ВТОРА ГЛАВА
Глава вторая
Обобщено съдържание на Бхагавад-гӣта̄
Краткое изложение «Бхагавад-гиты»
- ТЕКСТ 2:
- Върховната Божествена Личност каза: Мой скъпи Арджуна, откъде се появи тази слабост у теб! Такова поведение е недостойно за този, който познава истинските ценности в живота. То не води към рая, а към позор.
- ТЕКСТ 2 :
- Верховный Господь сказал: О Арджуна, как могла эта скверна одолеть тебя? Такое поведение недостойно того, кто знает истинную цель жизни. Оно приведет человека не в рай, а к бесславию.
- ТЕКСТ 3:
- О, сине на Пр̣тха̄, не се поддавай на това унизително безсилие. То не ти подобава! Изостави тази дребнава слабост на сърцето и се изправи, о, усмирителю на враговете.
- ТЕКСТ 3 :
- О сын Притхи, не поддавайся унизительному малодушию. Оно не подобает тебе. Вырви из сердца эту постыдную слабость и воспрянь, о герой, карающий врагов.
- ТЕКСТ 4:
- Арджуна каза: О, покорителю на враговете, о, Мадхусӯдана, как по време на битката ще обстрелвам със стрели мъже, достойни за почитта ми като Бхӣш̣ма и Дрон̣а?
- ТЕКСТ 4 :
- Арджуна сказал: О покоритель врагов, сразивший демона Мадху, могу ли я выпускать стрелы в таких людей, как Бхишма и Дрона, которых я должен боготворить?
- ТЕКСТ 5:
- По-добре да живея от подаяния, отколкото с цената на живота на тези велики души, моите учители. Макар да желаят материален успех, те са по-високопоставени от мен. Ако бъдат убити, всичко, на което се радваме, ще бъде опетнено с кръв.
- ТЕКСТ 5 :
- Уж лучше просить подаяние, чем существовать ценою гибели великих душ, которых я считаю своими учителями. Пусть ими движет корысть, они все равно остаются моими наставниками. Если они погибнут, все то, чем мы собираемся наслаждаться, будет запятнано их кровью.
- ТЕКСТ 6:
- Не знаем кое е по-добре – да ги победим или да бъдем победени. Ако убием синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, строени пред нас на бойното поле, животът ни напълно губи смисъл.
- ТЕКСТ 6 :
- Еще не известно, что лучше для нас: победить их или потерпеть поражение. Если мы убьем сыновей Дхритараштры, жизнь потеряет для нас всякий смысл. Но вот они стоят перед нами на поле боя.
- ТЕКСТ 7:
- Объркан съм относно моя дълг и съм изгубил самообладание поради скъперническа слабост. В това състояние те моля да ми кажеш кое наистина е най-добро за мен. Сега аз съм твой ученик и душа, отдадена на теб. Моля те, наставлявай ме.
- ТЕКСТ 7 :
- Я больше не знаю, в чем состоит мой долг, и постыдная слабость скупца лишила меня самообладания. Поэтому прошу, скажи прямо, что лучше для меня. Отныне я Твой ученик и душа, предавшаяся Тебе, — наставляй же меня.
- ТЕКСТ 8:
- Не намирам начин да прогоня скръбта, която ме изпепелява. Не съм способен да я преодолея, дори да спечеля процъфтяващо, несравнимо царство на Земята, с власт като тази на полубоговете в рая.
- ТЕКСТ 8 :
- Я не знаю, как совладать с этой иссушающей меня скорбью. Я не смогу избавиться от нее, даже если завоюю процветающее земное царство, которому не будут грозить никакие враги, и обрету власть, какой обладают небожители.
- ТЕКСТ 9:
- Сан̃джая каза: След като изрече тези слова, Арджуна, покорителят на враговете, каза на Кр̣ш̣н̣а: „Говинда, аз няма да се сражавам“. И замълча.
- ТЕКСТ 9 :
- Санджая продолжал: Произнеся эти обращенные к Кришне слова, Арджуна, покоритель врагов, промолвил: «Говинда, я не буду сражаться» — и умолк.
- ТЕКСТ 10:
- О, потомъко на Бхарата, в този момент Кр̣ш̣н̣а, застанал между двете армии, каза с усмивка следните думи на покосения от скръб Арджуна.
- ТЕКСТ 10 :
- О потомок Бхараты, тогда Кришна, находясь между двумя армиями, с улыбкой сказал охваченному горем Арджуне следующее.
- ТЕКСТ 11:
- Върховната Божествена Личност каза: Докато произнасяш учени слова, ти скърбиш за нещо, което не си заслужава скръбта. Истински мъдрите не оплакват нито живите, нито мъртвите.
- ТЕКСТ 11 :
- Верховный Господь сказал: Ведя ученые речи, ты сокрушаешься о том, что недостойно скорби. Мудрые люди не скорбят ни о мертвых, ни о живых.
- ТЕКСТ 12:
- Никога не е имало време, когато Аз не съм съществувал, нито ти, нито тези царе, нито в бъдеще някой от нас ще престане да съществува.
- ТЕКСТ 12 :
- Не было такого времени, когда бы не существовал Я, ты и все эти цари, и в будущем никто из нас не перестанет существовать.
- ТЕКСТ 13:
- Както въплътената душа постепенно преминава от детство към младост и после към старост, така в мига на смъртта тя преминава в друго тяло. Една уравновесена личност не се смущава от подобна промяна.
- ТЕКСТ 13 :
- Воплотившаяся в теле душа постепенно меняет тело ребенка на тело юноши, а затем на тело старика, и точно так же после смерти она переходит в другое тело. Трезвомыслящего человека такая перемена не смущает.
- ТЕКСТ 14:
- О, сине на Кунтӣ, щастието и нещастието идват и си отиват, както се сменят зимата и лятото. Те възникват от сетивното възприятие, о, потомъко на Бхарата, и човек трябва да се научи невъзмутимо да ги търпи.
- ТЕКСТ 14 :
- О сын Кунти, счастье и горе приходят и уходят, сменяя друг друга, как зима и лето. Они возникают от соприкосновения чувств с объектами восприятия, о потомок Бхараты, поэтому нужно научиться терпеливо переносить их, оставаясь невозмутимым.
- ТЕКСТ 15:
- О, най-добър сред хората (Арджуна), този, който не се влияе от щастие и нещастие, непоколебим и в двете, наистина е достоен за освобождение.
- ТЕКСТ 15 :
- О лучший из людей, тот, кого не выводят из равновесия радости и невзгоды, кто всегда остается спокойным и невозмутимым, воистину достоин освобождения.
- ТЕКСТ 16:
- Мъдреците, прозрели истината, са стигнали до заключението, че в несъществуващото (материалното тяло) няма трайност, а във вечното (душата) няма промяна. Те са стигнали до това заключение чрез изучаване природата и на двете.
- ТЕКСТ 16 :
- Мудрецы, узревшие истину, пришли к заключению о бренности несуществующего [материального тела] и о неизменности вечного [души]. Они сделали этот вывод, тщательно изучив природу того и другого.
- ТЕКСТ 17:
- Знай, че това, което прониква цялото тяло, е неразрушимо. Никой не може да унищожи нетленната душа.
- ТЕКСТ 17 :
- Знай же: то, чем пронизано материальное тело, неразрушимо. Никто не может уничтожить бессмертную душу.
- ТЕКСТ 18:
- Единствено материалното тяло на неунищожимото, неизмеримо и вечно живо същество е обречено да загине. Затова сражавай се, о, потомъко на Бхарата.
- ТЕКСТ 18 :
- Материальное тело вечного, неуничтожимого и неизмеримого живого существа обречено на смерть. Поэтому сражайся, о потомок Бхараты!
- ТЕКСТ 19:
- Този, който мисли живото същество за убиец или за жертва, не притежава знание, защото душата не убива и не може да бъде убита.
- ТЕКСТ 19:
- Тот, кто считает живое существо убийцей, так же как и тот, кто думает, что оно может быть убито, не обладает знанием, ибо душа не убивает и не может быть убита.
- ТЕКСТ 20:
- За душата няма раждане и смърт. Тя никога не е възниквала, не възниква и няма да възникне. Тя е неродена, вечна, винаги съществуваща и изначална. Тя не загива, когато тялото загине.
- ТЕКСТ 20 :
- Душа не рождается и не умирает. Она никогда не возникала, не возникает и не возникнет. Она нерожденная, вечная, всегда существующая и изначальная. Она не гибнет, когда погибает тело.
- ТЕКСТ 21:
- О, Па̄ртха, как една личност, която знае, че душата е неразрушима и вечна, неродена и неизменна, може да убие някого или да застави някого да убива?
- ТЕКСТ 21 :
- О Партха, как человек, знающий, что душа неразрушима и вечна, что она нерожденная и неизменная, может убить кого-либо или заставить убивать?
- ТЕКСТ 22:
- Както човек сменя старите си дрехи с нови, така душата получава нови материални тела, изоставяйки старите и безполезните.
- ТЕКСТ 22 :
- Как человек, снимая старые одежды, надевает новые, так и душа входит в новые материальные тела, оставляя старые и бесполезные.
- ТЕКСТ 23:
- Душата не може да бъде нарязана на парчета с никакво оръжие, нито изгорена от огън, нито намокрена от вода или изсушена от вятър.
- ТЕКСТ 23 :
- Душу нельзя рассечь никаким оружием, сжечь огнем, намочить водой или иссушить ветром.
- ТЕКСТ 24:
- Тази индивидуална душа е нерушима и неразтворима; тя не може да бъде изгорена, нито изсушена. Тя съществува винаги и навсякъде, неизменна, неподвижна, вечно същата.
- ТЕКСТ 24 :
- Эту индивидуальную душу нельзя разбить на куски, растворить, сжечь или иссушить. Неизменная, неподвижная и вечная, она пребывает повсюду и всегда сохраняет свои свойства.
- ТЕКСТ 25:
- Душата е невидима, невъобразима, непроменяема. Знаейки това, ти не трябва да скърбиш за тялото.
- ТЕКСТ 25 :
- Душа невидима, непостижима и неизменна. Зная это, ты не должен скорбеть о теле.
- ТЕКСТ 26:
- Ако въпреки всичко мислиш, че душата (или признаците на живот) постоянно се ражда и умира навеки, пак нямаш причина за скръб, о, силноръки.
- ТЕКСТ 26 :
- Но даже если ты думаешь, что душа [или признаки жизни] постоянно рождается и навеки умирает, у тебя все равно нет причин для скорби, о могучерукий Арджуна.
- ТЕКСТ 27:
- За всеки, който се е родил, е сигурно, че ще умре и след смъртта ще се роди отново. Ето защо в неизбежното изпълнение на своя дълг не бива да скърбиш.
- ТЕКСТ 27 :
- Тот, кто родился, непременно умрет, а после смерти снова появится на свет. Это неизбежно, поэтому, исполняя свой долг, ты не должен предаваться скорби.
- ТЕКСТ 28:
- Всички сътворени същества са непроявени в началото, проявени в междинния си етап и отново непроявени, когато изчезнат. Така че струва ли си да скърбиш?
- ТЕКСТ 28 :
- Вначале все сотворенные существа находятся в непроявленном состоянии. На промежуточном этапе творения они проявляются, а после уничтожения вселенной вновь переходят в непроявленное состояние. Так стоит ли оплакивать их?
- ТЕКСТ 29:
- Някои гледат на душата като нещо удивително, някои я описват като удивителна, някои чуват, че е удивителна, а други, дори след като са чули за нея, не могат да я разберат.
- ТЕКСТ 29 :
- Одни смотрят на душу как на чудо, другие говорят о ней как о чуде, третьи слышат, что она подобна чуду, а есть и такие, кто, даже услышав о душе, не могут постичь ее.
- ТЕКСТ 30:
- О, потомъко на Бхарата, този, който обитава тялото, е невъзможно да бъде убит. Затова не трябва да скърбиш за никое живо същество.
- ТЕКСТ 30 :
- О потомок Бхараты, того, кто пребывает в теле, невозможно уничтожить. Поэтому ты не должен скорбеть ни об одном живом существе.
- ТЕКСТ 31:
- Що се отнася до дълга ти на кш̣атрия, знай, че няма по-добра работа от това да защитаваш устоите на религията. Затова не се колебай.
- ТЕКСТ 31 :
- Что же касается твоего долга, то знай, что для тебя как для кшатрия нет лучшего занятия, чем сражаться за устои религии. Стало быть, у тебя нет причин для колебаний.
- ТЕКСТ 32:
- О, Па̄ртха, щастливи са тези кш̣атрии, при които възможността да се сражават идва сама, без да са я търсили, защото тя им отваря вратите към рая.
- ТЕКСТ 32 :
- О Партха, счастливы те кшатрии, к которым возможность сражаться приходит сама собой, открывая перед ними врата рая.
- ТЕКСТ 33:
- Но ако не изпълниш религиозния дълг да се сражаваш, ще си навлечеш греха от този отказ и ще загубиш славата си на воин.
- ТЕКСТ 33 :
- Но, отказавшись сражаться, ты навлечешь на себя грех пренебрежения своим религиозным долгом, и твоя слава воина померкнет.
- ТЕКСТ 34:
- Хората вечно ще говорят за позора ти, а за уважавания човек безчестието е по-лошо от смъртта.
- ТЕКСТ 34 :
- Во все времена люди будут говорить о твоем позоре, а для человека с именем бесчестье хуже смерти.
- ТЕКСТ 35:
- Великите военачалници, ценили толкова високо твоето име и слава, ще помислят, че си напуснал бойното поле от страх и ще те смятат за нищожество.
- ТЕКСТ 35 :
- Великие военачальники, которые были о тебе столь высокого мнения, решат, что только страх заставил тебя покинуть поле боя, и сочтут тебя ничтожеством.
- ТЕКСТ 36:
- Враговете ще започнат да те хулят и да се присмиват на слабостта ти. Какво би могло да бъде по-мъчително за теб?
- ТЕКСТ 36 :
- Враги станут хулить тебя и смеяться над твоей немощью. Что может быть мучительней этого?
- ТЕКСТ 37:
- О, сине на Кунтӣ, ти или ще загинеш на бойното поле и ще достигнеш райските планети, или ще победиш и ще се радваш на царство на земята. Затова стани и се сражавай с решителност.
- ТЕКСТ 37 :
- О сын Кунти, либо ты погибнешь в бою и достигнешь райских планет, либо победишь и будешь наслаждаться земным царством. Поэтому наберись решимости, встань и сражайся!
- ТЕКСТ 38:
- Сражавай се в името на самото сражение, без мисъл за щастие или нещастие, загуба или печалба, победа или поражение. Така ти никога няма да си навлечеш грехове.
- ТЕКСТ 38 :
- Сражайся во имя сражения и не думай о счастье и горе, потерях и приобретениях, победе и поражении. Действуя так, ты никогда не навлечешь на себя греха.
- ТЕКСТ 39:
- До този момент Аз ти изложих това знание аналитично, а сега ще говоря от гледна точка на безкористното действие. О, сине на Пр̣тха̄, ако действаш с това знание, ще се освободиш от робството на дейността.
- ТЕКСТ 39 :
- До сих пор Я излагал тебе это знание аналитически, а теперь буду говорить о нем с точки зрения бескорыстной деятельности. О сын Притхи, действуя в соответствии с этим знанием, ты освободишься от рабства последствий своей деятельности.
- ТЕКСТ 40:
- Тези усилия не са напразни, нищо не се губи – дори малкият напредък по този път закриля човека от най-големите опасности и страхове.
- ТЕКСТ 40 :
- Тот, кто встал на этот путь, ничего не теряет, и ни одно его усилие не пропадает даром. Даже незначительное продвижение по этому пути оградит человека от величайшей опасности.
- ТЕКСТ 41:
- Всички, които вървят по този път, са решителни и целеустремени и целта им е само една. О, обично дете на Куру, разумът на нерешителните е твърде разклонен.
- ТЕКСТ 41 :
- Идущие этим путем решительны и целеустремленны, и у них одна цель. О потомок Куру, многоветвист разум тех, кто нерешителен.
- ТЕКСТОВЕ 42 – 43:
- Хората с ограничено знание са привлечени от цветистия език на Ведите, в които се препоръчват различни плодоносни дейности за достигане до райските планети, добро раждане, власт и т.н. Желаейки сетивно наслаждение и разкошен живот, такива хора казват, че няма нищо по-висше от това.
- ТЕКСТЫ 42-43 :
- Людей со скудными знаниями очень привлекает цветистый язык Вед, которые призывают их совершать различные кармические обряды и ритуалы, чтобы подняться на райские планеты, родиться в богатой и знатной семье, обрести могущество и многое другое. Стремясь к чувственным удовольствиям и роскошной жизни, такие люди говорят, что нет ничего превыше этого.
- ТЕКСТ 44:
- В объркания ум на привързаните към сетивно наслаждение и материален разкош няма място за решително предано служене на Върховния Бог.
- ТЕКСТ 44 :
- Тем, кто слишком привязан к чувственным удовольствиям и материальному богатству и чей ум из-за этого все время пребывает в заблуждении, не хватает решимости посвятить себя преданному служению Верховному Господу.
- ТЕКСТ 45:
- Основна тема на Ведите са трите гун̣и на материалната природа. Издигни се над тези гун̣и, о, Арджуна. Бъди свободен от всички двойствености, избави се от стремежа към печалба и сигурност и постигни своето истинско „аз“.
- ТЕКСТ 45 :
- В Ведах в основном говорится о деятельности в трех гунах материальной природы. Поднимись же над этими гунами, о Арджуна. Перестань зависеть от всех проявлений двойственности, избавься от стремления приобрести или сохранить что-либо в этом мире и утвердись в понимании своего истинного «я».
- ТЕКСТ 46:
- Всички нужди, които удовлетворява малкият кладенец, са удовлетворени наведнъж от големия водоизточник. По същия начин всички блага, описани във Ведите, се постигат от този, който знае висшата им цел.
- ТЕКСТ 46 :
- Все нужды, которые удовлетворяет маленький колодец, может сразу удовлетворить большой водоем. Подобно этому, тот, кому известно высшее назначение Вед, обретает все описанные в них блага.
- ТЕКСТ 47:
- Можеш да изпълняваш предписаните си задължения, но нямаш право на плодовете от труда си. Никога не смятай, че резултатът от твоите действия зависи от теб и никога не се отказвай от изпълнението на дълга си.
- ТЕКСТ 47 :
- Ты можешь выполнять предписанные тебе обязанности, но у тебя нет права наслаждаться плодами своего труда. Никогда не считай, что результаты твоих действий зависят от тебя, но при этом и не отказывайся от выполнения своих обязанностей.
- ТЕКСТ 48:
- О, Арджуна, изпълнявай дълга си невъзмутимо, без привързаност към успех или поражение. Такова самообладание се нарича йога.
- ТЕКСТ 48 :
- О Арджуна, выполняй свой долг невозмутимо, без привязанности, не беспокоясь о победе или поражении. Такое умение владеть собой называют йогой.
- ТЕКСТ 49:
- О, Дханан̃джая, служи предано и стой надалеч от нисши дейности; с такова съзнание се отдай на Бога. Тези, които искат да се наслаждават на плодовете от труда си, са скъперници.
- TEXT 49:
- О Дхананджая, силой преданного служения отбрось всю порочную деятельность и в таком умонастроении вручи себя Господу. Только скупцы стремятся к плодам своего труда.
- ТЕКСТ 50:
- Човек, зает в предано служене, още в този живот се освобождава от последиците на добрите и лошите си постъпки. Затова стреми се към йога, която е изкуството да се действа.
- ТЕКСТ 50 :
- Тот, кто преданно служит Господу, уже в этой жизни освобождается от последствий хороших и дурных поступков. Поэтому посвяти жизнь йоге, которая является искусством деятельности.
- ТЕКСТ 51:
- Като служат на Бога, великите мъдреци и предани се освобождават от резултатите на дейността си в материалния свят. Свободни от кръговрата на раждане и смърт, те достигат обителта на Бога, където няма страдания.
- ТЕКСТ 51 :
- Служа Господу, великие мудрецы и преданные сбрасывают бремя последствий своей деятельности в материальном мире. Так они вырываются из круговорота рождения и смерти и достигают обители Бога, где не бывает страданий.
- ТЕКСТ 52:
- Когато разумът ти се измъкне от гъстата гора на илюзията, ще станеш равнодушен към всичко, което си чул, и към всичко, което ще чуеш.
- ТЕКСТ 52 :
- Когда твой разум выберется из дебрей иллюзии, ты станешь безразличным ко всему, что тебе доводилось слышать и что еще предстоит услышать.
- ТЕКСТ 53:
- Когато цветистият език на Ведите престане да вълнува ума ти и той остава постоянно в транса на себепознанието, ти си постигнал божествено съзнание.
- ТЕКСТ 53 :
- Когда цветистый язык Вед перестанет волновать твой ум и когда ты, постигнув свое истинное «я», будешь постоянно пребывать в духовном трансе, ты обретешь божественное сознание.
- ТЕКСТ 54:
- Арджуна каза: О, Кр̣ш̣н̣а, как може да бъде разпознат човек с такова божествено съзнание? За какво говори той, какъв е неговият език? Как седи и как върви?
- ТЕКСТ 54 :
- Арджуна сказал: О Кришна, как распознать человека, обладающего этим божественным сознанием? О чем он говорит и как выражает свои мысли? Как он сидит и как ходит?
- ТЕКСТ 55:
- Върховната Божествена Личност каза: О, Па̄ртха, когато човек изостави разнообразните желания за сетивно наслаждение, плод на умствена фантазия, и умът му, пречистен, намери удовлетворение единствено в себето, тогава той е в чисто трансцендентално съзнание.
- ТЕКСТ 55 :
- Верховный Господь сказал: О Партха, о человеке, который очистил свой ум от всех желаний, берущих начало в чувствах, и черпает удовлетворение только в своем истинном «я», говорят, что он обладает чистым, божественным сознанием.
- ТЕКСТ 56:
- Човек, който невъзмутимо търпи тристранните страдания и не се въодушевява от щастието, освободен от привързаност, страх и гняв, е считан за мъдрец с устойчив ум.
- ТЕКСТ 56:
- Того, кто остается невозмутимым, терпя тройственные страдания, кто не восторгается, когда к нему приходит счастье, и кто избавился от привязанностей, страха и гнева, называют мудрецом, обуздавшим свой ум.
- ТЕКСТ 57:
- В материалния свят този, който не се влияе от постигналото го добро или зло, не го възхвалява, нито го презира, е твърдо установен в съвършено знание.
- ТЕКСТ 57 :
- Тот, кто, живя в материальном мире, свободен от мирских привязанностей, кто не слишком радуется, когда с ним случается что- то хорошее, и не злится, когда случается что-то дурное, обладает совершенным знанием.
- ТЕКСТ 58:
- Този, който може да отдръпва сетивата си от сетивните обекти, както костенурката прибира крайниците си в черупката, е твърдо установен в съвършено съзнание.
- ТЕКСТ 58 :
- Тот, кто, подобно черепахе, втягивающей голову и конечности в панцирь, способен отводить свои чувства от объектов чувственного восприятия, обладает устойчивым, духовным разумом.
- ТЕКСТ 59:
- Въплътената душа може да се въздържа от сетивно наслаждение, но вкусът ѝ към сетивните обекти остава. Когато изпита по-висш вкус и прекрати това обвързване, тя постига устойчиво съзнание.
- ТЕКСТ 59 :
- Даже воздерживаясь от чувственных удовольствий, воплощенная в теле душа сохраняет вкус к ним. Но, познав более возвышенный вкус, она утрачивает интерес к объектам чувств, доставляющим наслаждение, и утверждается в духовном сознании.
- ТЕКСТ 60:
- Сетивата са толкова силни и необуздани, о, Арджуна, че насила отклоняват ума дори на здравомислещ човек, стремящ се да ги контролира.
- ТЕКСТ 60 :
- Чувства так могущественны и напористы, о Арджуна, что способны силой увлечь за собой ум даже того, кто владеет духовным знанием и старается обуздать их.
- ТЕКСТ 61:
- Този, който обуздава сетивата си, като ги държи под контрол и съсредоточава съзнанието си върху мен, се нарича човек с устойчив разум.
- ТЕКСТ 61 :
- Того, кто, обуздав чувства и держа их в повиновении, сосредоточивает ум на Мне, называют человеком с устойчивым разумом.
- ТЕКСТ 62:
- Докато съзерцава обектите на сетивата, човек развива привързаност към тях. От тази привързаност се поражда похот, а от похотта възниква гневът.
- ТЕКСТ 62 :
- Созерцая объекты, приносящие наслаждение чувствам, человек развивает привязанность к ним, из привязанности рождается вожделение, а из вожделения — гнев.
- ТЕКСТ 63:
- Гневът поражда пълна заблуда, заблудата обърква паметта. Когато паметта е объркана, човек губи интелигентността си, а без интелигентност той отново пада в блатото на материалния живот.
- ТЕКСТ 63 :
- Гнев порождает полное заблуждение, а заблуждение затмевает память. Вслед за памятью пропадает разум, и тогда, лишившись разума, человек снова погружается в пучину материальной жизни.
- ТЕКСТ 64:
- Но човекът, свободен от привързаност и неприязън и способен да контролира сетивата си с помощта на регулиращите принципи за освобождение, може да спечели изцяло милостта на Бога.
- ТЕКСТ 64:
- Но тот, кто, следуя регулирующим принципам свободы, избавился от всякой привязанности и неприязни и держит свои чувства в узде, может в полной мере обрести милость Господа.
- ТЕКСТ 65:
- За този, който е удовлетворен (в Кр̣ш̣н̣а съзнание), тристранните страдания на материалното битие вече не съществуват. В такова съзнание интелигентността му скоро укрепва.
- ТЕКСТ 65 :
- Для того, кто, идя этим путем, обрел удовлетворение [в сознании Кришны], уже не существует тройственных страданий. Благодаря этому удовлетворению разум человека быстро становится устойчивым.
- ТЕКСТ 66:
- Този, който не е свързан с Върховния (в Кр̣ш̣н̣а съзнание), няма нито трансцендентална интелигентност, нито устойчив ум, без които е невъзможно да се намери спокойствие. А как може да има щастие без спокойствие?
- ТЕКСТ 66 :
- Тот, кто не установил связь со Всевышним [в сознании Кришны], не способен одухотворить свой разум и сосредоточить ум. Такой человек не знает умиротворения, а без умиротворения разве можно быть счастливым?
- ТЕКСТ 67:
- Както силният вятър отнася лодката във водата, така дори само едно от блуждаещите сетива, върху което се съсредоточи умът, може да отнесе интелигентността на човека.
- ТЕКСТ 67 :
- Как сильный порыв ветра уносит лодку, так даже одно свободно блуждающее чувство, на котором сосредоточен ум человека, может увлечь за собой его разум.
- ТЕКСТ 68:
- Затова, о, силноръки, този, който е отдръпнал сетивата от сетивните обекти, несъмнено притежава устойчива интелигентност.
- ТЕКСТ 68 :
- Потому, о могучерукий Арджуна, тот, кто отстранил свои чувства от объектов чувств, несомненно, обладает устойчивым разумом.
- ТЕКСТ 69:
- Това, което за всички живи същества е нощ, за себеовладеният е време за пробуждане. И това, което за всички живи същества е време за пробуждане, за вглъбения в себе си мъдрец е нощ.
- ТЕКСТ 69 :
- То, что для всех существ ночь, для владеющего собой время бодрствования; когда же все существа пробуждаются, для мудреца, чей взгляд обращен внутрь, наступает ночь.
- ТЕКСТ 70:
- Човек, необезпокояван от постоянния прилив на желания, е подобен на океана с нахлуващите в него реки – те непрестанно го пълнят, но той остава неизменен. Само такъв човек постига мир, а не този, който се стреми да удовлетвори желанията си.
- ТЕКСТ 70 :
- Тот, кого не беспокоит непрерывный поток желаний, подобен океану, который никогда не выходит из берегов, хотя в него впадает множество рек. Только такой человек способен обрести умиротворение, а не тот, кто стремится удовлетворить свои желания.
- ТЕКСТ 71:
- Личност, която е изоставила желанията за сетивно наслаждение, живее свободна от желания, отхвърлила е всяко чувство за собственост и се е избавила от фалшивото его – само тя може да постигне истински мир.
- ТЕКСТ 71 :
- Истинное умиротворение обретает лишь тот, кто полностью изжил в себе стремление к чувственным удовольствиям, свободен от желаний, не считает себя обладателем чего-либо и избавился от ложного эго.
- ТЕКСТ 72:
- Такъв е пътят на духовния и благочестив живот – постигайки го, човек не е объркан. Ако е установен така и в мига на смъртта, той ще влезе в царството на Бога.
- ТЕКСТ 72 :
- Таков путь духовной жизни, посвященной Богу. Вступив на него, человек освобождается от оков иллюзии, и, даже если божественное сознание придет к нему лишь перед самой смертью, он получит право войти в царство Бога.