетна ученическа приемственост. Съществуват безброй интерпретации, направени от различни светски учени, като почти всички не приемат Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, въпреки че правят добър бизнес с думите му. Този дух е демоничен, защото демоните не вярват в Бога, но при това се наслаждават на собствеността на Върховния. Тъй като има голяма нужда от английско издание на Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е получена от парампара̄ (ученическа приемственост), с настоящата книга се прави опит да бъде удовлетворена тази огромна необходимост. Бхагавад-гӣта̄ – приета такава, каквато е – представлява истински дар за човечеството; но ако бъде възприемана като сборник от философски размишления, четенето ѝ ще бъде само загуба на време.
It is clearly stated that the Gītā was especially meant for the saintly kings because they were to execute its purpose in ruling over the citizens. Certainly Bhagavad-gītā was never meant for the demonic persons, who would dissipate its value for no one’s benefit and would devise all types of interpretations according to personal whims. As soon as the original purpose was scattered by the motives of the unscrupulous commentators, there arose the need to reestablish the disciplic succession. Five thousand years ago it was detected by the Lord Himself that the disciplic succession was broken, and therefore He declared that the purpose of the Gītā appeared to be lost. In the same way, at the present moment also there are so many editions of the Gītā (especially in English), but almost all of them are not according to authorized disciplic succession. There are innumerable interpretations rendered by different mundane scholars, but almost all of them do not accept the Supreme Personality of Godhead, Kṛṣṇa, although they make a good business on the words of Śrī Kṛṣṇa. This spirit is demonic, because demons do not believe in God but simply enjoy the property of the Supreme. Since there is a great need of an edition of the Gītā in English, as it is received by the paramparā (disciplic succession) system, an attempt is made herewith to fulfill this great want. Bhagavad-gītā – accepted as it is – is a great boon to humanity; but if it is accepted as a treatise of philosophical speculations, it is simply a waste of time.