ТЕКСТ 30
TEXT 30
Текст
Texto
санняся̄дхя̄тма-четаса̄
нира̄шӣр нирмамо бхӯтва̄
юдхясва вигата-джварах̣
sannyasyādhyātma-cetasā
nirāśīr nirmamo bhūtvā
yudhyasva vigata-jvaraḥ
Дума по дума
Palabra por palabra
майи – на мен; сарва̄н̣и – всички видове; карма̄н̣и – дейности; санняся – изоставяйки напълно; адхя̄тма – с пълно знание за себето; четаса̄ – със съзнание; нира̄шӣх̣ – без желание за изгода; нирмамах̣ – без чувство за собственост; бхӯтва̄ – е така; юдхясва – сражавай се; вигата-джварах̣ – без летаргия.
mayi — a Mí; sarvāṇi — toda clase de; karmāṇi — actividades; sannyasya — abandonando por completo; adhyātma — con pleno conocimiento del ser; cetasā — mediante la conciencia; nirāśīḥ — sin deseo de ganancia; nirmamaḥ — sin sentido de posesión; bhūtvā — siendo así; yudhyasva — pelea; vigata-jvaraḥ — sin estar aletargado.
Превод
Traducción
Затова, о, Арджуна, посвещавайки делата си на мен, с пълно знание за мен, без желание за изгода и претенции за собственост – изостави апатията и се сражавай!
Por consiguiente, pelea, ¡oh, Arjuna!, entregándome a Mí todas tus obras, con pleno conocimiento de Mí, sin deseos de ganancia, sin sentido de posesión y libre de letargo.
Пояснение
Significado
В този стих ясно е посочена целта на Бхагавад-гӣта̄. Бог казва, че човек трябва да развие Кр̣ш̣н̣а съзнание, за да изпълнява своя дълг с дисциплината на воин. Да се следва такова указание не е толкова просто. И все пак трябва да се действа с упование в Кр̣ш̣н̣а, защото това е органично присъщата на живото същество позиция. То не може да бъде щастливо, ако е независимо от Върховния Бог, понеже вечната му органично присъща позиция е да бъде зависимо от желанията на Бога. Затова Шрӣ Кр̣ш̣н̣а нарежда на Арджуна да се сражава, като че ли е негов военачалник. Човек трябва да жертва всичко по волята на Върховния и в същото време да изпълнява предписаните си задължения, без претенции за собственост. Арджуна не бива да обсъжда заповедта на Бога, а просто да я изпълни. Върховният Бог е душата на всички души; затова този, който зависи изцяло и единствено от Върховната Душа без лични съображения, или с други думи, е напълно Кр̣ш̣н̣а осъзнат, се нарича адхя̄тма-чета̄с. Нира̄шӣх̣ означава, че следваме заповедите на господаря си, без да очакваме изгода. Един касиер ежедневно преброява милиони долари, собственост на банката, но не слага в джоба си нито цент. Така и ние трябва да осъзнаем, че в този свят нищо не ни принадлежи – тук всичко принадлежи на Върховния. Това е истинският смисъл на думата майи, „на мен“. Действайки с такова съзнание за Кр̣ш̣н̣а, се освобождаваме от всякакви претенции за собственост. Това чувство се нарича нирмама, „нищо не е мое“. Нежеланието да изпълним такава строга заповед, която не се съобразява с т.нар. телесни роднини, трябва да се превъзмогне. Така ще можем да станем вигата-джвара, тоест да се избавим от паниката и апатията. Всеки според качествата и положението си има определени задължения; и всички те могат да бъдат изпълнявани в Кр̣ш̣н̣а съзнание, както беше описано по-горе. Това ще ни води по пътя на освобождението.
Este verso indica claramente el propósito del Śrīmad Bhagavad-gītā. El Señor ordena que uno se vuelva plenamente consciente de Kṛṣṇa para desempeñar los deberes, como si se tratara de una disciplina militar. Puede que un mandato como ése dificulte un poco las cosas; no obstante, hay que cumplir con los deberes y depender de Kṛṣṇa, porque ésa es la posición constitucional de la entidad viviente. La entidad viviente no puede ser feliz en un estado independiente de la cooperación del Señor Supremo, porque la posición constitucional eterna de la entidad viviente es la de subordinarse a los deseos del Señor. En consecuencia, Śrī Kṛṣṇa, como si fuera el comandante militar de Arjuna, le ordenó a este último que peleara. Uno tiene que sacrificar todo por la buena voluntad del Señor Supremo, y, al mismo tiempo, desempeñar los deberes prescritos sin considerarse propietario de nada. Arjuna no tenía que considerar la orden del Señor: solo tenía que ejecutarla. El Señor Supremo es el Alma de todas las almas. Por lo tanto, aquel que depende única y exclusivamente del Alma Suprema, sin consideraciones personales, o en otras palabras, aquel que está plenamente consciente de Kṛṣṇa, es conocido como adhyātma-cetasā. Nirāśīḥ significa que uno tiene que actuar conforme a la orden del amo, pero que no debe esperar resultados fruitivos. El cajero puede que cuente millones de pesos para su patrón, pero no exige ni un centavo para sí mismo. De igual manera, uno tiene que llegar a comprender que nada en el mundo le pertenece a ninguna persona individual, sino que todo le pertenece al Señor Supremo. Ése es el verdadero significado de mayi, o «a Mí». Y cuando uno actúa con esa clase de conciencia de Kṛṣṇa, sin duda que no se considera el propietario de nada. Ese estado de conciencia se denomina nirmama, o «nada es mío». Y si hubiera alguna renuencia a ejecutar esa severa orden, la cual no toma en cuenta a los supuestos familiares de la relación corporal, dicha renuencia debe desecharse; de ese modo, uno podrá volverse vigata-jvaraḥ, es decir, una persona que no tiene una mentalidad febril o que está libre de letargo. Todo el mundo, según sus cualidades y su posición, tiene un determinado tipo de trabajo que realizar, y todos dichos deberes pueden desempeñarse con conciencia de Kṛṣṇa, tal como se describió anteriormente. Eso lo llevará a uno al sendero de la liberación.