Skip to main content

Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 3.28

Текст

таттва-вит ту маха̄-ба̄хо
гун̣а-карма-вибха̄гайох̣
гун̣а̄ гун̣еш̣у вартанта
ити матва̄ на саджате

Дума по дума

таттва-вит – който познава Абсолютната Истина; ту – но; маха̄-ба̄хо – о, силноръки; гун̣а-карма – дейности под влияние на материята; вибха̄гайох̣ – различия; гун̣а̄х̣ – сетива; гун̣еш̣у – в сетивно наслаждение; вартанте – заети; ити – така; матва̄ – мислейки; на – никога; саджате – се привързва.

Превод

О, силноръки, този, който познава Абсолютната Истина, не използва сетива си за сетивното наслаждение, знаейки добре разликата между дейността в преданост и дейността за материални резултати.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Човек, който познава Абсолютната Истина, е наясно с мъчителното си положение в материалното общуване. Той знае, че е частица, неразделно свързана с Върховната Личност, Кр̣ш̣н̣а, и мястото му не е в материалното творение. Такъв човек осъзнава истинската си самоличност и връзка с Върховния – вечното блаженство и знание – и разбира, че по един или друг начин е попаднал в клопката на материалната представа за живота. В чистото си състояние на съществуване той е предопределен за предано служене на Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а. Затова се заема с дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание и по естествен начин става непривързан към случайните и временни дейности на материалните сетива. Той разбира, че житейското му материално положение е под висшия контрол на Бога; и не се смущава от никакви трудности, а ги приема като Божия милост. Според Шрӣмад Бха̄гаватам този, който познава Абсолютната Истина в трите ѝ различни аспекта – Брахман, Парама̄тма̄ и Върховната Божествена Личност – е наричан таттва-вит, защото знае истинската си позиция по отношение на Върховния.