TEXT 1
TEXT 1
Текст
Texte
джя̄ясӣ чет карман̣ас те
мата̄ буддхир джана̄рдана
тат ким̇ карман̣и гхоре ма̄м̇
нийоджаяси кешава
jyāyasī cet karmaṇas te
matā buddhir janārdana
tat kiṁ karmaṇi ghore māṁ
niyojayasi keśava
Дума по дума
Synonyms
арджунах̣ ува̄ча – Арджуна каза; джя̄ясӣ – по-добре; чет – ако; карман̣ах̣ – от плодоносна дейност; те – от теб; мата̄ – се счита; буддхих̣ – интелигентност; джана̄рдана – о, Кр̣ш̣н̣а; тат – затова; ким – защо; карман̣и – в действие; гхоре – ужасно; ма̄м – мен; нийоджаяси – въвличаш; кешава – о, Кр̣ш̣н̣а.
arjunaḥ uvāca: Arjuna dit; jyāyasī: préférable; cet: si; karmaṇaḥ: à l’action intéressée; te: par Toi; matā: est considérée; buddhiḥ: l’intelligence; janārdana: ô Kṛṣṇa; tat: donc; kim: pourquoi; karmaṇi: une action; ghore: horrible; mām: moi; niyojayasi: Tu me fais faire; keśava: ô Kṛṣṇa.
Превод
Translation
Арджуна каза: О, Джана̄рдана, о, Кешава, защо искаш да ме въвлечеш в тази ужасна война, щом мислиш, че интелигентността е по-добра от плодоносната дейност?
Arjuna dit: Si Tu estimes que la voie de l’intelligence est préférable à celle de l’action intéressée, ô Janārdana, ô Keśava, pourquoi m’inciter à prendre part à cette horrible bataille ?
Пояснение
Purport
В предишната глава Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, описа подробно природата на душата, за да спаси близкия си приятел Арджуна от океана на материалната скръб. За духовно познание Той му препоръча пътя на буддхи йога, т.е. Кр̣ш̣н̣а съзнание. Понякога погрешно се смята, че Кр̣ш̣н̣а съзнание означава пасивност. Под влияние на такова неправилно разбиране, често се случва човек да се оттегли на свято място с намерението да стане напълно Кр̣ш̣н̣а осъзнат, като повтаря святото име на Бога в уединение. Но уединението не се препоръчва на необучения във философията на Кр̣ш̣н̣а съзнание, защото всичко, което той би могъл да постигне, е евтината почит на наивните хора. Арджуна също мисли, че буддхи йога – Кр̣ш̣н̣а съзнание, или използване на интелигентността за напредък в духовното знание – означава оттегляне от активния живот, аскетизъм и въздържание на усамотено място. С други думи, той иска да избегне сражението, като използва за претекст Кр̣ш̣н̣а съзнание. Но понеже е искрен ученик, излага проблема си пред своя учител Кр̣ш̣н̣а и пита как е най-добре да постъпи. В отговор в настоящата трета глава Бог Кр̣ш̣н̣а подробно обяснява какво представлява карма йога – работата в Кр̣ш̣н̣а съзнание.
Śrī Kṛṣṇa, la Personne Suprême, a parlé en détail dans le chapitre précédent de la nature de l’âme afin de sortir Arjuna, Son ami intime, de l’océan d’affliction dans lequel il est plongé. Il lui a recommandé de suivre la voie du buddhi-yoga, la voie de la conscience de Kṛṣṇa.
Certains croient que la conscience de Kṛṣṇa implique l’inaction. Ils se retirent dans un endroit isolé et essaient de devenir pleinement conscients de Dieu en chantant Son saint nom. Mais à moins d’être versé dans la philosophie de la conscience de Kṛṣṇa, il n’est pas recommandé d’agir ainsi. Tout au plus y gagnerait-on la vénération facile d’un public naïf.
Arjuna croit, lui aussi, que la conscience de Kṛṣṇa, le buddhi-yoga (le développement du savoir spirituel au moyen de l’intelligence), consiste à se retirer de la vie active pour accomplir des austérités et faire pénitence en un lieu solitaire. Ainsi cherche-t-il habilement à éviter le combat sous couvert de la conscience de Kṛṣṇa. Mais en disciple sincère, il soumet la question à son maître, Kṛṣṇa, Le priant de lui indiquer la meilleure voie à suivre. Le Seigneur lui répond dans ce troisième chapitre, en lui expliquant de manière détaillée le karma-yoga, ou l’art d’agir dans la conscience de Kṛṣṇa.