Skip to main content

Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 3.5

Текст

на хи кашчит кш̣ан̣ам апи
джа̄ту тиш̣т̣хатй акарма-кр̣т
ка̄ряте хй авашах̣ карма
сарвах̣ пракр̣ти-джаир гун̣аих̣

Дума по дума

на – нито; хи – без съмнение; кашчит – всеки; кш̣ан̣ам – миг; апи – също; джа̄ту – във всеки момент; тиш̣т̣хати – остава; акарма-кр̣т – без да прави нищо; ка̄ряте – принуден да прави; хи – несъмнено; авашах̣ – безпомощно; карма – работа; сарвах̣ – всички; пракр̣ти-джаих̣ – родени от проявленията на материалната природа; гун̣аих̣ – от качествата.

Превод

Всеки е безпомощен, принуден да действа в съответствие с качествата, придобити от гун̣ите на материалната природа; ето защо никой не може да се въздържи от действие дори за миг.

Пояснение

Душата е винаги активна не защото е въплътена, а защото природата ѝ е такава. Без наличието на душата материалното тяло не може да действа. То е просто мъртво превозно средство, задвижвано от активната душа, която не спира дори за миг. Душата трябва да бъде заета с благоприятните дейности на Кр̣ш̣н̣а съзнание, в противен случай ще се занимава с дела, повлияни от илюзорната енергия. В съприкосновение с материята душата придобива материални качества и за да се пречисти от тях, трябва да изпълнява предписаните от ша̄стрите задължения. Но ако е заета с естествената си дейност – Кр̣ш̣н̣а съзнание, каквото и да прави, ще бъде благоприятно за нея. Това се потвърждава и в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.5.17):

тяктва̄ сва-дхармам̇ чаран̣а̄мбуджам̇ харер
бхаджанн апакво 'тха патет тато яди
ятра ква ва̄бхадрам абхӯд амуш̣я ким̇
ко ва̄ртха а̄пто 'бхаджата̄м̇ сва-дхарматах̣

„Ако някой се посвети на Кр̣ш̣н̣а съзнание, дори да не следва предписаните задължения или да не изпълнява правилно преданото служене, или даже да се отклони от пътя, за него няма загуба, няма вреда. А каква е ползата, ако той спазва всички пречистващи предписания на ша̄стрите, но не е Кр̣ш̣н̣а осъзнат?“ Процесът на пречистване е необходим, за да достигнем Кр̣ш̣н̣а съзнание. Затова сання̄са или който и да е друг пречистващ метод трябва да води до висшата цел – Кр̣ш̣н̣а съзнание, без което всяка дейност е провал.