Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 3.42
Текст
индрийебхях̣ парам̇ манах̣
манасас ту пара̄ буддхир
йо буддхех̣ паратас ту сах̣
Дума по дума
индрия̄н̣и – сетивата; пара̄н̣и – по-висш; а̄хух̣ – се казва; индрийебхях̣ – повече от сетивата; парам – по-висш; манах̣ – умът; манасах̣ – повече от ума; ту – също; пара̄ – по-висш; буддхих̣ – интелигентност; ях̣ – който; буддхех̣ – повече от интелигентността; паратах̣ – по-висша; ту – но; сах̣ – тя.
Превод
Сетивата са по-висши от материята, а умът е над сетивата; интелигентността е по-висша от ума, а душата стои по-високо дори от интелигентността.
Пояснение
Сетивата са отдушници за дейностите на похотта. Похотта се намира в тялото, но се изявява чрез сетивата. Затова те, като цяло, са по-висши от тялото. Тези отдушници не се използват, когато е налице по-висше съзнание, Кр̣ш̣н̣а съзнание. В Кр̣ш̣н̣а съзнание душата се свързва непосредствено с Бога; тоест йерархията на телесните функции, описана тук, води в крайна сметка до Върховната Душа. Дейността на тялото означава функциониране на сетивата, а възпиране на сетивата означава прекратяване на всички телесни дейности. Но тъй като умът е винаги активен, дори тялото да е в покой, той продължава да действа, както прави по време на сънуване. А над ума интелигентността направлява действията на тялото и над нея стои душата. Следователно, ако душата е пряко заета с Върховния, всички по-нискостоящи от нея, а именно интелигентността, умът и сетивата, по естествен начин ще бъдат заети със същото. В Кат̣ха Упаниш̣ад има подобен пасаж, в който се казва, че обектите за сетивно наслаждение стоят по-високо от сетивата, а умът стои по-високо от обектите на сетивата. Ако умът непосредствено и постоянно служи на Бога, сетивата няма да имат възможност да се занимават с друго. Това състояние на ума вече беше обяснено. Парам̇ др̣ш̣т̣ва̄ нивартате. Ако умът е зает с трансцендентално служене на Бога, той няма да служи на нисшите си наклонности. В Кат̣ха Упаниш̣ад душата е описана като маха̄н, велика. Затова тя е над всичко – над сетивните обекти, сетивата, ума и интелигентността. Така че непосредственото разбиране на органично присъщата на душата позиция е решението на целия проблем.
Ако с интелигентността се осъзнае органично присъщата на душата позиция, умът винаги ще бъде зает в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това решава проблема. Начинаещият в духовната практика обикновено е съветван да се държи настрана от обектите на сетивата. Независимо от това човек трябва да обуздава ума си чрез интелигентността. Ако с помощта на интелигентността той насочи ума към Кр̣ш̣н̣а съзнание, изцяло отдавайки се на Бога, тогава от само себе си умът му ще укрепне. И въпреки че сетивата са много силни, те ще бъдат безобидни, подобно на змиите със счупени зъби. Душата е господар на интелигентността, ума и сетивата, но докато тя не укрепне чрез общуване с Кр̣ш̣н̣а, в Кр̣ш̣н̣а съзнание, винаги има възможност да попадне под влияние на възбудения ум.