ТЕКСТ 27
TEXT 27
Текст
Verš
гун̣аих̣ карма̄н̣и сарвашах̣
ахан̇ка̄ра-вимӯд̣ха̄тма̄
карта̄хам ити маняте
guṇaiḥ karmāṇi sarvaśaḥ
ahaṅkāra-vimūḍhātmā
kartāham iti manyate
Дума по дума
Synonyma
пракр̣тех̣ – на материалната природа; крияма̄н̣а̄ни – се извършва; гун̣аих̣ – от гун̣ите; карма̄н̣и – дейности; сарвашах̣ – всички видове; ахан̇ка̄ра-вимӯд̣ха – объркана от фалшиво его; а̄тма̄ – душата; карта̄ – извършител; ахам – аз; ити – по такъв начин; маняте – мисли.
Превод
Překlad
Заблудена от фалшивото его, душата се мисли за извършител на дейностите, които всъщност се осъществяват от трите гун̣и на материалната природа.
Duše zmatená vlivem falešného ega se považuje za vykonavatele činností, které ve skutečnosti provádějí tři kvality hmotné přírody.
Пояснение
Význam
Ако двама души, единият с Кр̣ш̣н̣а съзнание, а другият с материално съзнание, извършват една и съща работа, външно може да изглежда, че действат еднакво, но всъщност в тяхното положение има огромна разлика. Под влияние на фалшивото его човекът с материално съзнание мисли, че той е извършителят на всичко. Той не знае, че тялото му е механизъм, създаден от материалната природа, а тя е енергия на Върховния Бог. Материалистът не подозира, че в крайна сметка е под контрола на Кр̣ш̣н̣а. Воден от фалшивото его, той се смята за независим в своите действия и това е ярка проява на невежеството му. Той не знае, че неговите грубо и фино тяло са сътворени от материалната природа по волята на Бога и поради това физическите и умствените му дейности трябва да са посветени на Кр̣ш̣н̣а, в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Върховният Бог е познат още и като Хр̣ш̣ӣкеша – господарят на сетивата на материалното тяло, но невежият е забравил това, защото с продължителната неправилна употреба на сетивата за наслаждение той се е оказал във властта на фалшивото его, забравил вечната си връзка с Кр̣ш̣н̣а.
Dvě osoby — jedna vědomá si Kṛṣṇy a druhá, která má hmotné vědomí — jež jsou zaměstnané stejnými činnostmi, mohou zdánlivě jednat na téže úrovni, ale ve skutečnosti se jejich postavení propastně liší. Osoba, která má hmotné vědomí, je působením falešného ega přesvědčena, že je vykonavatelem všeho. Neví, že tělo vytváří hmotná příroda, jež jedná pod dohledem Nejvyššího Pána. Materialistovi chybí poznání o tom, že z konečného hlediska je pod kontrolou Kṛṣṇy. Člověk nacházející se na úrovni falešného ega si přivlastňuje veškeré zásluhy za to, že dělá vše nezávisle, a to je známkou jeho nevědomosti. Neví, že hrubohmotné a jemnohmotné tělo jsou výtvory hmotné přírody, které vznikly na pokyn Nejvyšší Osobnosti Božství, a že činnosti těla a mysli mají být proto zaměstnány ve službě Kṛṣṇovi, v jednání s vědomím Kṛṣṇy. Nevědomá osoba zapomíná na to, že Nejvyšší, Osobnost Božství, je také známý pod jménem Hṛṣīkeśa neboli Pán smyslů hmotného těla. Člověk podléhající nevědomosti totiž dlouho zneužíval svých smyslů k získávání smyslového požitku, a následně je zmaten falešným egem, kvůli čemuž zapomíná na svůj věčný vztah s Kṛṣṇou.