Skip to main content

Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 3.40

Текст

индрия̄н̣и мано буддхир
ася̄дхиш̣т̣ха̄нам учяте
етаир вимохаятй еш̣а
гя̄нам а̄вр̣тя дехинам

Дума по дума

индрия̄н̣и – сетивата; манах̣ – умът; буддхих̣ – интелигентността; ася – на тази похот; адхиш̣т̣ха̄нам – седалище; учяте – се нарича; етаих̣ – от всички тези; вимохаяти – обърква; еш̣ах̣ – тази похот; гя̄нам – знанието; а̄вр̣тя – като покрива; дехинам – на въплътеното.

Превод

Сетивата, умът и интелигентността са местата, които обитава похотта. Чрез тях тя покрива истинското знание на живото същество и го обърква.

Коментар

Врагът е заел различни стратегически позиции в тялото на обусловената душа. Кр̣ш̣н̣а посочва кои са тези места, така че всеки, който иска да победи врага, да знае къде да го намери. Умът е център на всички дейности на сетивата и затова, когато чуем нещо за сетивните обекти, умът се изпълва с различни идеи за наслаждение и в резултат той и сетивата стават хранилища на похотта. След тях център на похотливите наклонности става интелигентността. Тя е непосредственият съсед на душата. Похотливата интелигентност заставя вечната душа да придобие фалшиво его и да се отъждестви с материята, а оттам – с ума и сетивата. Така вечната душа развива привързаност към сетивните наслаждения и погрешно приема това за истинско щастие. Това погрешно отъждествяване на душата е много добре обяснено в Шрӣмад Бха̄гаватам (10.84.13):

яся̄тма-буддхих̣ кун̣апе три-дха̄туке
сва-дхӣх̣ калатра̄диш̣у бхаума иджя-дхӣх̣
ят-тӣртха-буддхих̣ салиле на кархичидж
джанеш̣в абхигйеш̣у са ева го-кхарах̣

„Човешко същество, което отъждествява себе си с тялото, изградено от три елемента; което приема страничните продукти на тялото за свои роднини, а земята, където се е родило – за обект на почит; което посещава местата за поклонение просто за да се окъпе в свещените води, вместо да общува там с хора с трансцендентално знание – такова човешко същество трябва да бъде приемано като магаре или крава.“