Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 3.15
Текст
брахма̄кш̣ара-самудбхавам
тасма̄т сарва-гатам̇ брахма
нитям̇ ягйе пратиш̣т̣хитам
Дума по дума
карма – дейност; брахма – от Ведите; удбхавам – създадени; виддхи – трябва да знаеш; брахма – Ведите; акш̣ара – от Върховния Брахман (Божествената Личност); самудбхавам – пряко проявени; тасма̄т – затова; сарва-гатам – всепроникващият; брахма – трансценденталност; нитям – вечно; ягйе – в жертвоприношение; пратиш̣т̣хитам – установен.
Превод
Регулираните дейности са предписани от Ведите, а Ведите произлизат непосредствено от Върховната Божествена Личност. Затова всепроникващата Трансценденталност вечно присъства в акта на жертвоприношението.
Пояснение
В този стих по-отчетливо е изразена идеята на ягя̄ртха-карма, необходимостта от дейност, насочена единствено към удовлетворение на Кр̣ш̣н̣а. Ако искаме да работим за удовлетворение на ягя-пуруш̣а, Виш̣н̣у, трябва да намерим нужните наставления в брахма, т.е. трансценденталните Веди. Ведите са кодекси, които очертават насоките за действие. Всичко, извършено без ведическа насока, се нарича викарма – своеволна или греховна дейност. Следователно, за да избегне греховните последици от своята дейност, човек винаги трябва да се ръководи от наставленията на Ведите. Както в ежедневието си работи под ръководството на държавата, така той трябва да работи и под ръководството на върховното управление на Бога. Тези ведически указания са проявени от диханието на Върховната Божествена Личност. Казва се: ася махато бхӯтася нишваситам етад яд р̣г-ведо яджур-ведах̣ са̄ма-ведо 'тхарва̄н̇гирасах̣ – „Четирите Веди – Р̣г Веда, Яджур Веда, Са̄ма Веда и Атхарва Веда – са произлезли от диханието на великата Божествена Личност“ (Бр̣хад-а̄ран̣яка Упаниш̣ад, 4.5.11). Всемогъщият Бог може да говори с диханието си, защото, както потвърждава Брахма сам̇хита̄, Той притежава могъществото да извършва с всяко едно от сетивата си дейностите на другите сетива. Казано другояче, Бог може да говори с диханието си и да опложда с очите си. И наистина, Той поглежда материалната природа и така зачева всички живи същества. След като създава, или по-точно впръсква обусловените души в утробата на материалната природа, Той им дава наставления чрез ведическата мъдрост – как да се върнат вкъщи, обратно при Бога. Не бива да забравяме, че всички обусловени души в този свят са жадни за материална наслада. Но ведическите предписания са съставени по такъв начин, че следвайки ги, човек да удовлетвори неестествените си желания и когато приключи с т.нар. „наслаждение“, да се завърне при Бога. Това е шансът на обусловените души да постигнат освобождение. Затова те трябва да следват пътя на ягя, като станат Кр̣ш̣н̣а осъзнати. Дори тези, които не са следвали предписанията на Ведите, могат да приемат принципите на Кр̣ш̣н̣а съзнание и това ще замести извършването на ведически жертвоприношения.