Skip to main content

ВТОРА ГЛАВА

Глава вторая

Обобщено съдържание на Бхагавад-гӣта̄

Краткое изложение «Бхагавад-гиты»

ТЕКСТ 1:
Сан̃джая каза: Като вижда Арджуна обзет от състрадание, потиснат и с насълзени очи, Мадхусӯдана, Кр̣ш̣н̣а, изрича следните думи.
ТЕКСТ 1:
Санджая сказал: Увидев, что Арджуна охвачен состраданием и скорбью, а глаза его полны слез, Мадхусудана, Кришна, произнес такие слова.
ТЕКСТ 2:
Върховната Божествена Личност каза: Мой скъпи Арджуна, откъде се появи тази слабост у теб! Такова поведение е недостойно за този, който познава истинските ценности в живота. То не води към рая, а към позор.
ТЕКСТ 2 :
Верховный Господь сказал: О Арджуна, как могла эта скверна одолеть тебя? Такое поведение недостойно того, кто знает истинную цель жизни. Оно приведет человека не в рай, а к бесславию.
ТЕКСТ 3:
О, сине на Пр̣тха̄, не се поддавай на това унизително безсилие. То не ти подобава! Изостави тази дребнава слабост на сърцето и се изправи, о, усмирителю на враговете.
ТЕКСТ 3 :
О сын Притхи, не поддавайся унизительному малодушию. Оно не подобает тебе. Вырви из сердца эту постыдную слабость и воспрянь, о герой, карающий врагов.
ТЕКСТ 4:
Арджуна каза: О, покорителю на враговете, о, Мадхусӯдана, как по време на битката ще обстрелвам със стрели мъже, достойни за почитта ми като Бхӣш̣ма и Дрон̣а?
ТЕКСТ 4 :
Арджуна сказал: О покоритель врагов, сразивший демона Мадху, могу ли я выпускать стрелы в таких людей, как Бхишма и Дрона, которых я должен боготворить?
ТЕКСТ 5:
По-добре да живея от подаяния, отколкото с цената на живота на тези велики души, моите учители. Макар да желаят материален успех, те са по-високопоставени от мен. Ако бъдат убити, всичко, на което се радваме, ще бъде опетнено с кръв.
ТЕКСТ 5 :
Уж лучше просить подаяние, чем существовать ценою гибели великих душ, которых я считаю своими учителями. Пусть ими движет корысть, они все равно остаются моими наставниками. Если они погибнут, все то, чем мы собираемся наслаждаться, будет запятнано их кровью.
ТЕКСТ 6:
Не знаем кое е по-добре – да ги победим или да бъдем победени. Ако убием синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, строени пред нас на бойното поле, животът ни напълно губи смисъл.
ТЕКСТ 6 :
Еще не известно, что лучше для нас: победить их или потерпеть поражение. Если мы убьем сыновей Дхритараштры, жизнь потеряет для нас всякий смысл. Но вот они стоят перед нами на поле боя.
ТЕКСТ 7:
Объркан съм относно моя дълг и съм изгубил самообладание поради скъперническа слабост. В това състояние те моля да ми кажеш кое наистина е най-добро за мен. Сега аз съм твой ученик и душа, отдадена на теб. Моля те, наставлявай ме.
ТЕКСТ 7 :
Я больше не знаю, в чем состоит мой долг, и постыдная слабость скупца лишила меня самообладания. Поэтому прошу, скажи прямо, что лучше для меня. Отныне я Твой ученик и душа, предавшаяся Тебе, — наставляй же меня.
ТЕКСТ 8:
Не намирам начин да прогоня скръбта, която ме изпепелява. Не съм способен да я преодолея, дори да спечеля процъфтяващо, несравнимо царство на Земята, с власт като тази на полубоговете в рая.
ТЕКСТ 8 :
Я не знаю, как совладать с этой иссушающей меня скорбью. Я не смогу избавиться от нее, даже если завоюю процветающее земное царство, которому не будут грозить никакие враги, и обрету власть, какой обладают небожители.
ТЕКСТ 9:
Сан̃джая каза: След като изрече тези слова, Арджуна, покорителят на враговете, каза на Кр̣ш̣н̣а: „Говинда, аз няма да се сражавам“. И замълча.
ТЕКСТ 9 :
Санджая продолжал: Произнеся эти обращенные к Кришне слова, Арджуна, покоритель врагов, промолвил: «Говинда, я не буду сражаться» — и умолк.
ТЕКСТ 10:
О, потомъко на Бхарата, в този момент Кр̣ш̣н̣а, застанал между двете армии, каза с усмивка следните думи на покосения от скръб Арджуна.
ТЕКСТ 10 :
О потомок Бхараты, тогда Кришна, находясь между двумя армиями, с улыбкой сказал охваченному горем Арджуне следующее.
ТЕКСТ 11:
Върховната Божествена Личност каза: Докато произнасяш учени слова, ти скърбиш за нещо, което не си заслужава скръбта. Истински мъдрите не оплакват нито живите, нито мъртвите.
ТЕКСТ 11 :
Верховный Господь сказал: Ведя ученые речи, ты сокрушаешься о том, что недостойно скорби. Мудрые люди не скорбят ни о мертвых, ни о живых.
ТЕКСТ 12:
Никога не е имало време, когато Аз не съм съществувал, нито ти, нито тези царе, нито в бъдеще някой от нас ще престане да съществува.
ТЕКСТ 12 :
Не было такого времени, когда бы не существовал Я, ты и все эти цари, и в будущем никто из нас не перестанет существовать.
ТЕКСТ 13:
Както въплътената душа постепенно преминава от детство към младост и после към старост, така в мига на смъртта тя преминава в друго тяло. Една уравновесена личност не се смущава от подобна промяна.
ТЕКСТ 13 :
Воплотившаяся в теле душа постепенно меняет тело ребенка на тело юноши, а затем на тело старика, и точно так же после смерти она переходит в другое тело. Трезвомыслящего человека такая перемена не смущает.
ТЕКСТ 14:
О, сине на Кунтӣ, щастието и нещастието идват и си отиват, както се сменят зимата и лятото. Те възникват от сетивното възприятие, о, потомъко на Бхарата, и човек трябва да се научи невъзмутимо да ги търпи.
ТЕКСТ 14 :
О сын Кунти, счастье и горе приходят и уходят, сменяя друг друга, как зима и лето. Они возникают от соприкосновения чувств с объектами восприятия, о потомок Бхараты, поэтому нужно научиться терпеливо переносить их, оставаясь невозмутимым.
ТЕКСТ 15:
О, най-добър сред хората (Арджуна), този, който не се влияе от щастие и нещастие, непоколебим и в двете, наистина е достоен за освобождение.
ТЕКСТ 15 :
О лучший из людей, тот, кого не выводят из равновесия радости и невзгоды, кто всегда остается спокойным и невозмутимым, воистину достоин освобождения.
ТЕКСТ 16:
Мъдреците, прозрели истината, са стигнали до заключението, че в несъществуващото (материалното тяло) няма трайност, а във вечното (душата) няма промяна. Те са стигнали до това заключение чрез изучаване природата и на двете.
ТЕКСТ 16 :
Мудрецы, узревшие истину, пришли к заключению о бренности несуществующего [материального тела] и о неизменности вечного [души]. Они сделали этот вывод, тщательно изучив природу того и другого.
ТЕКСТ 17:
Знай, че това, което прониква цялото тяло, е неразрушимо. Никой не може да унищожи нетленната душа.
ТЕКСТ 17 :
Знай же: то, чем пронизано материальное тело, неразрушимо. Никто не может уничтожить бессмертную душу.
ТЕКСТ 18:
Единствено материалното тяло на неунищожимото, неизмеримо и вечно живо същество е обречено да загине. Затова сражавай се, о, потомъко на Бхарата.
ТЕКСТ 18 :
Материальное тело вечного, неуничтожимого и неизмеримого живого существа обречено на смерть. Поэтому сражайся, о потомок Бхараты!
ТЕКСТ 19:
Този, който мисли живото същество за убиец или за жертва, не притежава знание, защото душата не убива и не може да бъде убита.
ТЕКСТ 19:
Тот, кто считает живое существо убийцей, так же как и тот, кто думает, что оно может быть убито, не обладает знанием, ибо душа не убивает и не может быть убита.
ТЕКСТ 20:
За душата няма раждане и смърт. Тя никога не е възниквала, не възниква и няма да възникне. Тя е неродена, вечна, винаги съществуваща и изначална. Тя не загива, когато тялото загине.
ТЕКСТ 20 :
Душа не рождается и не умирает. Она никогда не возникала, не возникает и не возникнет. Она нерожденная, вечная, всегда существующая и изначальная. Она не гибнет, когда погибает тело.
ТЕКСТ 21:
О, Па̄ртха, как една личност, която знае, че душата е неразрушима и вечна, неродена и неизменна, може да убие някого или да застави някого да убива?
ТЕКСТ 21 :
О Партха, как человек, знающий, что душа неразрушима и вечна, что она нерожденная и неизменная, может убить кого-либо или заставить убивать?
ТЕКСТ 22:
Както човек сменя старите си дрехи с нови, така душата получава нови материални тела, изоставяйки старите и безполезните.
ТЕКСТ 22 :
Как человек, снимая старые одежды, надевает новые, так и душа входит в новые материальные тела, оставляя старые и бесполезные.
ТЕКСТ 23:
Душата не може да бъде нарязана на парчета с никакво оръжие, нито изгорена от огън, нито намокрена от вода или изсушена от вятър.
ТЕКСТ 23 :
Душу нельзя рассечь никаким оружием, сжечь огнем, намочить водой или иссушить ветром.
ТЕКСТ 24:
Тази индивидуална душа е нерушима и неразтворима; тя не може да бъде изгорена, нито изсушена. Тя съществува винаги и навсякъде, неизменна, неподвижна, вечно същата.
ТЕКСТ 24 :
Эту индивидуальную душу нельзя разбить на куски, растворить, сжечь или иссушить. Неизменная, неподвижная и вечная, она пребывает повсюду и всегда сохраняет свои свойства.
ТЕКСТ 25:
Душата е невидима, невъобразима, непроменяема. Знаейки това, ти не трябва да скърбиш за тялото.
ТЕКСТ 25 :
Душа невидима, непостижима и неизменна. Зная это, ты не должен скорбеть о теле.
ТЕКСТ 26:
Ако въпреки всичко мислиш, че душата (или признаците на живот) постоянно се ражда и умира навеки, пак нямаш причина за скръб, о, силноръки.
ТЕКСТ 26 :
Но даже если ты думаешь, что душа [или признаки жизни] постоянно рождается и навеки умирает, у тебя все равно нет причин для скорби, о могучерукий Арджуна.
ТЕКСТ 27:
За всеки, който се е родил, е сигурно, че ще умре и след смъртта ще се роди отново. Ето защо в неизбежното изпълнение на своя дълг не бива да скърбиш.
ТЕКСТ 27 :
Тот, кто родился, непременно умрет, а после смерти снова появится на свет. Это неизбежно, поэтому, исполняя свой долг, ты не должен предаваться скорби.
ТЕКСТ 28:
Всички сътворени същества са непроявени в началото, проявени в междинния си етап и отново непроявени, когато изчезнат. Така че струва ли си да скърбиш?
ТЕКСТ 28 :
Вначале все сотворенные существа находятся в непроявленном состоянии. На промежуточном этапе творения они проявляются, а после уничтожения вселенной вновь переходят в непроявленное состояние. Так стоит ли оплакивать их?
ТЕКСТ 29:
Някои гледат на душата като нещо удивително, някои я описват като удивителна, някои чуват, че е удивителна, а други, дори след като са чули за нея, не могат да я разберат.
ТЕКСТ 29 :
Одни смотрят на душу как на чудо, другие говорят о ней как о чуде, третьи слышат, что она подобна чуду, а есть и такие, кто, даже услышав о душе, не могут постичь ее.
ТЕКСТ 30:
О, потомъко на Бхарата, този, който обитава тялото, е невъзможно да бъде убит. Затова не трябва да скърбиш за никое живо същество.
ТЕКСТ 30 :
О потомок Бхараты, того, кто пребывает в теле, невозможно уничтожить. Поэтому ты не должен скорбеть ни об одном живом существе.
ТЕКСТ 31:
Що се отнася до дълга ти на кш̣атрия, знай, че няма по-добра работа от това да защитаваш устоите на религията. Затова не се колебай.
ТЕКСТ 31 :
Что же касается твоего долга, то знай, что для тебя как для кшатрия нет лучшего занятия, чем сражаться за устои религии. Стало быть, у тебя нет причин для колебаний.
ТЕКСТ 32:
О, Па̄ртха, щастливи са тези кш̣атрии, при които възможността да се сражават идва сама, без да са я търсили, защото тя им отваря вратите към рая.
ТЕКСТ 32 :
О Партха, счастливы те кшатрии, к которым возможность сражаться приходит сама собой, открывая перед ними врата рая.
ТЕКСТ 33:
Но ако не изпълниш религиозния дълг да се сражаваш, ще си навлечеш греха от този отказ и ще загубиш славата си на воин.
ТЕКСТ 33 :
Но, отказавшись сражаться, ты навлечешь на себя грех пренебрежения своим религиозным долгом, и твоя слава воина померкнет.
ТЕКСТ 34:
Хората вечно ще говорят за позора ти, а за уважавания човек безчестието е по-лошо от смъртта.
ТЕКСТ 34 :
Во все времена люди будут говорить о твоем позоре, а для человека с именем бесчестье хуже смерти.
ТЕКСТ 35:
Великите военачалници, ценили толкова високо твоето име и слава, ще помислят, че си напуснал бойното поле от страх и ще те смятат за нищожество.
ТЕКСТ 35 :
Великие военачальники, которые были о тебе столь высокого мнения, решат, что только страх заставил тебя покинуть поле боя, и сочтут тебя ничтожеством.
ТЕКСТ 36:
Враговете ще започнат да те хулят и да се присмиват на слабостта ти. Какво би могло да бъде по-мъчително за теб?
ТЕКСТ 36 :
Враги станут хулить тебя и смеяться над твоей немощью. Что может быть мучительней этого?
ТЕКСТ 37:
О, сине на Кунтӣ, ти или ще загинеш на бойното поле и ще достигнеш райските планети, или ще победиш и ще се радваш на царство на земята. Затова стани и се сражавай с решителност.
ТЕКСТ 37 :
О сын Кунти, либо ты погибнешь в бою и достигнешь райских планет, либо победишь и будешь наслаждаться земным царством. Поэтому наберись решимости, встань и сражайся!
ТЕКСТ 38:
Сражавай се в името на самото сражение, без мисъл за щастие или нещастие, загуба или печалба, победа или поражение. Така ти никога няма да си навлечеш грехове.
ТЕКСТ 38 :
Сражайся во имя сражения и не думай о счастье и горе, потерях и приобретениях, победе и поражении. Действуя так, ты никогда не навлечешь на себя греха.
ТЕКСТ 39:
До този момент Аз ти изложих това знание аналитично, а сега ще говоря от гледна точка на безкористното действие. О, сине на Пр̣тха̄, ако действаш с това знание, ще се освободиш от робството на дейността.
ТЕКСТ 39 :
До сих пор Я излагал тебе это знание аналитически, а теперь буду говорить о нем с точки зрения бескорыстной деятельности. О сын Притхи, действуя в соответствии с этим знанием, ты освободишься от рабства последствий своей деятельности.
ТЕКСТ 40:
Тези усилия не са напразни, нищо не се губи – дори малкият напредък по този път закриля човека от най-големите опасности и страхове.
ТЕКСТ 40 :
Тот, кто встал на этот путь, ничего не теряет, и ни одно его усилие не пропадает даром. Даже незначительное продвижение по этому пути оградит человека от величайшей опасности.
ТЕКСТ 41:
Всички, които вървят по този път, са решителни и целеустремени и целта им е само една. О, обично дете на Куру, разумът на нерешителните е твърде разклонен.
ТЕКСТ 41 :
Идущие этим путем решительны и целеустремленны, и у них одна цель. О потомок Куру, многоветвист разум тех, кто нерешителен.
ТЕКСТОВЕ 42 – 43:
Хората с ограничено знание са привлечени от цветистия език на Ведите, в които се препоръчват различни плодоносни дейности за достигане до райските планети, добро раждане, власт и т.н. Желаейки сетивно наслаждение и разкошен живот, такива хора казват, че няма нищо по-висше от това.
ТЕКСТЫ 42-43 :
Людей со скудными знаниями очень привлекает цветистый язык Вед, которые призывают их совершать различные кармические обряды и ритуалы, чтобы подняться на райские планеты, родиться в богатой и знатной семье, обрести могущество и многое другое. Стремясь к чувственным удовольствиям и роскошной жизни, такие люди говорят, что нет ничего превыше этого.
ТЕКСТ 44:
В объркания ум на привързаните към сетивно наслаждение и материален разкош няма място за решително предано служене на Върховния Бог.
ТЕКСТ 44 :
Тем, кто слишком привязан к чувственным удовольствиям и материальному богатству и чей ум из-за этого все время пребывает в заблуждении, не хватает решимости посвятить себя преданному служению Верховному Господу.
ТЕКСТ 45:
Основна тема на Ведите са трите гун̣и на материалната природа. Издигни се над тези гун̣и, о, Арджуна. Бъди свободен от всички двойствености, избави се от стремежа към печалба и сигурност и постигни своето истинско „аз“.
ТЕКСТ 45 :
В Ведах в основном говорится о деятельности в трех гунах материальной природы. Поднимись же над этими гунами, о Арджуна. Перестань зависеть от всех проявлений двойственности, избавься от стремления приобрести или сохранить что-либо в этом мире и утвердись в понимании своего истинного «я».
ТЕКСТ 46:
Всички нужди, които удовлетворява малкият кладенец, са удовлетворени наведнъж от големия водоизточник. По същия начин всички блага, описани във Ведите, се постигат от този, който знае висшата им цел.
ТЕКСТ 46 :
Все нужды, которые удовлетворяет маленький колодец, может сразу удовлетворить большой водоем. Подобно этому, тот, кому известно высшее назначение Вед, обретает все описанные в них блага.
ТЕКСТ 47:
Можеш да изпълняваш предписаните си задължения, но нямаш право на плодовете от труда си. Никога не смятай, че резултатът от твоите действия зависи от теб и никога не се отказвай от изпълнението на дълга си.
ТЕКСТ 47 :
Ты можешь выполнять предписанные тебе обязанности, но у тебя нет права наслаждаться плодами своего труда. Никогда не считай, что результаты твоих действий зависят от тебя, но при этом и не отказывайся от выполнения своих обязанностей.
ТЕКСТ 48:
О, Арджуна, изпълнявай дълга си невъзмутимо, без привързаност към успех или поражение. Такова самообладание се нарича йога.
ТЕКСТ 48 :
О Арджуна, выполняй свой долг невозмутимо, без привязанности, не беспокоясь о победе или поражении. Такое умение владеть собой называют йогой.
ТЕКСТ 49:
О, Дханан̃джая, служи предано и стой надалеч от нисши дейности; с такова съзнание се отдай на Бога. Тези, които искат да се наслаждават на плодовете от труда си, са скъперници.
TEXT 49:
О Дхананджая, силой преданного служения отбрось всю порочную деятельность и в таком умонастроении вручи себя Господу. Только скупцы стремятся к плодам своего труда.
ТЕКСТ 50:
Човек, зает в предано служене, още в този живот се освобождава от последиците на добрите и лошите си постъпки. Затова стреми се към йога, която е изкуството да се действа.
ТЕКСТ 50 :
Тот, кто преданно служит Господу, уже в этой жизни освобождается от последствий хороших и дурных поступков. Поэтому посвяти жизнь йоге, которая является искусством деятельности.
ТЕКСТ 51:
Като служат на Бога, великите мъдреци и предани се освобождават от резултатите на дейността си в материалния свят. Свободни от кръговрата на раждане и смърт, те достигат обителта на Бога, където няма страдания.
ТЕКСТ 51 :
Служа Господу, великие мудрецы и преданные сбрасывают бремя последствий своей деятельности в материальном мире. Так они вырываются из круговорота рождения и смерти и достигают обители Бога, где не бывает страданий.
ТЕКСТ 52:
Когато разумът ти се измъкне от гъстата гора на илюзията, ще станеш равнодушен към всичко, което си чул, и към всичко, което ще чуеш.
ТЕКСТ 52 :
Когда твой разум выберется из дебрей иллюзии, ты станешь безразличным ко всему, что тебе доводилось слышать и что еще предстоит услышать.
ТЕКСТ 53:
Когато цветистият език на Ведите престане да вълнува ума ти и той остава постоянно в транса на себепознанието, ти си постигнал божествено съзнание.
ТЕКСТ 53 :
Когда цветистый язык Вед перестанет волновать твой ум и когда ты, постигнув свое истинное «я», будешь постоянно пребывать в духовном трансе, ты обретешь божественное сознание.
ТЕКСТ 54:
Арджуна каза: О, Кр̣ш̣н̣а, как може да бъде разпознат човек с такова божествено съзнание? За какво говори той, какъв е неговият език? Как седи и как върви?
ТЕКСТ 54 :
Арджуна сказал: О Кришна, как распознать человека, обладающего этим божественным сознанием? О чем он говорит и как выражает свои мысли? Как он сидит и как ходит?
ТЕКСТ 55:
Върховната Божествена Личност каза: О, Па̄ртха, когато човек изостави разнообразните желания за сетивно наслаждение, плод на умствена фантазия, и умът му, пречистен, намери удовлетворение единствено в себето, тогава той е в чисто трансцендентално съзнание.
ТЕКСТ 55 :
Верховный Господь сказал: О Партха, о человеке, который очистил свой ум от всех желаний, берущих начало в чувствах, и черпает удовлетворение только в своем истинном «я», говорят, что он обладает чистым, божественным сознанием.
ТЕКСТ 56:
Човек, който невъзмутимо търпи тристранните страдания и не се въодушевява от щастието, освободен от привързаност, страх и гняв, е считан за мъдрец с устойчив ум.
ТЕКСТ 56:
Того, кто остается невозмутимым, терпя тройственные страдания, кто не восторгается, когда к нему приходит счастье, и кто избавился от привязанностей, страха и гнева, называют мудрецом, обуздавшим свой ум.
ТЕКСТ 57:
В материалния свят този, който не се влияе от постигналото го добро или зло, не го възхвалява, нито го презира, е твърдо установен в съвършено знание.
ТЕКСТ 57 :
Тот, кто, живя в материальном мире, свободен от мирских привязанностей, кто не слишком радуется, когда с ним случается что- то хорошее, и не злится, когда случается что-то дурное, обладает совершенным знанием.
ТЕКСТ 58:
Този, който може да отдръпва сетивата си от сетивните обекти, както костенурката прибира крайниците си в черупката, е твърдо установен в съвършено съзнание.
ТЕКСТ 58 :
Тот, кто, подобно черепахе, втягивающей голову и конечности в панцирь, способен отводить свои чувства от объектов чувственного восприятия, обладает устойчивым, духовным разумом.
ТЕКСТ 59:
Въплътената душа може да се въздържа от сетивно наслаждение, но вкусът ѝ към сетивните обекти остава. Когато изпита по-висш вкус и прекрати това обвързване, тя постига устойчиво съзнание.
ТЕКСТ 59 :
Даже воздерживаясь от чувственных удовольствий, воплощенная в теле душа сохраняет вкус к ним. Но, познав более возвышенный вкус, она утрачивает интерес к объектам чувств, доставляющим наслаждение, и утверждается в духовном сознании.
ТЕКСТ 60:
Сетивата са толкова силни и необуздани, о, Арджуна, че насила отклоняват ума дори на здравомислещ човек, стремящ се да ги контролира.
ТЕКСТ 60 :
Чувства так могущественны и напористы, о Арджуна, что способны силой увлечь за собой ум даже того, кто владеет духовным знанием и старается обуздать их.
ТЕКСТ 61:
Този, който обуздава сетивата си, като ги държи под контрол и съсредоточава съзнанието си върху мен, се нарича човек с устойчив разум.
ТЕКСТ 61 :
Того, кто, обуздав чувства и держа их в повиновении, сосредоточивает ум на Мне, называют человеком с устойчивым разумом.
ТЕКСТ 62:
Докато съзерцава обектите на сетивата, човек развива привързаност към тях. От тази привързаност се поражда похот, а от похотта възниква гневът.
ТЕКСТ 62 :
Созерцая объекты, приносящие наслаждение чувствам, человек развивает привязанность к ним, из привязанности рождается вожделение, а из вожделения — гнев.
ТЕКСТ 63:
Гневът поражда пълна заблуда, заблудата обърква паметта. Когато паметта е объркана, човек губи интелигентността си, а без интелигентност той отново пада в блатото на материалния живот.
ТЕКСТ 63 :
Гнев порождает полное заблуждение, а заблуждение затмевает память. Вслед за памятью пропадает разум, и тогда, лишившись разума, человек снова погружается в пучину материальной жизни.
ТЕКСТ 64:
Но човекът, свободен от привързаност и неприязън и способен да контролира сетивата си с помощта на регулиращите принципи за освобождение, може да спечели изцяло милостта на Бога.
ТЕКСТ 64:
Но тот, кто, следуя регулирующим принципам свободы, избавился от всякой привязанности и неприязни и держит свои чувства в узде, может в полной мере обрести милость Господа.
ТЕКСТ 65:
За този, който е удовлетворен (в Кр̣ш̣н̣а съзнание), тристранните страдания на материалното битие вече не съществуват. В такова съзнание интелигентността му скоро укрепва.
ТЕКСТ 65 :
Для того, кто, идя этим путем, обрел удовлетворение [в сознании Кришны], уже не существует тройственных страданий. Благодаря этому удовлетворению разум человека быстро становится устойчивым.
ТЕКСТ 66:
Този, който не е свързан с Върховния (в Кр̣ш̣н̣а съзнание), няма нито трансцендентална интелигентност, нито устойчив ум, без които е невъзможно да се намери спокойствие. А как може да има щастие без спокойствие?
ТЕКСТ 66 :
Тот, кто не установил связь со Всевышним [в сознании Кришны], не способен одухотворить свой разум и сосредоточить ум. Такой человек не знает умиротворения, а без умиротворения разве можно быть счастливым?
ТЕКСТ 67:
Както силният вятър отнася лодката във водата, така дори само едно от блуждаещите сетива, върху което се съсредоточи умът, може да отнесе интелигентността на човека.
ТЕКСТ 67 :
Как сильный порыв ветра уносит лодку, так даже одно свободно блуждающее чувство, на котором сосредоточен ум человека, может увлечь за собой его разум.
ТЕКСТ 68:
Затова, о, силноръки, този, който е отдръпнал сетивата от сетивните обекти, несъмнено притежава устойчива интелигентност.
ТЕКСТ 68 :
Потому, о могучерукий Арджуна, тот, кто отстранил свои чувства от объектов чувств, несомненно, обладает устойчивым разумом.
ТЕКСТ 69:
Това, което за всички живи същества е нощ, за себеовладеният е време за пробуждане. И това, което за всички живи същества е време за пробуждане, за вглъбения в себе си мъдрец е нощ.
ТЕКСТ 69 :
То, что для всех существ ночь, для владеющего собой время бодрствования; когда же все существа пробуждаются, для мудреца, чей взгляд обращен внутрь, наступает ночь.
ТЕКСТ 70:
Човек, необезпокояван от постоянния прилив на желания, е подобен на океана с нахлуващите в него реки – те непрестанно го пълнят, но той остава неизменен. Само такъв човек постига мир, а не този, който се стреми да удовлетвори желанията си.
ТЕКСТ 70 :
Тот, кого не беспокоит непрерывный поток желаний, подобен океану, который никогда не выходит из берегов, хотя в него впадает множество рек. Только такой человек способен обрести умиротворение, а не тот, кто стремится удовлетворить свои желания.
ТЕКСТ 71:
Личност, която е изоставила желанията за сетивно наслаждение, живее свободна от желания, отхвърлила е всяко чувство за собственост и се е избавила от фалшивото его – само тя може да постигне истински мир.
ТЕКСТ 71 :
Истинное умиротворение обретает лишь тот, кто полностью изжил в себе стремление к чувственным удовольствиям, свободен от желаний, не считает себя обладателем чего-либо и избавился от ложного эго.
ТЕКСТ 72:
Такъв е пътят на духовния и благочестив живот – постигайки го, човек не е объркан. Ако е установен така и в мига на смъртта, той ще влезе в царството на Бога.
ТЕКСТ 72 :
Таков путь духовной жизни, посвященной Богу. Вступив на него, человек освобождается от оков иллюзии, и, даже если божественное сознание придет к нему лишь перед самой смертью, он получит право войти в царство Бога.