ВТОРА ГЛАВА
KAPITEL TO:
Обобщено съдържание на Бхагавад-гӣта̄
Sammenfatning af Bhagavad-gītās indhold
- ТЕКСТ 2:
- Върховната Божествена Личност каза: Мой скъпи Арджуна, откъде се появи тази слабост у теб! Такова поведение е недостойно за този, който познава истинските ценности в живота. То не води към рая, а към позор.
- TEXT 2:
- Guddommens Højeste Personlighed sagde: Min kære Arjuna, hvordan er disse urenheder kommet over dig? De passer sig slet ikke for et menneske, der kender livets værdi. De fører ikke til højere planeter, men til vanære.
- ТЕКСТ 3:
- О, сине на Пр̣тха̄, не се поддавай на това унизително безсилие. То не ти подобава! Изостави тази дребнава слабост на сърцето и се изправи, о, усмирителю на враговете.
- TEXT 3:
- Giv ikke efter for denne nedværdigende umandighed, for den klæder dig ikke, O Pṛthās søn. Opgiv denne smålige svaghed i hjertet og rejs dig, O du fjendens tugter.
- ТЕКСТ 4:
- Арджуна каза: О, покорителю на враговете, о, Мадхусӯдана, как по време на битката ще обстрелвам със стрели мъже, достойни за почитта ми като Бхӣш̣ма и Дрон̣а?
- TEXT 4:
- Arjuna sagde: O Du dræber af fjender, O Madhus banemand, hvordan kan jeg gå til modangreb med pile på mænd som Bhīṣma og Droṇa, der er min tilbedelse værdig?
- ТЕКСТ 5:
- По-добре да живея от подаяния, отколкото с цената на живота на тези велики души, моите учители. Макар да желаят материален успех, те са по-високопоставени от мен. Ако бъдат убити, всичко, на което се радваме, ще бъде опетнено с кръв.
- TEXT 5:
- Det ville være bedre at leve som tigger i denne verden end at leve på bekostning af livet af store sjæle, der er mine læremestre. Selv om de begærer verdslig vinding, er de mine overordnede. Hvis de bliver slået ihjel, vil alt, vi nyder, være beplettet med blod.
- ТЕКСТ 6:
- Не знаем кое е по-добре – да ги победим или да бъдем победени. Ако убием синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, строени пред нас на бойното поле, животът ни напълно губи смисъл.
- TEXT 6:
- Ej heller ved vi, hvad der er bedst – at besejre dem eller blive besejret af dem. Hvis vi dræber Dhṛtarāṣṭras sønner, vil vi ikke bryde os om at leve. Ikke desto mindre står de nu foran os på slagmarken.
- ТЕКСТ 7:
- Объркан съм относно моя дълг и съм изгубил самообладание поради скъперническа слабост. В това състояние те моля да ми кажеш кое наистина е най-добро за мен. Сега аз съм твой ученик и душа, отдадена на теб. Моля те, наставлявай ме.
- TEXT 7:
- Nu er jeg usikker på, hvad der er min pligt, og jeg har tabt al fatning på grund af gnieragtig svaghed. I denne tilstand beder jeg Dig fortælle mig, hvad der med sikkerhed er bedst for mig. Nu er jeg Din discipel og en sjæl overgivet til Dig. Vær god at vejlede mig.
- ТЕКСТ 8:
- Не намирам начин да прогоня скръбта, която ме изпепелява. Не съм способен да я преодолея, дори да спечеля процъфтяващо, несравнимо царство на Земята, с власт като тази на полубоговете в рая.
- TEXT 8:
- Jeg kan ikke finde nogen måde, hvorpå jeg kan bortjage denne sorg, der indtørrer mine sanser. Jeg vil ikke kunne blive den kvit, om jeg så vinder et blomstrende, ubestridt kongerige på Jorden med suverænitet som halvguderne i himlen.
- ТЕКСТ 11:
- Върховната Божествена Личност каза: Докато произнасяш учени слова, ти скърбиш за нещо, което не си заслужава скръбта. Истински мъдрите не оплакват нито живите, нито мъртвите.
- TEXT 11:
- Guddommens Højeste Personlighed sagde: Mens du taler kloge ord, sørger du over det, der ikke er sorg værdigt. De, der er vise, sørger hverken over de levende eller de døde.
- ТЕКСТ 12:
- Никога не е имало време, когато Аз не съм съществувал, нито ти, нито тези царе, нито в бъдеще някой от нас ще престане да съществува.
- TEXT 12:
- Aldrig var der en tid, hvor Jeg ikke eksisterede og heller ikke du eller alle disse konger. Lige så lidt vil nogen af os ophøre med at være til i fremtiden.
- ТЕКСТ 13:
- Както въплътената душа постепенно преминава от детство към младост и после към старост, така в мига на смъртта тя преминава в друго тяло. Една уравновесена личност не се смущава от подобна промяна.
- TEXT 13:
- Ligesom den legemliggjorte sjæl bestandigt vandrer i denne krop fra barndom til ungdom til alderdom, vandrer sjælen over i en anden krop efter døden. En fattet person forvirres ikke af en sådan forandring.
- ТЕКСТ 14:
- О, сине на Кунтӣ, щастието и нещастието идват и си отиват, както се сменят зимата и лятото. Те възникват от сетивното възприятие, о, потомъко на Бхарата, и човек трябва да се научи невъзмутимо да ги търпи.
- TEXT 14:
- De midlertidige forekomster af lykke og lidelse og deres forsvinden med tiden er som vintrenes og somrenes kommen og gåen, O Kuntīs søn. De opstår af sanseopfattelse, O Bharatas efterkommer, og man må lære at tolerere dem uden at blive forstyrret.
- ТЕКСТ 15:
- О, най-добър сред хората (Арджуна), този, който не се влияе от щастие и нещастие, непоколебим и в двете, наистина е достоен за освобождение.
- TEXT 15:
- O du bedste blandt mænd [Arjuna], den, der ikke lader sig forstyrre af lykke og lidelse og er vedholdende i begge, er afgjort kvalificeret til at blive befriet.
- ТЕКСТ 16:
- Мъдреците, прозрели истината, са стигнали до заключението, че в несъществуващото (материалното тяло) няма трайност, а във вечното (душата) няма промяна. Те са стигнали до това заключение чрез изучаване природата и на двете.
- TEXT 16:
- De, der kan se sandheden, har konkluderet, at det ikke-eksisterende [den materielle krop] ikke varer ved, og at det evige [sjælen] aldrig forandres. Dette har de sluttet ved at studere begges naturer.
- ТЕКСТ 19:
- Този, който мисли живото същество за убиец или за жертва, не притежава знание, защото душата не убива и не може да бъде убита.
- TEXT 19:
- Hverken den, der tror, at det levende væsen dræber, eller den, der tror, det bliver dræbt, har virkelig kundskab, for selvet hverken dræber eller bliver dræbt.
- ТЕКСТ 20:
- За душата няма раждане и смърт. Тя никога не е възниквала, не възниква и няма да възникне. Тя е неродена, вечна, винаги съществуваща и изначална. Тя не загива, когато тялото загине.
- TEXT 20:
- For sjælen findes der aldrig nogensinde hverken fødsel eller død. Han er ikke blevet til, han bliver ikke til, og han vil ikke blive til. Han er ufødt, evig, altid eksisterende og oprindelig. Han dræbes ikke, når kroppen dræbes.
- ТЕКСТ 21:
- О, Па̄ртха, как една личност, която знае, че душата е неразрушима и вечна, неродена и неизменна, може да убие някого или да застави някого да убива?
- TEXT 21:
- O Pārtha, hvordan kan en person, der ved, at sjælen er uforgængelig, evig, ufødt og uforanderlig, dræbe nogen eller få nogen til at dræbe?
- ТЕКСТ 24:
- Тази индивидуална душа е нерушима и неразтворима; тя не може да бъде изгорена, нито изсушена. Тя съществува винаги и навсякъде, неизменна, неподвижна, вечно същата.
- TEXT 24:
- Denne individuelle sjæl er unedbrydelig og uopløselig og kan hverken brændes eller tørres. Han er evig, til stede overalt, uforanderlig, ubevægelig og bestandigt den samme.
- ТЕКСТ 26:
- Ако въпреки всичко мислиш, че душата (или признаците на живот) постоянно се ражда и умира навеки, пак нямаш причина за скръб, о, силноръки.
- TEXT 26:
- Hvis du imidlertid tror, at sjælen [eller livssymptomerne] altid fødes og dør for altid, har du alligevel ingen grund til at sørge, O du stærkarmede.
- ТЕКСТ 27:
- За всеки, който се е родил, е сигурно, че ще умре и след смъртта ще се роди отново. Ето защо в неизбежното изпълнение на своя дълг не бива да скърбиш.
- TEXT 27:
- Den, der er blevet født, kan være sikker på at dø, og efter døden vil man helt sikkert fødes igen. Derfor bør du ikke sørge under udførelsen af din uundgåelige pligt.
- ТЕКСТ 28:
- Всички сътворени същества са непроявени в началото, проявени в междинния си етап и отново непроявени, когато изчезнат. Така че струва ли си да скърбиш?
- TEXT 28:
- Alle skabte væsener er umanifesterede i begyndelsen, manifesterede i det mellemliggende stadie og umanifesterede igen, når de går til grunde. Hvilken grund er der til at sørge?
- ТЕКСТ 29:
- Някои гледат на душата като нещо удивително, някои я описват като удивителна, някои чуват, че е удивителна, а други, дори след като са чули за нея, не могат да я разберат.
- TEXT 29:
- Nogle betragter sjælen som forunderlig, andre beskriver ham som forunderlig, og nogle hører om ham som forunderlig, imens andre slet ikke kan forstå ham selv efter at have hørt om ham.
- ТЕКСТ 31:
- Що се отнася до дълга ти на кш̣атрия, знай, че няма по-добра работа от това да защитаваш устоите на религията. Затова не се колебай.
- TEXT 31:
- I betragtning af din særlige pligt som kṣatriya må du forstå, at for dig findes der intet bedre end at kæmpe ifølge religiøse principper, og derfor behøver du ikke at tøve.
- ТЕКСТ 32:
- О, Па̄ртха, щастливи са тези кш̣атрии, при които възможността да се сражават идва сама, без да са я търсили, защото тя им отваря вратите към рая.
- TEXT 32:
- O Pārtha, lykkelige er de kṣatriyaer, til hvem sådanne muligheder for kamp kommer af sig selv og åbner døren for dem til de himmelske planeter.
- ТЕКСТ 33:
- Но ако не изпълниш религиозния дълг да се сражаваш, ще си навлечеш греха от този отказ и ще загубиш славата си на воин.
- TEXT 33:
- Hvis du derimod ikke gør din religiøse pligt og kæmper, vil du med sikkerhed pådrage dig synd for at have forsømt dine pligter, og således vil du miste dit ry som kriger.
- ТЕКСТ 35:
- Великите военачалници, ценили толкова високо твоето име и слава, ще помислят, че си напуснал бойното поле от страх и ще те смятат за нищожество.
- TEXT 35:
- De store hærførere, der har prist dig i høje toner, vil tro, at du har forladt slagmarken af ren og skær frygt, og følgelig vil de ringeagte dig.
- ТЕКСТ 37:
- О, сине на Кунтӣ, ти или ще загинеш на бойното поле и ще достигнеш райските планети, или ще победиш и ще се радваш на царство на земята. Затова стани и се сражавай с решителност.
- TEXT 37:
- Enten vil du blive dræbt på slagmarken og komme til de himmelske planeter, eller også vil du sejre og nyde det jordiske kongerige, O Kuntīs søn. Rejs dig derfor med beslutsomhed og kæmp.
- ТЕКСТ 38:
- Сражавай се в името на самото сражение, без мисъл за щастие или нещастие, загуба или печалба, победа или поражение. Така ти никога няма да си навлечеш грехове.
- TEXT 38:
- Kæmp derfor for kampens skyld uden at bekymre dig om lykke eller lidelse, tab eller vinding, sejr eller nederlag, for på den måde vil du aldrig pådrage dig synd.
- ТЕКСТ 39:
- До този момент Аз ти изложих това знание аналитично, а сега ще говоря от гледна точка на безкористното действие. О, сине на Пр̣тха̄, ако действаш с това знание, ще се освободиш от робството на дейността.
- TEXT 39:
- Indtil nu har Jeg beskrevet denne kundskab for dig gennem et analytisk studium. Lyt nu, når Jeg forklarer den i forhold til at arbejde uden frugtstræbende resultater. Ved at handle på denne viden kan du befri dig selv for arbejdets trælbinding, O Pṛthās søn.
- ТЕКСТ 41:
- Всички, които вървят по този път, са решителни и целеустремени и целта им е само една. О, обично дете на Куру, разумът на нерешителните е твърде разклонен.
- TEXT 41:
- De, der følger denne vej, er resolutte i deres forsæt, og deres mål er ét. O du Kuruernes elskede barn, intelligensen hos dem, der er ubeslutsomme, har mange grene.
- ТЕКСТОВЕ 42 – 43:
- Хората с ограничено знание са привлечени от цветистия език на Ведите, в които се препоръчват различни плодоносни дейности за достигане до райските планети, добро раждане, власт и т.н. Желаейки сетивно наслаждение и разкошен живот, такива хора казват, че няма нищо по-висше от това.
- TEXTS 42-43:
- Mennesker med ringe viden er meget knyttet til Vedaernes blomstrende ord, der anbefaler forskellige frugtstræbende handlinger, der fører til ophøjelse til himmelske planeter, efterfølgende god fødsel, magt osv. Fordi de er begærlige efter sansenydelse og et liv i overflod siger de, at der er intet ud over dette.
- ТЕКСТ 44:
- В объркания ум на привързаните към сетивно наслаждение и материален разкош няма място за решително предано служене на Върховния Бог.
- TEXT 44:
- I sindet på dem, der er alt for knyttede til sansenydelse og materiel overflod, og som forvirres af sådanne ting, finder den resolutte beslutning om hengiven tjeneste til den Højeste Herre aldrig sted.
- ТЕКСТ 45:
- Основна тема на Ведите са трите гун̣и на материалната природа. Издигни се над тези гун̣и, о, Арджуна. Бъди свободен от всички двойствености, избави се от стремежа към печалба и сигурност и постигни своето истинско „аз“.
- TEXT 45:
- Vedaerne beskæftiger sig hovedsageligt med den materielle naturs tre kvaliteter. Bliv transcendental til disse tre kvaliteter, O Arjuna. Vær fri for al dualitet og for al bekymring om vinding og tryghed og vær forankret i selvet.
- ТЕКСТ 46:
- Всички нужди, които удовлетворява малкият кладенец, са удовлетворени наведнъж от големия водоизточник. По същия начин всички блага, описани във Ведите, се постигат от този, който знае висшата им цел.
- TEXT 46:
- Ethvert formål, der kan tjenes af en lille brønd, kan med det samme opfyldes af et stort vandreservoir. På samme måde kan alle Vedaernes formål opfyldes for den, der kender formålet bag dem.
- ТЕКСТ 47:
- Можеш да изпълняваш предписаните си задължения, но нямаш право на плодовете от труда си. Никога не смятай, че резултатът от твоите действия зависи от теб и никога не се отказвай от изпълнението на дълга си.
- TEXT 47:
- Du har ret til at gøre dine foreskrevne pligter, men du har ingen ret til handlingens frugter. Anse aldrig dig selv som årsagen til dine handlingers resultater og vær aldrig knyttet til ikke at gøre din pligt.
- ТЕКСТ 49:
- О, Дханан̃джая, служи предано и стой надалеч от нисши дейности; с такова съзнание се отдай на Бога. Тези, които искат да се наслаждават на плодовете от труда си, са скъперници.
- TEXT 49:
- Hold alle afskyelige handlinger på lang afstand med hengiven tjeneste og overgiv dig i den bevidsthed til Herren, O Dhanañjaya. De, der ønsker at nyde frugterne af deres arbejde, er gniere.
- ТЕКСТ 50:
- Човек, зает в предано служене, още в този живот се освобождава от последиците на добрите и лошите си постъпки. Затова стреми се към йога, която е изкуството да се действа.
- TEXT 50:
- Et menneske, der er engageret i hengiven tjeneste, frigør sig allerede i dette liv fra både gode og dårlige reaktioner. Stræb derfor efter yoga, der er kunsten i alt arbejde.
- ТЕКСТ 51:
- Като служат на Бога, великите мъдреци и предани се освобождават от резултатите на дейността си в материалния свят. Свободни от кръговрата на раждане и смърт, те достигат обителта на Бога, където няма страдания.
- TEXT 51:
- Ved således at engagere sig i Herrens hengivne tjeneste befrier store vismænd eller hengivne sig fra resultaterne af deres arbejde i den materielle verden. På denne måde hæver de sig over kredsløbet af fødsel og død og opnår stadiet hinsides alle lidelser [ved at vende tilbage til Guddommen].
- ТЕКСТ 53:
- Когато цветистият език на Ведите престане да вълнува ума ти и той остава постоянно в транса на себепознанието, ти си постигнал божествено съзнание.
- TEXT 53:
- Når dit sind ikke længere forstyrres af Vedaernes blomstrende sprog, og når det forbliver forankret i selverkendelsens trance, har du opnået den guddommelige bevidsthed.
- ТЕКСТ 54:
- Арджуна каза: О, Кр̣ш̣н̣а, как може да бъде разпознат човек с такова божествено съзнание? За какво говори той, какъв е неговият език? Как седи и как върви?
- TEXT 54:
- Arjuna sagde: O Kṛṣṇa, hvad er symptomerne på den, hvis bevidsthed således er forenet med transcendensen? Hvordan taler han, og hvad er hans sprog? Hvordan sidder han, og hvordan går han?
- ТЕКСТ 55:
- Върховната Божествена Личност каза: О, Па̄ртха, когато човек изостави разнообразните желания за сетивно наслаждение, плод на умствена фантазия, и умът му, пречистен, намери удовлетворение единствено в себето, тогава той е в чисто трансцендентално съзнание.
- TEXT 55:
- Guddommens Højeste Personlighed sagde: O Pārtha, når man opgiver alle former for sanselige ønsker, der opstår fra mentale forestillinger, og når ens sind således renset finder tilfredshed i selvet alene, siges man at være i ren transcendental bevidsthed.
- ТЕКСТ 56:
- Човек, който невъзмутимо търпи тристранните страдания и не се въодушевява от щастието, освободен от привързаност, страх и гняв, е считан за мъдрец с устойчив ум.
- TEXT 56:
- Den, der ikke forstyrres i sindet selv midt iblandt de trefoldige lidelser eller bliver opstemt, når lykken tilsmiler ham, og som er fri for tilknytning, frygt og vrede, kaldes en vismand med et stabilt sind.
- ТЕКСТ 57:
- В материалния свят този, който не се влияе от постигналото го добро или зло, не го възхвалява, нито го презира, е твърдо установен в съвършено знание.
- TEXT 57:
- Den, der ikke lader sig påvirke af uanset hvad godt og ondt, han måtte opnå i den materielle verden, og hverken priser eller foragter det, er fast forankret i fuldkommen viden.
- ТЕКСТ 58:
- Този, който може да отдръпва сетивата си от сетивните обекти, както костенурката прибира крайниците си в черупката, е твърдо установен в съвършено съзнание.
- TEXT 58:
- Den, der kan trække sine sanser tilbage fra sanseobjekterne, ligesom en skildpadde trækker sine lemmer ind i skjoldet, er fast forankret i perfekt bevidsthed.
- ТЕКСТ 59:
- Въплътената душа може да се въздържа от сетивно наслаждение, но вкусът ѝ към сетивните обекти остава. Когато изпита по-висш вкус и прекрати това обвързване, тя постига устойчиво съзнание.
- TEXT 59:
- Den legemliggjorte sjæl kan afholdes fra sansenydelse, selv om smagen for sanseobjekter består. Men afholder man sig fra sansenydelse ved at opleve en højere smag, bliver man fast forankret i sin bevidsthed.
- ТЕКСТ 61:
- Този, който обуздава сетивата си, като ги държи под контрол и съсредоточава съзнанието си върху мен, се нарича човек с устойчив разум.
- TEXT 61:
- Den, der behersker sine sanser og holder dem under fuld kontrol og fæstner sin bevidsthed på Mig, er kendt som et menneske med en vedholdende intelligens.
- ТЕКСТ 62:
- Докато съзерцава обектите на сетивата, човек развива привързаност към тях. От тази привързаност се поражда похот, а от похотта възниква гневът.
- TEXT 62:
- Når man kontemplerer sanseobjekterne, udvikler man tilknytning til dem, fra en sådan tilknytning opstår begær, og fra begær kommer der vrede.
- ТЕКСТ 63:
- Гневът поражда пълна заблуда, заблудата обърква паметта. Когато паметта е объркана, човек губи интелигентността си, а без интелигентност той отново пада в блатото на материалния живот.
- TEXT 63:
- Vrede giver ophav til fuldstændig illusion, og fra illusion opstår der hukommelsesforvirring. Når hukommelsen forvirres, mister man sin intelligens, og når intelligensen går tabt, falder man atter ned i den materielle sump.
- ТЕКСТ 64:
- Но човекът, свободен от привързаност и неприязън и способен да контролира сетивата си с помощта на регулиращите принципи за освобождение, може да спечели изцяло милостта на Бога.
- TEXT 64:
- Men en person, der er fri for enhver tilknytning og aversion, og som kan beherske sine sanser med frihedens regulerende principper, kan opnå Herrens fulde nåde.
- ТЕКСТ 65:
- За този, който е удовлетворен (в Кр̣ш̣н̣а съзнание), тристранните страдания на материалното битие вече не съществуват. В такова съзнание интелигентността му скоро укрепва.
- TEXT 65:
- For den, der er således tilfreds [i Kṛṣṇa-bevidsthed], findes de trefoldige lidelser ikke længere. I en sådan tilfreds bevidsthed bliver ens intelligens hurtigt fast forankret.
- ТЕКСТ 66:
- Този, който не е свързан с Върховния (в Кр̣ш̣н̣а съзнание), няма нито трансцендентална интелигентност, нито устойчив ум, без които е невъзможно да се намери спокойствие. А как може да има щастие без спокойствие?
- TEXT 66:
- Den, der ikke er forbundet med den Højeste [i Kṛṣṇa-bevidsthed], kan hverken have transcendental intelligens eller et roligt sind, uden hvilke der ingen mulighed er for fred. Og hvordan kan der blive tale om nogen form for lykke uden fred?
- ТЕКСТ 67:
- Както силният вятър отнася лодката във водата, така дори само едно от блуждаещите сетива, върху което се съсредоточи умът, може да отнесе интелигентността на човека.
- TEXT 67:
- Ligesom en stærk vind fører en båd med sig på vandet, kan blot én af de flakkende sanser, som sindet hæfter sig ved, rive et menneskes intelligens med sig.
- ТЕКСТ 69:
- Това, което за всички живи същества е нощ, за себеовладеният е време за пробуждане. И това, което за всички живи същества е време за пробуждане, за вглъбения в себе си мъдрец е нощ.
- TEXT 69:
- Hvad der er nat for alle levende væsener, er tid til opvågning for den selvbeherskede, og den vågne tid for alle levende væsener er nat for den selvransagende vismand.
- ТЕКСТ 70:
- Човек, необезпокояван от постоянния прилив на желания, е подобен на океана с нахлуващите в него реки – те непрестанно го пълнят, но той остава неизменен. Само такъв човек постига мир, а не този, който се стреми да удовлетвори желанията си.
- TEXT 70:
- Kun den, der ikke lader sig forstyrre af den uophørlige strøm af ønsker, der løber som floder i havet, der bestandigt fyldes, men alligevel altid er roligt, kan opnå fred og ikke den, der stræber efter at opfylde sådanne ønsker.
- ТЕКСТ 71:
- Личност, която е изоставила желанията за сетивно наслаждение, живее свободна от желания, отхвърлила е всяко чувство за собственост и се е избавила от фалшивото его – само тя може да постигне истински мир.
- TEXT 71:
- Kun den, der har opgivet alle ønsker om sansetilfredsstillelse, som er fri for ønsker, som har opgivet enhver ejerfornemmelse, og som er fri for falsk ego, kan opnå virkelig fred.
- ТЕКСТ 72:
- Такъв е пътят на духовния и благочестив живот – постигайки го, човек не е объркан. Ако е установен така и в мига на смъртта, той ще влезе в царството на Бога.
- TEXT 72:
- Dette er vejen til det åndelige og guddommelige liv. Den, der opnår dette, vil ikke længere være i vildrede. Hvis man er situeret således selv i dødsøjeblikket, kan man komme til Guds rige.