ТЕКСТ 61
TEXT 61
Текст
Text
юкта а̄сӣта мат-парах̣
ваше хи ясйендрия̄н̣и
тася прагя̄ пратиш̣т̣хита̄
yukta āsīta mat-paraḥ
vaśe hi yasyendriyāṇi
tasya prajñā pratiṣṭhitā
Дума по дума
Synonyms
та̄ни – тези сетива; сарва̄н̣и – всички; сам̇ямя – контролира; юктах̣ – зает; а̄сӣта – трябва да се установи; мат-парах̣ – свързан с мен; ваше – в пълно подчинение; хи – сигурно; яся – човек, който; индрия̄н̣и – сетивата; тася – неговото; прагя̄ – съзнание; пратиш̣т̣хита̄ – устойчиво.
Превод
Translation
Този, който обуздава сетивата си, като ги държи под контрол и съсредоточава съзнанието си върху мен, се нарича човек с устойчив разум.
One who restrains his senses, keeping them under full control, and fixes his consciousness upon Me, is known as a man of steady intelligence.
Пояснение
Purport
В този стих ясно е обяснено, че Кр̣ш̣н̣а съзнание е висшето съвършенство на йога и без съзнание за Кр̣ш̣н̣а е невъзможно да се контролират сетивата. Както беше споменато, веднъж великият мъдрец Дурва̄са̄ Муни се разсърдил на Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а. Горделивият Дурва̄са̄ без причина се ядосал и не могъл да овладее чувствата си. От друга страна, царят, който не бил толкова могъщ йогӣ, колкото мъдреца, но бил предан на Бога, мълчаливо понесъл несправедливите му упреци и победил. Царят бил в състояние да владее себе си, защото притежавал следните качества, описани в Шрӣмад Бха̄гаватам (9.4.18 – 20):
That the highest conception of yoga perfection is Kṛṣṇa consciousness is clearly explained in this verse. And unless one is Kṛṣṇa conscious it is not at all possible to control the senses. As cited above, the great sage Durvāsā Muni picked a quarrel with Mahārāja Ambarīṣa, and Durvāsā Muni unnecessarily became angry out of pride and therefore could not check his senses. On the other hand, the king, although not as powerful a yogī as the sage, but a devotee of the Lord, silently tolerated all the sage’s injustices and thereby emerged victorious. The king was able to control his senses because of the following qualifications, as mentioned in the Śrīmad-Bhāgavatam (9.4.18–20):
вача̄м̇си ваикун̣т̣ха-гун̣а̄нуварн̣ане
карау харер мандира-ма̄рджана̄диш̣у
шрутим̇ чака̄ра̄чюта-сат-катходайе
vacāṁsi vaikuṇṭha-guṇānuvarṇane
karau harer mandira-mārjanādiṣu
śrutiṁ cakārācyuta-sat-kathodaye
тад-бхр̣тя-га̄тра-спарше 'н̇га-сан̇гамам
гхра̄н̣ам̇ ча тат-па̄да-сароджа-саурабхе
шрӣмат-тулася̄ расана̄м̇ тад-арпите
tad-bhṛtya-gātra-sparśe ’ṅga-saṅgamam
ghrāṇaṁ ca tat-pāda-saroja-saurabhe
śrīmat-tulasyā rasanāṁ tad-arpite
широ хр̣ш̣ӣкеша-пада̄бхивандане
ка̄мам̇ ча да̄сйе на ту ка̄ма-ка̄мяя̄
ятхоттамашлока-джана̄шрая̄ ратих̣
śiro hṛṣīkeśa-padābhivandane
kāmaṁ ca dāsye na tu kāma-kāmyayā
yathottama-śloka-janāśrayā ratiḥ
„Цар Амбарӣш̣а съсредоточаваше ума си върху лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а, използваше думите си, за да описва обителта на Бога, ръцете си – за да чисти храма на Бога, ушите си – за да слуша за забавленията на Бога, очите си – за да гледа формата на Бога, тялото си – за да докосва телата на преданите, ноздрите си – за да вдъхва аромата на цветята, поднесени в лотосовите нозе на Бога, езика си – за да вкусва листата туласӣ, предложени на Бога, краката си – за да отива до святото място, където е храмът на Бога, главата си – за да отдава почит на Бога и желанията си – за да изпълнява желанията на Бога. И всички тези качества го направиха способен да стане мат-пара предан на Бога.“
“King Ambarīṣa fixed his mind on the lotus feet of Lord Kṛṣṇa, engaged his words in describing the abode of the Lord, his hands in cleansing the temple of the Lord, his ears in hearing the pastimes of the Lord, his eyes in seeing the form of the Lord, his body in touching the body of the devotee, his nostrils in smelling the flavor of the flowers offered to the lotus feet of the Lord, his tongue in tasting the tulasī leaves offered to Him, his legs in traveling to the holy place where His temple is situated, his head in offering obeisances unto the Lord, and his desires in fulfilling the desires of the Lord … and all these qualifications made him fit to become a mat-para devotee of the Lord.”
Думата мат-пара заслужава особено внимание. Как човек може да стане мат-пара, е описано в живота на Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а. Шрӣла Баладева Видя̄бхӯш̣ан̣а, велик учен и а̄ча̄ря във веригата на мат-пара, казва: мад-бхакти-прабха̄вена сарвендрия-виджая-пӯрвика̄ сва̄тма-др̣ш̣т̣их̣ су-лабхети бха̄вах̣ – „Сетивата могат да бъдат напълно обуздани единствено чрез силата на преданото служене на Кр̣ш̣н̣а“. В тази връзка понякога се дава пример с огъня. Както лумналият в стаята огън изгаря всичко, така и Бог Виш̣н̣у, който се намира в сърцето на един йогӣ, изгаря всички замърсявания. В Йога сӯтра също се препоръчва медитация върху Виш̣н̣у, а не върху пустотата. Така наречените йогӣ, които медитират върху нещо различно от формата на Виш̣н̣у, напразно губят времето си в преследване на миражи. Трябва да бъдем Кр̣ш̣н̣а осъзнати – да се посветим на Божествената Личност. Това е целта на истинската йога.
The word mat-para is most significant in this connection. How one can become mat-para is described in the life of Mahārāja Ambarīṣa. Śrīla Baladeva Vidyābhūṣaṇa, a great scholar and ācārya in the line of the mat-para, remarks, mad-bhakti-prabhāvena sarvendriya-vijaya-pūrvikā svātma-dṛṣṭiḥ su-labheti bhāvaḥ. “The senses can be completely controlled only by the strength of devotional service to Kṛṣṇa.” Also, the example of fire is sometimes given: “As a blazing fire burns everything within a room, Lord Viṣṇu, situated in the heart of the yogī, burns up all kinds of impurities.” The Yoga-sūtra also prescribes meditation on Viṣṇu, and not meditation on the void. The so-called yogīs who meditate on something other than the Viṣṇu form simply waste their time in a vain search after some phantasmagoria. We have to be Kṛṣṇa conscious – devoted to the Personality of Godhead. This is the aim of the real yoga.