ТЕКСТ 2
TEXT 2
Текст
Texto
буддхим̇ мохаясӣва ме
тад екам̇ вада нишчитя
йена шрейо 'хам а̄пнуя̄м
buddhiṁ mohayasīva me
tad ekaṁ vada niścitya
yena śreyo ’ham āpnuyām
Дума по дума
Palabra por palabra
вя̄мишрен̣а – чрез двусмислени; ива – несъмнено; ва̄кйена – думи; буддхим – разум; мохаяси – объркваш; ива – със сигурност; ме – моят; тат – следователно; екам – само един; вада – моля те, кажи; нишчитя – обясни; йена – с което; шреях̣ – истинска полза; ахам – аз; а̄пнуя̄м – мога да имам.
vyāmśreṇa — con equívocas; iva — ciertamente; vākyena — palabras; buddhim — inteligencia; mohayasi — Tú estás confundiendo; iva — ciertamente; me — mi; tat — por lo tanto; ekam — solo una; vada — por favor, di; niścitya — determinado; yena — mediante lo cual; śreyaḥ — verdadero beneficio; aham — yo; āpnuyām — pueda tener.
Превод
Traducción
Разумът ми е объркан от двусмислените ти наставления. Затова те моля, кажи ми ясно кое ще бъде най-благоприятно за мен.
Mi inteligencia se ha confundido con Tus ambiguas instrucciones, así que, por favor, dime en definitiva qué es lo más provechoso para mí.
Пояснение
Significado
В предишната глава, като увод в Бхагавад-гӣта̄, бяха обяснени различни пътища: са̄н̇кхя йога, буддхи йога, контрол над сетивата с помощта на интелигентността, безкористната работа, както и положението на начинаещия. Всичко това беше изложено несистематизирано. За да се разбере това знание и този начин на действие, се налага едно по-ясно очертаване на пътя. Затова Арджуна иска да бъдат изяснени очевидно объркващите положения, така че всеки да ги разбере без погрешно тълкуване. Въпреки че Кр̣ш̣н̣а не е имал намерение да го обърква със словесно жонгльорство, Арджуна не би могъл да следва метода на Кр̣ш̣н̣а съзнание – нито чрез пасивност, нито чрез активно служене. Тоест с въпросите си той разчиства пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание за всички, които сериозно искат да разберат загадката на Бхагавад-гӣта̄.
Como un preludio al Bhagavad-gītā, en el capítulo anterior se explicaron muchos senderos diferentes, tales como el sāṅkhya-yoga, el buddhi-yoga, el control de los sentidos mediante la inteligencia, el trabajo sin deseo fruitivo y la posición del neófito. Todo ello se presentó de un modo no sistemático. Para poder actuar y llegar a comprender todo, sería necesaria una descripción más organizada. Arjuna quería, pues, aclarar estas cosas aparentemente confusas, de modo que cualquier hombre común pudiera aceptarlas sin incurrir en malas interpretaciones. Aunque Kṛṣṇa no tenía intenciones de confundir a Arjuna con juegos de palabras, Arjuna no podía entender el proceso de conciencia de Kṛṣṇa —si se trataba de inercia o de servicio activo—. En otras palabras, con sus preguntas está despejando la senda de conciencia de Kṛṣṇa para todos los estudiantes que quieran comprender realmente el misterio del Bhagavad-gītā.