ТЕКСТ 27
TEXT 27
Текст
Texto
гун̣аих̣ карма̄н̣и сарвашах̣
ахан̇ка̄ра-вимӯд̣ха̄тма̄
карта̄хам ити маняте
guṇaiḥ karmāṇi sarvaśaḥ
ahaṅkāra-vimūḍhātmā
kartāham iti manyate
Дума по дума
Palabra por palabra
пракр̣тех̣ – на материалната природа; крияма̄н̣а̄ни – се извършва; гун̣аих̣ – от гун̣ите; карма̄н̣и – дейности; сарвашах̣ – всички видове; ахан̇ка̄ра-вимӯд̣ха – объркана от фалшиво его; а̄тма̄ – душата; карта̄ – извършител; ахам – аз; ити – по такъв начин; маняте – мисли.
Превод
Traducción
Заблудена от фалшивото его, душата се мисли за извършител на дейностите, които всъщност се осъществяват от трите гун̣и на материалната природа.
El alma espiritual que está confundida por la influencia del ego falso se cree la autora de actividades que en realidad son ejecutadas por las tres modalidades de la naturaleza material.
Пояснение
Significado
Ако двама души, единият с Кр̣ш̣н̣а съзнание, а другият с материално съзнание, извършват една и съща работа, външно може да изглежда, че действат еднакво, но всъщност в тяхното положение има огромна разлика. Под влияние на фалшивото его човекът с материално съзнание мисли, че той е извършителят на всичко. Той не знае, че тялото му е механизъм, създаден от материалната природа, а тя е енергия на Върховния Бог. Материалистът не подозира, че в крайна сметка е под контрола на Кр̣ш̣н̣а. Воден от фалшивото его, той се смята за независим в своите действия и това е ярка проява на невежеството му. Той не знае, че неговите грубо и фино тяло са сътворени от материалната природа по волята на Бога и поради това физическите и умствените му дейности трябва да са посветени на Кр̣ш̣н̣а, в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Върховният Бог е познат още и като Хр̣ш̣ӣкеша – господарят на сетивата на материалното тяло, но невежият е забравил това, защото с продължителната неправилна употреба на сетивата за наслаждение той се е оказал във властта на фалшивото его, забравил вечната си връзка с Кр̣ш̣н̣а.
Dos personas, una con conciencia de Kṛṣṇa y la otra con conciencia material, trabajando de modo similar, puede que parezca que trabajan en el mismo plano, pero hay un abismo entre sus respectivas posiciones. La persona con conciencia material está convencida por el ego falso de que es la autora de todo. Ella no sabe que el mecanismo del cuerpo lo produce la naturaleza material, la cual trabaja bajo la supervisión del Señor Supremo. La persona materialista no sabe en absoluto que, en fin de cuentas, se halla bajo el control de Kṛṣṇa. La persona con ego falso se jacta de hacer todo independientemente y se atribuye todo el mérito de ello; ése es el signo de su nesciencia. Ella no sabe que este cuerpo burdo y sutil es creación de la naturaleza material, bajo la orden de la Suprema Personalidad de Dios, y como tal, sus actividades mentales y corporales deben ocuparse en el servicio de Kṛṣṇa, con conciencia de Kṛṣṇa. El hombre ignorante olvida que a la Suprema Personalidad de Dios se lo conoce como Hṛṣīkeśa, o el amo de los sentidos del cuerpo material, pues, debido a su prolongado abuso de los sentidos en la complacencia de los mismos, se encuentra de hecho confundido por el ego falso, que lo hace olvidar la relación eterna que tiene con Kṛṣṇa.